Решение № 9971 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроицесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. А., чрез процесуалния й представител адв. Тенева, против решение 27375 от 17.12.2024г., постановено по адм.д. 4826/2024г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РСР24 - РА09 159 от 10.04.2024г. на кмета на Столична община - район Сердика , с която на основание чл. 16, ал. 6 във връзка с чл. 46 ал. 4 ЗМСМА е отказано да бъде изменена заповед РСР22 РА50 146 от 20.09.2022г. на Кмета на СО район Сердика в частта й отнасяща се до наследниците на К. А. М., роден [дата], починал [дата] и включването на Ф. Т. А. в кръга на наследниците относно индивидуализирания новообразуван с плана УПИ V - 502.818, отреден за За производство, складове, офиси и търговия , кв. 10, съгласно утвърдение с решение 212 по протокол 32 от 22.04.2021г. на Столичен общински съвет /СОС/ подробен устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ по чл. 16 ЗУТ на м. ПЗ Илиянци - изток , гр. София, нанесен в кадастралната карта /КК/като имот с идентификатор 68134.502.4092 с площ 453 кв. м. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, събраните по делото доказателства и поради необоснованост отченителни основания по чл. 209 т. 3 ЗУТ. Излага съображения, че по отношение на нея са били налице предпоставките да бъде вписана в заповедта като наследник на К. А. М. в качеството й на съпруга на сина му В. К. А. при приложението на чл. 9а, чл. 90 аи чл. 91а от Закона за наследството /ЗН/. Посочва, че не е била уведомена за първоначално издадената заповед от 2022г., като е узнала за извършено вписване в имотния регистър е подала искане за изменението й и вписването и в кръга на наследниците, като е представила надлежно удсотоврение за наследници. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената в това производство заповед от 10.04.2024г. и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на СО - район Сердика не изразява становище по касационната жалба. Ответникът С. К. С., чрез процесуалния си представител адв. Митева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че издадената оспорена в производството заповед е издадена в производството по чл. 99 и следващите от АПК, а именно по отправено искане от Ф. А. за възстановяване на административното производство. В тази връзка е приел, че от събраните в хода на производството доказателства не се установяват обстоятелства, които да обосноват възобновяване на административното производство по заповедта по чл. 16 ал. 6 ЗУТ, тъй като не е налице основанието по чл. 99 т.2 АПК. Приел е, че това е така, тъй като обстоятелството, на което се позовава Ф. А., а именно, че се явява наследник на К. А. М., като преживяла съпруга и наследник на сина му В. К. А., не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 99 т. 2 АПК. Приел е, че това е така, тъй като съпругът й е починал на [дата], към който момент тя е и наследник. Изложил е и съображения, че със заповедта по чл. 16 ал. 6 ЗУТ само се индивидуализира новообразуваните УПИ по плана за регулация по чл. 16 ЗУТ, като тази заповед не може да създаде, измени или прекрати права, различни от създадените с влезлия в сила ПУП. Приел е, че в това производство административния орган не може да разрешава спорове за собственост между сънаследниците, какъвто е приел, че е налице в настоящия случай, както и да преценява приложното поле на чл. 9а ЗН. Посочил е, че спорове възникнали между сънаследниците относно преценката за приложението на чл. 9а ЗН е от компетентността на гражданските съдилища, като е посочил, че са и представени по делото доказателства за образувано такова производство. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. По делото е безспорно, че ПУП ПРЗ е изработен и одобрен на основание чл. 16, ал. 1 ЗУТ с решение на Столичен общински съвет, влязло в законна сила, въз основа на който е издадена заповед за индивидуализиране на имота следващ се на наследниците на К. А. М., измежду които не е посочена и жалбоподателката. Поради това тя е поискала заповедта по чл. 16 ал. 6 ЗУТ да бъде изменена като и тя бъде вписана измежду наследниците на К. М., като преживяла съпруга на неговия син. Съгласно чл. 16 ал. 6 ЗУТ Собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана. За всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Заповедите се изпращат на службата по вписванията, а копие от влезлия в сила план по ал. 1 - на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и нанасяне в кадастъра . Във връзка с цитираната разпоредба, правилно съдът е посочил, че със заповедта по чл. 16, ал. 6 ЗУТ се конкретизира съответният новообразуван УПИ, но собствеността се определя по данните залегнали в ПУП, като собствеността се придобива от собствениците на поземлените имоти от момента навлизането в сила на плана. Административният орган има правомощието да отрази в административния акт само изрично посочените в закона обстоятелства, обвързан е от данните по плана и е длъжен да се ограничи в рамките на съдържанието на влезлия в сила ПУП при посочване на собственика на имота. В случая по заповедта, чието изменение е поискано, новообразувания УПИ е отреден на наследниците на К. А. М., а не на посочените в заповедта наследници. Конкретизирането в заповедта на наследниците не влияе на правата на лица, които биха се легитимирали като такива, като правилно съдът е посочил, че административният орган няма правомощие за разрешава спорове за собственост. Правилно съдът е приел и че е извън правомощията както на административния орган, така и на административния съд да разрешава собственическите претенции, включително на основание чл. 9а, чл. 90а и чл. 91а ЗН. Правилен е и извода на съда за това, че в случая не са налице и основания по чл. 99 АПК, обосноваващи възобновяването на административното производство по посочения ред, тъй като обстоятелствата на които се е позовала Ф. А. не са нови, съответно не е налице основанието по чл. 99 т. 2 АПК. Поради и това е законосъобразен извода на съда, че не са били налице предпоставките за изменение на издадената заповед по чл. 16 ал. 6 ЗУТ, съответно за възобновяване на административното производство, поради и което постановеният отказ е съответен на закона. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,