Решение № 216 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 315/2011 г.

Решение № 216 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 315/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. С. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Х. молба с вх. № 1041771 от 23.12.2010 г. за отмяна на решение от 10.10.2008 г. по гр. д. № 320 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.04.2006 г. по гр. д. № 11900/05 г. на Софийски районен съд в частта, в която срещу Агенция "Митници"гр. С. са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и са присъдени разноски от 200 лв. и вместо това е постановено друго, с което същите искове са отхвърлени и е оставено в сила решението в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Новото обстоятелство, на което се позовава молителката е проведена среща със заемащия длъжността "Ръководител инспекторат" на Ц. при МФ към момента на уволнението й - С. Ш., от който научила, че документите въз основа на които е наложено дисциплинарното й наказание "уволнение" - Служебна бележка № 94ВВ/22 от 15.11.2005 г. и Докладна записка № 94ВВ/22 от 18.11.2005 г. не са подписани от него, положеният под тях подпис не му е познат, като през този период той не е бил нито в отпуск, нито в командировка и не е бил заместван от друго лице. В уверение на изложеното молителката представя нотариално заверена декларация, подписана от С. Ш., в която тези обстоятелства са описани. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК, от противната страна, с който се оспорва основател-ността й. Приложени са молба и докладна записка от С. Ш. и две заповеди на директора на Агенция "Митници", от които се установява, че за периода 14.11. - 18.11.2005 г. С. Ш. е бил в платен отпуск и по негова препоръка за заместващ го е бил определен г-н Й. - началник отдел в Инспектората на Ц. В съдебно заседание страните се представляват. Чрез процесуалните си представители - молителя поддържа направеното искане за отмяна, а ответника - го оспорва и претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново обстоятелство следва то да има съществено значение за решаване на делото, да е съществувало преди постановяване на решението, но да не е бил известно на страната към този момент и нейното незнание да се дължи на обективни причини. В случая - обстоятелството, на което се позовава молителката - неяснота относно компетентността на положилия подписа под представени писмени доказателства, установяващи извършеното от нея дисциплинарно нарушение - не е обстоятелство, което не е могло да й бъде известно, защото същото е могло да бъде установено в хода на производството по делото. Това е така, защото и двата документа, на които се позовава молителката /Служебна бележка № 94ВВ/22 от 15.11.2005 г. и Докладна записка № 94ВВ/22 от 18.11.2005 г./ са подписани със запетая пред положения подпис над името на С. Ш. и ако страната е имала съмнения - е можела да ги установи в хода на производството. Следователно неустановяването на обстоятелството, на което се позовава молителката се дължи на неполагане на обичайната грижа от нейна страна. Не веднъж в практиката е посочвано, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не е средство за поправка на допуснати от страната грешки при попълване на делото с факти и доказателства и ако такива са налице - те не могат да бъдат отстранени по реда на отмяната. Извън горното - не беше установено, че обстоятелството, на което се позовава молителката - има съществено значение за решаване на делото, така че, ако беше съобразено от съда да доведе до постановяване на различен по съдържание съдебен акт. Въз основана на представените от ответната страна доказателства се изясни, че двата документа, на които молителката се позовава, не са подписани от С. Ш., тъй като периода на издаването им /15 - 18.11.2005 г./ той е ползвал разрешения му по надлежния ред отпуск. Неподписването на посочените документи от лицето, посочено като техен автор - при наличието на поставена запетая пред подписа и представени доказателства, че е налице надлежно упълномощаване по съответния ред на определено лице, което да изпълнява правомощията на титуляра за разглеждания период, обаче не води автоматично до извод за некомпетентност на издалия ги. Освен това- въпросът за компетентността касае съществото на спора, а в настоящето производство за отмяна пререшаването му е недопустимо. Освен, че обстоятелството, на което се позовава молителката не би се отразило на съдържанието на постановеното решение, то не може да бъде годно основание за отмяна на постановения съдебен акт, още и защото то представлява ново основание за защита на претендираното право, което не е било въведено при разглеждане на спора по същество. Пред вид изложеното, като счита, че не са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение