Решение № 4678 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г.

Решение № 4678 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Василев Даскалов от гр. София, против Решение № 1504/12.03.2015 г., постановено по адм. дело № 11598/2014 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 14 - 4332 - 003138/13.10.2014 г., издадена от Зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) "изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Заместник-началник на отдел "Пътна полиция" - СДВР, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Петър Василев Даскалов срещу Заповед № 14 - 4332 - 003138/13.10.2014 г., издадена от Зам. началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закон за движение по пътищата "изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП". За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед, въз основа на влезли в сила наказателни постановления на Петър Василев Даскалов са отнети общо 62 контролни точки, поради което са били налице предпоставките на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Петър Василев Даскалов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г.). Касационният жалбоподател не е изпълнил това свое задължение, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление на МПС". Правилно е прието, че в настоящото административно производство по обжалване на приложената ПАМ не може да бъде обсъждан въпросът за редовността на връчване на три от наказателните постановления. Същите съдържат удостоверяване от административния орган, че са влезли в сила на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а това е обстоятелство, което обвързва административния съд. В хода на първоинстанционното производство не са представени надлежни доказателства за противното, които да опровергават извода, че действително тези наказателни постановления не са влезли в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая, жалбоподателят в хода на първоинстанционното производство е имал възможност да се запознае с всички доказателства по делото, в това число и административната преписка и при установена непълнота е могъл да поиска попълването й с доказателства. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение