Решение № 6823 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14540/2011 г.

Решение № 6823 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14540/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Абдулла Аббас Ради против решение по адм. д. № 6505/2011 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че баща му и чичо му са загинали, защото са привърженици на Ал Баас и е предупреден, че ще бъде търсен от "Армията на Мехди". Причината да избяга е непрекъснатият конфликт между шиити и сунити, убийствата и взривове, при които загиват невинни хора. Позовава се на чл. 15, б. "б" от Директива 2004/83/ЕО. Ответната страна Председателят на ДАБ оспорва касационната жалба, защото не е налице безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт. Напрежението и опасността в дадена държава не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) против отказ на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата - липса на доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, липсата на конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт при спазване на съдопроизводствените правила за неговото постановяване. Правилно е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу изричен отказ за предоставяне на статут на бежанец. Решението е обосновано, тъй като съответства на установените с бежанската история факти. Кандидатът е роден в гр. Зи Кар, а последните години е живял в гр. Багдад. С жалбата твърди, че тъй като чичо му бил баасист, убит е 2006 г., има опасност да бъде преследван. Заплашван е от 2008 г. Няколко пъти дома му е нападан от групировки (неназовани) и е пребиван. През 2010 г. домът му е пален на два пъти, втория път е изгорял. Не доказва палежите. Съдът правилно е приел, че не е налице основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обсъдени са указанията на Комисариата за бежанците на ООН за строго индивидуална преценка на твърденията на търсещия закрила и е направен извод, че спрямо чужденеца не са предприети действия на преследване от официалните власти, нито от конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Обсъдена е обстановката в Ирак и растящата несигурност в страната, доказана със становище на министерство на външните работи на РБ от м. юли 2009 г. становище на посланика на РБ в Ирак от 2009 г., справка за Ирак вх. № 1911/26.05.2010 г. на ДАБ при МС, становище № УП4391/14.09.2010 г. В посочените писмени документи има данни, че ситуацията в Ирак, в отделни райони, включително в гр. Басра и в гр. Багдад, определят Ирак към 2009 и 2010 г. като страната с най-висока степен на риск и най-висок брой случаи на насилствена смърт в света, положението е несигурно и непредсказуемо, като жителите на Багдат могат да бъдат обект на нападение по различни причини. За предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ обаче е необходимо наличието на основателен страх от преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, кандидатът се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея, което в случая не е налице. Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне на хуманитарна закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът е приел, че административният орган не е допуснал нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота и личността на кандидата за субсидиарна закрила, съгласно Решение от 17.02.2009 г. по С-465/2007 г. на Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie на съда по тълкуване и прилагане на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минимални стандарти за признаване и правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Законът и директивата не съдържат легална дефиниция за понятията вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тъй като видно от представените справки в Ирак няма международен конфликт, следва да се изясни израза "вътрешен въоръжен конфликт" и дали ситуацията в Ирак отговаря на това определение. Обяснение на това понятие се намира в чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. относно защитата на гражданските лица по време на въоръжен конфликт, ратифицирана от РБ с Указ от 12.08.1949 г. Под "вътрешен въоръжен конфликт" се има предвид конфликт, който протича на територията на високодоговарящата страна между нейните въоръжени сили и дисидентски въоръжени сили или други организирани въоръжени групи, които под отговорно командване упражняват такъв контрол над част от нейната територия, който им позволява да водят продължителни и съгласувани военни операции. Не представлява вътрешен въоръжен конфликт ситуации на вътрешни безредици, напрежение, като бунтове, изолирани и спорадични прояви на насилие - чл. 1, т. 2 от Протокол II към същата Женевска конвенция. По делото е приложен доклад на Бюрото за дипломатическа сигурност на САЩ от 21 април 2011 г., за критично положение в Ирак от гледна точка на терористични заплахи и политическо насилие, като съдът се позовава на данни, достъпни в различни информационни източници. Терористични нападения и актове на насилие от страна на групировката "Ислямска държава Ирак", зачестили и през календарната 2012 г. и представляващи ноторно известни на съда факти, не отговарят на определението за "вътрешен въоръжен конфликт". Следователно към момента на постановяване на първоинстанционното съдебно решение в Ирак няма ситуация на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право и не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на основанията в чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложеното обжалваното решението е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено, а административната преписка. В частта относно бежанския статут жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,