Решение № 14154 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2019 г.

Решение № 14154 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Дунавски драгажен флот" АД, гр. Русе и на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Силистра против решение № 136 от 27.12.2018 г. по адм. дело № 135/2018 г. на Административен съд – Силистра, с което е отменена заповед № 18-2743/03.04.2018 г. на началника на СГКК – Силистра, в частта, с която е одобрено изменение на границите на ПИ с идентификатор № 73496.501.261 по КККР на гр. Тутракан, с начин на трайно за ползване за второстепенна улица, преди промяната с площ 593 кв. м. и площ след изменението от 340 кв. м. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалба на лице без правен интерес от оспорване на административния акт. По същество поддържат, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и излагат съображения в този смисъл. Молят решението да бъде обезсилено и производството по делото – прекратено или евентуално съдебният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов по същество, с който жалбата срещу заповедта на началника на СГКК – Силистра да бъде отхвърлена. Всеки от жалбоподателите претендира присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят началникът на СГКК – Силистра прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът П. Маринов оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Ответниците: община Тутракан, областен управител на област Силистра, "Грен- ди- транс" ЕООД, гр. Тутракан и ЕТ "Рижком – Х. Лазаров", [населено място] не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Решението на Административен съд – Силистра е недопустимо. Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по жалба на П. Маринов, сега ответник, собственик на сграда с идентификатор 73496.501.3701. 1 в ПИ с идентификатор 73496.501.3701 по КККР на гр. Тутракан и титуляр на вещно право на строеж в ПИ с идентификатор 73496.501.3701, частна държавна собственост, против заповед № 18-2743/03.04.2018 г. на началника на СГКК – Силистра, в частта, с която е одобрено изменение на границата на ПИ с идентификатор 73496.501.261 по КККР на гр. Тутракан, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, собственост на държавата съгласно акт за държавна собственост № 23, т. 1, рег. 63, дело № 23/17.01.2005 г. на Службата по вписванията гр. Тутракан и на касатора "Дунавски драгажен флот" АД съгласно договор № 220, т. 3 от 25.06.2004 г. С изменението северната граница на ПИ с идентификатор 73496.501.261 по КККР на гр. Тутракан, която е съответно южна граница на ПИ с идентификатор 73496.501.3039, собственост на касатора "Дунавски драгажен флот" АД, се премества в южна посока (навлиза в ПИ с идентификатор 73496.501.261), без да достига границата на ПИ с идентификатор 73496.501.3701, държавна собственост, върху който Маринов има отстъпено право на строеж и притежава самостоятелен обект с идентификатор 73496.501.3701. 1. По този начин площта на ПИ с идентификатор 73496.501.261 по КККР на гр. Тутракан се намалява от 593 кв. м. на 340 кв. м. При тези факти съставът на Административен съд – Силистра неправилно приема, че жалбоподателят Маринов има качеството на заинтересовано лице в производството по чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е легитимиран да оспори заповедта на началника на СГКК – Силистра в посочената по- горе част. Съгласно цитираната разпоредба заповедите от вида на процесната се съобщават на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. По смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. Анализът на двете норми налага заключението, че заинтересовани лица в производството по чл. 54, ал. 4 ЗКИР са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. В случая, независимо, че е вписан в КРНИ като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 73496.501.3701.1 и съответно е титуляр на право на строеж в ПИ с идентификатор 73496.501.3701 по КККР на гр. Тутракан, П. Маринов няма качеството на заинтересовано лице по смисъла, изяснен по- горе. ПИ с идентификатор 73496.501.3701 по КККР на гр. Тутракан, върху който Маринов има учредено ограничено вещно право на строеж, е съседен на този, за който се отнася заповедта и с одобреното с административния акт изменение, границите на този имот не се променят. Ето защо доводите на Маринов в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, че с изменението се засяга негативно правната сфера на Маринов, тъй като с намаляване на площта на ПИ с идентификатор 73496.501.261, отреден за второстепенна улица, се ограничава достъпа до имота, в който му е учредено вещно право на строеж, също е неоснователно. Както се установява, достъпът до ПИ с идентификатор 73496.501.3701 по КККР на гр. Тутракан може да се осъществява през ПИ с идентификатор 73496.501.260 по КККР на гр. Тутракан, също за второстепенна улица. Изложеното налага заключението, че производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба от лице без правен интерес от оспорването и е недопустимо. Ето защо като приема обратното, разглежда жалбата и се произнася със съдебен акт по същество, съдебният състав постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване съгласно чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете инстанции П. Маринов следва да заплати на "Дунавски драгажен флот" АД сумата 800.00 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция, включващи 300. 00 лв. възнаграждение на вещо лице и 500. 00 лв. възнаграждение за адвокат, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и обстоятелството, че началникът на СГКК- Силистра, издател на административния акт, пред двете съдебни се представлява от юрисконсулт, който представя писмени становища, Маринов следва да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър – Силистра сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,