Решение № 2943 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София и на „Луук престиж“ ООД срещу решение № 34588/22.10.2025 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4266/2025 г. Първият касатор обжалва съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221024002114-091-001/21.11.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта относно установените задължения по ЗДДС, главница и лихви за данъчни периоди м. 01. 2021 г., м. 02. 2021 г. и м. 03. 2023 г. Доводите му са основани на неговите констатации от извънсъдебната фаза на производството за отсъствие на регистрация за целите на ДДС в системата VIES на италианските дружества, посочени в издадените от ревизираното лице фактури за доставки на услуги, с които обосновава отричането на правните изводи на съда за мястото на изпълнение по доставките и за недължимо начисляване на ДДС по тях в страната. Вторият касационен жалбоподател оспорва частта от решението, с която е отхвърлено оспорването му срещу РА за установените с него задължения за по ЗДДС за данъчен период м. 06.2019 г. Сочи опущения в познавателната дейност на съда, на която е основано установяването му за получателя на доставката на услуга, осъществена в този данъчен период. Твърди, че физическото лице извършило плащания по сключения с него договор действало като законен представител на румънско дружество и дружеството, а не физическото лице било действителния получател по доставката. Обосновава противоречието с материалния закон на извода на съда за мястото на изпълнение по тази доставка. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от него част от съдебния акт и отхвърляне на оспорването, респ. отмяна на съответната част от РА. Като ответници по касация отричат основателността на насрещната касационна жалба. Претендират деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт № Р-22221024002114-091-001/21.11.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с която са установени в тежест на "Луук престиж" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 8 636.72 лева за данъчни периоди м. 06.2019 г., м. 01 и м. 02.2021 г. и м. 03.2023 г.. и за закъснителна лихва в общ размер 3 604.58 лева. Източник на задължението за ДДС е сторената от органите по приходите корекция на декларираните от ДЗЛ резултати по ЗДДС в тази данъчни периоди. Причина за корекцията е извършено на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1 ЗДДС от органите по приходите начисляване на ДДС по издадени от ревизираното лице фактури за доставки на услуги с получатели румънското дружество Plata CF CTR /и действителен получател физическото лице С. К. М./ и италианските дружества BBS SRLS и PER SEMPERE SAS di Bocca Emanuela & C. Прието е, че за тази доставки мястото на изпълнение е на територията на страната, определено по правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДДС, тъй като получателите нямат идентификационен номер за целите на ДДС въобще или такъв валиден към датата на доставката. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за установените публични задължения за данъчни периоди м. 01. 2021 г., м. 02. 2021 г. и м. 03. 2023 г. и е отхвърлено оспорването в останалата част – за установените публични задължения за д.п.м. 06.2019 г. Съдът е приел, че РА е изваден от компетентни органи по приходите, във формата за действителност (като електронен документ, подписан с валидни КЕП), с дължимото съдържание и в съответствие с процесуалните правила. Концентрирал е спора по фактите до особеното качество данъчнозадължено лице на получателите по издадените от жалбоподателя фактура за доставки на услуги, а спора по правото относно мястото на изпълнение на доставките по правилата на чл. 21 ЗДДС е обвързаното с това наличие или липса на задължение за начисляване на ДДС. Първостепенният съд е ценил представено от жалбоподателя извлечение от сайта на италианската Агенция по приходите, за да приеме за установено, че PER SEMPERE SAS di Bocca Emanuela & C е регистрирано по ДДС от 13.07.2005 г., а BBS SRLS е регистрирано по ДДС от 07.06.2019 г. и към датите на издаване на фактурите двете дружества имат активен идентификационен номер по ДДС. Приел е, че дружествата са ДЗЛ за дейността си в Италия, като получаването на идентификационен номер за целите на ДДС от получателя, който да е валиден за целите на осъществяване на вътреобщностни операции, и вписването му във системата VIES не са необходими условия за освобождаване от ДДС на извършена от установено в друга държава членка лице услуга. Отрекъл е правомерността на отказа на органите по приходите да приложат местната привръзка по чл. 21, ал. 2 ЗДДС. По установяванията на съда получател на доставката по издадената от „Луук престиж“ ООД фактура №1000000012/13.06.2019 г. е С. К. М., а това физическо лице не е данъчно задължено лице в Румъния. Информационен източник за тази констатация са обясненията на РЛ от ревизионното производство. Не е ценен представения в хода на съдебното дирене договор за установяване на друг получател. Приел е, че за доставката по тази фактура правилно е приложена привръзката по чл. 21, ал. 1 ЗДДС и правомерно е начислен ДДС. Решението е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към тях (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК). I. По жалбата на ДДОДОП София Разрешаването на спора за съществуването на задължението за начисляване на данъка и на данъчното задължение, съответно по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС по издадените от „Луук престиж“ ООД фактури за доставка на услуги е обусловено от привръзката на доставката с мястото на изпълнение, доколкото с разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е освободен от задължението за начисляване на ДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Търсената от ДЗЛ местна привръзка е тази по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, сочеща като място на изпълнение на доставките на услуги с получател данъчно задължено лице това, в което е получателят е установил независимата си икономическа дейност, респ. на мястото на постоянния му обект /ако услугите се предоставят на такъв обект/, а ако няма място на независима икономическа дейност или постоянен обект – мястото на постоянния адрес или постоянното пребиваване на получателя. Тази привръзка е специална по отношение на въведеното с чл. 21, ал. 1 ЗДДС /транспониращ чл. 43 от Директивата за ДДС/ правило за място на доставката на услуга, съвпадащо с мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС не съдържа изискване за идентификация за целите на ДДС на получателя. Фактът на идентификацията за целите на ДДС на клиента е значим в контекста на задължението на държавите-членки по чл. 216 от Директива 2006/112/ЕО да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402. Част от тези мерки е и идентифицирането на всяко данъчно задължено лице чрез индивидуален номер – чл. 214, § 1, б. „а“ от Директивата. Затова и по оборима презумпция клиентът, притежаващ валиден индивидуален номер за идентифициране за целите на ДДС, е данъчно задължено лице. Тази презумпцията е въведена изрично с чл. 18, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, който е влязъл в сила на 04.04.2011 г., а се прилага от 01.07.2011 г. /вж. чл. 65 от Регламента/. За италианските дружества получатели на фактурираните от „Луук престиж“ ООД услуги е приложима презумпцията на чл. 18, § 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, поради което е съобразен с материалния закон изводът на съда, че те са с качеството ДЗЛ, чиято дейност е установена на територията на Италия и там е мястото на изпълнение на доставките по чл. 21, ал. 2 ЗДДС. За тези доставки с арг. от чл. 86, ал. 3 ЗДДС доставчикът не е дължал начисляване на ДДС. I. По жалбата на „Луук престиж“ ООД Касаторът е извършил доставки на услуги на установено в Румъния физическо лице, което не притежава идентификационен номер по ДДС. Доставчикът е посочил несъществуващ идентификационен номер на получателя, съставен само от цифрата 9 и в обясненията си като РЛ, които са допустимо доказателствено средство( съобр. чл. 56, ал. 1 ДОПК), е потвърдил действителния получател. Затова и при действието на чл. 18, § 2 от Регламента доставчикът е можел да приеме, че установеният в Общността получател има статут на данъчно незадължено лице, освен ако не разполага с информация за противното. РЛ, чиято е тежестта да установи статута на получателя /арг. чл. 116, ал. 1 ДОПК/ не е провело главно пълно доказване на този факт. Статутът на получателя не се определя от чл. 18 от Регламента, а по препращането на чл. 17 от него – от разпоредбите на Директивата за ДДС. Регламентът е законодателен акт, приет по обикновена законодателна процедура и насочен към уеднаквяването на условията за изпълнение на правно обвързващите актове в Съюза – вж. чл. 289, § 3 и чл. 291, § 2 и § 4 от ДФЕС. На Съвета е предоставено правомощието да предприеме мерки по прилагането на Директивата за ДДС с чл. 397 от нея. Целта на Регламента е да гарантира еднаквото прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки /т. 4 от Преамбюла/. Без да е доказано, че получателят по процесните фактури притежава качеството данъчно задължено лице, е неприложима привръзката по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Доколкото предмет на доставките са рекламни услуги и получателят е данъчно незадължено лице, то мястото на изпълнение е територията на страната, определено правомерно от приходната администрация с позоваване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Доставчикът е субект на задълженията по чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за данъка и за начисляването му, а последиците от тяхното неизпълнение е преодоляно с РА. Отхвърлянето на оспорването срещу тази част от административен акт е правилно. При този изход на делото на Националната агенция за приходите (арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) се дължат деловодни разноски в размер 102.26 евро /равностойността на 200 лева/ на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на праната помощ. Разноските са за юрисконсултско възнаграждение за защитата на администрацията срещу насрещната касационна жалба. Превалутирането и закръгляването на разноските е извършено по правилата на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ. Никоя от страните не е получила защита по подадената от нея касационна жалба и не се присъждат разноски за платена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение