Решение № 12113 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2017 г.

Решение № 12113 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5381/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Марков, подадена срещу решение № 541 от 27.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10413/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 280 от 10.08.2016 г. по преписка № 306/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С последното е прието, че липсва твърдяната дискриминация спрямо Марков по защитен признак "сексуална ориентация". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и решаване на спора по същество с признаване, че дискриминация е извършена. Ответникът КЗД, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът Т. Панчева, чрез пълномощника си също оспорва жалбата. Развива подробни съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Касае се за несъгласие (отказ) от страна на помощник - нотариус Панчева да бъде заверено пълномощно, с което жалбоподателят Марков упълномощава Д. Любенова (адвокат) да подаде документи в Столична община - район Л. за издаване на удостоверение за сключване на граждански брак в чужбина, в което да е посочено, че няма пречки жалбоподателят да сключи брак с В. Георгиев в Нидерландия. АССГ е приел на базата на събраните доказателства по делото и тези пред комисията, че не сексуалната ориентация на жалбоподателя е причината да не бъде заверено въпросното пълномощно, а преценката на помощник - нотариуса, че текстът на документа противоречи на българското законодателство и в този вид пълномощното не може да бъде заверено, тъй като не би могло да послужи за целите, за които се иска неговото заверяване. За обосноваване на този извод съдът се е позовал на редица правни норми от националното ни законодателство и практика на ЕСПЧ. Решението е правилно. В хода на цялото производство жалбоподателят не е представил факти, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация и не е доказал съобразно доказателствената тежест по чл. 9, ал.1 от ЗЗДискр., че е третиран по-неблагоприятно на основата на признака "сексуална ориентация" или друг признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в сравнение с други лица при сходни обстоятелства. Установява се, че помощник - нотариус Панчева е съобразила поведението си с разпоредбата на чл. 574 от ГПК, съгласно която не могат да се извършат нотариални действия относно противоречащи на закона или добрите нрави сделки, документи или други действия. В чл. 576 от ГПК са регламентирани нищожните нотариални удостоверявания, между които са и тези, които нотариусът не е имал право да извърши, включително чл. 574 от ГПК. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора, че при нотариална заверка на подпис проверката на съдържанието е извън компетентността на нотариуса. Според чл. 4, ал. 1 от Конституцията, Р. Б. е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. В чл. 5, ал. 1 и 2 от КРБ е регламентирано, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат, и че разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Съгласно чл. 46, ал. 1 от КРБ бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. В чл. 46, ал. 3 е предвидено, че формата на брака, условията и реда на сключване и прекратяване, личните и имуществени отношения между съпрузите се уреждат със закон. В този смисъл при изричната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Конституцията не се налага да се излагат съображения относно приложимостта на норми на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и др. Независимо от това, съгласно чл. 12 от ЕКЗПЧОС отношенията свързани с условията за сключване на брака се регламентират изцяло от националните закони. Съгласно чл. 5 от Семейния кодекс (СК) бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние. Съгласно чл. 20, ал. 1-5 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от ЗГР длъжностно лице извършва проверка в регистъра на населението относно липса на пречки за сключване на брак съгласно СК и при установени пречки удостоверение не се издава, като се изготвя мотивиран отказ. В раздел II, т. 2, б. "в" от ЗЗД са регламентирани основанията за недействителност на договорите - чл. 26 (нищожност на договорите - с оглед на противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет и т. н.). В чл. 44 от ЗЗД е предвидено, че правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. В случая, при изпълнение на задълженията си по чл. 574 от ГПК и съобразявайки чл. 576 от ГПК и чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 46, ал. 1 от Конституцията на РБ, чл. 5 от СК, чл. 44 във връзка с чл. 26 от ЗЗД, помощник - нотариусът не се е съгласил да завери процесното пълномощно поради противоречието на едностранното волеизявление на жалбоподателя с цитираните разпоредби на КРБ и посочените закони и затова спрямо него не е осъществена дискриминация (неравно третиране) по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Действията на Панчева очевидно не са свързани по никакъв начин със сексуалната ориентация на жалбоподателя Марков, на когото са извършвани други нотариални услуги в същата нотариална кантора. Единственото основание е нормативното непризнаване на еднополовите бракове в страната ни и липсва друга причина (дискриминационна по своя характер) за незаверка на пълномощното. Предвид изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и като валидно и допустимо то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, както и искането на ответницата Панчева за разноски в размер на 720 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми следва да се осъди касаторът. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,