Решение № 5628 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2025 г.
ВАССедмо отделение29.05.2025 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 4080 от 07.02.2025 г. по адм.д. 10371/ 2024 г. на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с дадените в настоящето решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС), подадена чрез пълномощник, против решение 4080 от 07.02.2025 г. по адм.д. 10371/ 2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е обявил за нищожно негово решение от 27.09.2024 г. за определяне на финансова корекция на бенефициера Дирекция "Комуникационни и информационни системи" (ДКИС) при Министерството на вътрешните работи (МВР). Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че няма нормативна пречка за извършване на повторна проверка на проведената от бенефициера обществена поръчка, като посочената в акта нередност не е тъждествена с констатациите от правна страна, направени от органа в предходен акт, отменен по съдебен ред. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски съгласно приложен списък. Ответникът Дирекция "Комуникационни и информационни системи" при МВР, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че бенефициерът Дирекция Комуникационни и информационни системи е провел открита процедура за обществена поръчка с предмет Повишаване защитата на населението от наводнения и защитата на критичната инфраструктура чрез доизграждане и надграждане на СРПО и е сключила договор за изпълнение с ДЗЗДОповестителни системи БГ. Административният орган е извършил проверка по регистриран сигнал за нередност и с решение от 03.07.2023 г. е определил на възложителя финансова корекция от 25% за установени с акта нарушения на чл. 59, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 107, т. 2, б "а" във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, посочени като нередности съответно по т. 11, б"б" и т. 14 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), в относимата редакция. Актът е отменен по съдебен ред с влязло в сила решение 8278 от 03.07.2024 г. по адм. д. 2840/2024 г. на ВАС. По същия сигнал и по отношение на същата обществена поръчка ръководителят на УО е извършил нова проверка, за констатациите от която е уведомил с писмо бенефициера, като му е дал възможност за възражения. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.09.2024 г. ръководителят на УО на ОПОС е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 107, т. 2, буква а ЗОП при същите фактически установявания, разгледани в предходния, отменен от съда, акт. Посочил го е като нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата, в относимата редакция, ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г. Органът е установил, че съгласно Техническата спецификация възложителят е заложил като изискване следното: "в случай, че участникът не е производител на необходимото оборудване представя оторизационно писмо от производителя или оправомощен от него представител, удостоверяващо права за представителство, монтаж на оборудване и инсталации, актуализации и преконфигурации на софтуера за мониторинг и управление". Това изискване с конкретно определено съдържание е условие за изпълнение на поръчката. Избраният за изпълнител участник към представеното си техническо предложение е приложил оторизационно писмо от "Хьорман Варнсистеме" ГмбХ - производител на предлаганата сиренно-оповестителна система; оторизационно писмо от "Сепура Лимитид" - производител на предлаганите ТЕТРА радио модули (документ/и от производителя ши оправомощен от него представител) с права за представителство, монтаж на оборудване и инсталации, актуализации и преконфигурации на софтуера за мониторинг и управление. Приложил е и две оторизационни писма на "ИТА инженеринг" ООД, по отношение на които е установено, че дружеството е оторизирано да доставя продуктите на Сепура и да сублицензира неговия софтуер, но не е посочено дали има права за представителство, монтаж на оборудване и инсталации, актуализации и преконфигурации на софтуера за мониторинг и управление съгласно условието на възложителя, а спрямо Хьорман Варнсистеме Варнсистеме ГмбХ оторизацията е валидна само за тръжната процедура. Органът е приел, че оторизационните писма на ИТА Инженеринг ООД, представени от избрания в процедурата изпълнител, не отговарят на изискванията на възложителя. В предходното отменително решение ВАС е приел, че изискването за представяне на оторизационно писмо е изискване към Техническото предложение на участника, което от своя страна следва да отговаря на Техническата спецификация по поръчката, определяща характеристиките на предмета, както и на изискванията поставени в документацията. В случая изискването за оторизация с посочено съдържание безспорно е условие за изпълнение на предмета на поръчката, но то няма характеристики нито на критерии за подбор, нито на техническа спецификация. ВАС е приел, че поставеното изискване за оторизация дори и принципно да може да осъществи състава на чл.107 т.2, ба ЗОП, не изпълва състава на нередност по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата, ред. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., тъй като няма промяна или неправилно приложение на критериите за подбор или техническите спецификации. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при пълно съвпадение между фактическите и правни основания за определената финансова корекция по отмененото решение на РУО на ОПОС от 2023 г. и оспореният в настоящото производство административен акт, то е налице пълно съвпадение с предмета на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм. дело 2840/2024 г., където законосъобразността на предходния административен акт е преценена с оглед съответствието му с материалния закон. Посочил е, че съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото и ако актът бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Според съда с издаване на оспорения акт ръководителят на УО на ОПОС се опитва да преодолее мотивите на посоченото съдебно решение, които са задължителни за страните по делото, като е коригирал извода си и е посочил, предвид мотивите на ВАС, че е определен за изпълнител участник, който не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката в нарушение на чл.107, т.1 б.а ЗОП, както при този извод е приложил актуалната редакция на нередността по т.14 от Приложение 1 към чл.2 ал.1 от Наредбата, ДВ бр.59/12.07.2024 г. При така направените констатации съдът е приел, че е налице пълно съвпадение между фактическите и правни основания за определената финансова корекция между предходно издаденото решение на ръководителя на УО от 2023 г. и оспорения в производството административен акт. При пълно съвпадение с предмета на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм. дело 2840/2024 г., където законосъобразността на предходния административен акт е преценена с оглед съответствието му с материалния закон, оспореното ново решение от 27.09.2024 г. на ръководителя на УО е нищожно. С тези мотиви е обявил нищожността на решението от 27.09.2024 г. за определяне на финансова корекция. Решението е неправилно. Според касационния съдебен състав е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В случая, с влязло в сила съдебно решение съдът е приел предходно издаденото решение на ръководителя на УО на ОПОС за незаконосъобразно. Административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Тъй като не сме изправени пред хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът не е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Това не е пречка административният орган да издаде нов акт при наличие на предпоставките за това, върху който акт при съдебно обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Процедурите за възлагане на обществени поръчки, уредени в ЗОП, са способ за задоволяване на потребностите на възложителите с предмет строителство, услуги или доставки на стоки, при ефективно разходване на публичните средства, средствата, предоставяни от европейските фондове и програми и тези на дружествата и предприятия, които са възложители по смисъла на ЗОП. Не съществува законова пречка УО да извършва повторни проверки на една и съща проведена открита процедура в рамките на програмния период и това е така, доколкото е длъжен да упражнява непрекъснат контрол за правилното разходване на предоставената финансова подкрепа от ЕФСУ. Съдебният контрол за законосъобразност на издадените от органа решения за финансови корекции включва единствено преценка за правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации и дали, при вярно изведени фактически установявания, органът е посочил конкретните относими законови разпоредби в хода на изложението, сочещи на правилна правна квалификация на нарушението, посочено като нередност, за което е определена финансова корекция. В настоящия случай, доколкото с влязлото в сила решение на ВАС съставът на съда е разгледал спора при проверка на дадената от органа правна квалификация на твърдяното нарушение, съобразно относимата редакция на Наредбата за посочване на нередности, мотивите на първоинстанционният съд за нищожност на административния акт поради това, че административният акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо са неправилни. Правният извод в предходно издаденото решение от 03.07.2023 г. на РУО на ОПОС е за нередност, изразяваща се в "незаконосъобразно изменение на техническата спецификация от възложителя, в резултат на което е определен за изпълнител, участник, който не отговаря на техническата спецификация". В оспорения акт изводът на органа при едни и същи фактически констатации е, че възложителят е допуснал нередност, представляваща "друго условие в документацията", което е неправилно приложено, в резултат на което е избран изпълнител, който не отговаря на условията на възложителя. Административният орган при същите фактически констатации е направил различен правен извод по отношение приетото нарушение на чл. 107, т.2, б. а ЗОП, а именно, че представлява нередност по т. 14 от Приложение 1 на Наредбата, в приложимата редакция към датата на издаване на акта, ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г., тъй като възложителят неправилно е приложил "друго условие в документацията", в резултат на което е избран изпълнител, който не отговаря на условията на възложителя. По отношение на твърдяното нарушение, посочено от органа като нередност, няма формирана сила на пресъдено нещо. Поради това и изводът за нищожност на административния акт е неправилен. В обжалваното в настоящето производство решение съдът не е проверил фактическите установявания на органа с оглед посочените от него правнорелевантните факти и обстоятелства, дали същите са изпълнили състава на съответната правна норма, мотивирала го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен материалния закон, са въпроси, които се отнасят до проверката за материалната законосъобразност на акта, каквато проверка съдът не е извършил. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, тъй като няма произнасяне по законосъобразността на акта и съобразно забраната за извършване на такава проверка за първи път в касационното производство. Административният съд не е изследвал дали описаните в акта факти и обстоятелства правилно са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на чл. 107, т. 2, б. а ЗОП, цитирани в обжалвания административен акт, и касационният съд не може да извърши проверка на направените от органа изводи за наличието на установената с административния акт нередност. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите във връзка с издаването на оспорения административен акт и при установената с акта фактическа обстановка и приложените правни норми да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд