Решение № 8377 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 163/2018 г.

Решение № 8377 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 163/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. М. Г. от гр. С. загора против решение № 254 от 24.10.2017 г. по адм. дело № 247 по описа за 2017 г. на Административен съд - Стара загора, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-23-24 от 5.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. З.. Изложените подробни съображения за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на т. 23 от ПКТП (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Стара загора не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Стара загора е решение № 2153-23-24 от 5.05.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. Загора и потвърденото с него разпореждане № 5701017580 от 22.02.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. М. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието за 15 години осигурителен стаж от втора категория съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО и поради неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Стара загора е приел, че положеният от лицето труд през периода 10.08.1976 г. - - 2.02.2000 г. като монтьор, шлайфист, машинен монтьор, шлосер монтьор и компресорист съответно в цехове "Ремонтен", "Машини" и "Енергомеханичен" в НПКР "Берое" (Машпроектинженеринг), е от трета категория. Трудът не е положен на длъжност галванотехник или термист на хромови, оловни и цианови вани, поради което не може да се причисли към втора категория на основание т. 23 от ПКТП (отм.). Разпоредбата на т. 23 от ПКТП (отм.) изчерпателно определя длъжностните на работниците, полаганият от които труд, свързан с хромови, оловни и цианови вани, се зачита като стаж при условията на втора категория. Монтьорът е осъществявал техническа поддръжка и ремонтни дейности на натриево-цианидните, хромовите и киселинните вани в трудова среда, която е била различна от тази на галванотехниците или термисти, пряко заети в технологичния процес, в който се е хромирал и закалявал металът. Изводите на съда произтичат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че трудовите функции на монтьора са били различни по вид, обем, характер, тежест и интензитет на вредно въздействие от трудовите функции на галванотехника или термиста на хромови, оловни и цианови вани. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на на т. 23 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г. От втора категория се зачита трудът на галванотехници и термисти на хромови, оловни и цианови вани. За да се приеме, че монтьорите, шлайфистите или компресористите в цех "Ремонтен", "Машини" и "Енергомеханичен" в машиностроителното предприятие са работили при същата вредност и тежест на труда, е необходимо да се установи, че техните трудови функции през преобладаващата част от работното време са съвпадали с тези на галванотехниците и термистите. Такива данни по делото липсват, поради което не са налице предпоставките за прилагане на т. 67 от ПКТП (отм.). Вредността и тежестта на трудовата среда, при която монтьорите са осъществявали ремонта и поддръжката на съоръженията, не е идентична с тази, при която са изпълнявали трудовите си функции лицата, работещи в производството на хромови, оловни и цианови вани. Оплакването за необоснованост на съдебното решение се преценява като неоснователно. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност. По делото липсват доказателства, че работното място на лицето е било в цех "Термичен" или "Галваничен" и че е било заето на работа в технологичните процеси на хромови, оловни и цианови вани. В писмената информация, предоставена от "Машпроектинженеринг" АД в несъстоятелност (бивш завод "Берое") се потвърждава, че ремонтните и механичните цехове са били самостоятелни спомагателни цехове към основното производство и са го обслужвали при повикване. Работещите в упоменатите цехове никога не са били зачислявани към обособени производства, тъй като са отговаряли за ремонта на машините и съоръженията. Обстоятелствата, удостоверени с представените писмени доказателства, не са оборени чрез показанията на разпитаните свидетели. Получаването на безплатни храни е обстоятелство, което не е нормирано и е ирелевантно за категоризирането на труда. С приемането на ПМС № 43 от 18.03.1991 г. за определяне размера на вноските за социалното осигуряване, обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1991 г., в сила от 1.03.1991 г., размерите на осигурителните вноски са диференцирани в зависимост от категорията на труда. По делото липсват данни, че през периода м. март 1991 г. - 31.12.1999 г. за жалбоподателя са били внасяни осигурителни вноски в размерите, дължими за втора категория труд. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, Административен съд - Стара загора е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,