Решение № 13711 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2010 г.
ВАСVI отделение16.11.2010 г.докладчик т Светла Петкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 29.01.2010 г. по адм. д. № 3217/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13711 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Димитричка Станчева Кънчева, в качеството й на директор на Дирекция "Социално подпомагане"- Варна, срещу решение № 174 от 29.01.2010 г. по адм. д. № 3217/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, с което е отменена заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-280 от 6.11.2009 г. на касатора за прекратяване на месечна помощ за дете. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по касационната жалба - Петя Георгиева Горанова, в писмено възражение оспорва доводите за неправилност на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационното оспорване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК четиринадесетдневен преклузивен срок, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, същата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД и чл. 9 от ППЗСПД, е оспорената от Петя Георгиева Горанова заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-280 от 6.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Варна, с която за периода от 1.10.2009 г. до 31.12.2009 г. е прекратена месечната помощ по чл. 7 от ЗСПД на дъщеря й Михаела Каменова Горанова, поради непредставено удостоверение от училището за записването й като ученичка през 2009/2010 учебна година. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил заповедта на директора на ДСП-Варна като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК - заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуални норми. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата на Петя Георгиева Горанова срещу заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-280 от 6.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Варна е допустима. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, предвиждаща обжалване по административен ред като предпоставка за допустимост на обжалване пред съда. ЗСПД е различен от ЗСП и предмет на уреждане са обществените отношения, свързани с придобиване на правото на семейни помощи при отглеждане на деца. Изрично освен това в чл. 9 от ППЗСПД е предвидено, че заповедите на директор Д"СП" по чл. 6 от ППЗСПД се обжалват по реда на АПК, т. е. няма задължителност на обжалване по административен ред. По първоначалното дело безспорно е установено, че за да прекрати помощта от 1.10.2009 г., директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Варна е издал заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-11-280/6.11.2009 г., без да уведоми родителката на детето да представи в посочения срок ( до 31 октомври ) ново удостоверение от учебното заведение, че дъщеря й е записана като ученичка за учебната 2009/2010 г.. Като основание за прекратяване на помощта по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСПД е посочена разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД, съгласно която месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която се прилага удостоверение от учебното заведение, че детето е записано като ученик/ученичка, а за новата учебна година, в срок до 31 октомври. При издаване на акта от административния орган следва да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и да се обсъдят доводите /чл. 35 от АПК/. При констатиране на непредставени доказателства съгласно чл. 5, ал. 1 от ППЗСПД следва да се даде срок за отстраняване на нередовностите. В случая това не е направено и не е проверено обстоятелството дали детето е записано за ученик. Още повече, че видно от справка от 26.11.2009 г. детето е записано в съответното училище, т. е. установен е релевантния факт за възникване на правото на помощ. По силата на препращащата разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, според която за неуредените в този закон въпроси, свързани с издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК, в производството по издаване на административния акт доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Следва да се отбележи, че новата ал. 4 на чл. 17 от ППЗСПД (ДВ, бр. 71 от 2006 г.) е създала специален ред за подаване на ежемесечна информация по електронен път и на хартиен носител от директора на училището до регионалната дирекция за социално подпомагане и дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на родителите, получаващи семейни помощи за деца. Този начин на обмен на информация по електронен път се отнася до случаите на допуснати 5 неизвинени отсъствия на ученик за съответния месец, но няма пречка да бъде прилаган и в други подобни случаи, за да се осигури изясняване на фактите и обстоятелства от значение за законосъобразността на акта. От изложеното следва, че след като не е изпълнил свои задължения, произтичащи пряко от разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна е постановил оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка. Още повече, че заповедта е за прекратяване на изплащането на помощта, без да е установено налице ли са предпоставките по чл. 23 от ППЗСПД. Като е отменил същата Варненският административен съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,