Решение № 7028 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2016 г.

Решение № 7028 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура гр. Б. срещу решение № 334 от 26.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1935/2015 г. по описа на Административен съд гр. Б., в частта му, в която Г. Д. "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. С. е осъдена да заплати на Х. Х. Х. от гр. С. обезщетение за претърпени от него на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ неимуществени вреди в размер на 800.00 лв, причинени му в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на нормална жилищна свободна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, за периода на изтърпяване наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Б. от 20.08.2014 г. до 15.04.2015 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 05.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Подателят на касационния протест твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в тази част да бъде отменено като неправилно, а ВАС, тричленен състав на Трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Х. Х. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан. Срещу същото съдебно решение в осъдителната му част е предявена и касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията" -С. с оплаквания за неправилност на същото на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и искане за отмяната му като неправилно със законните последици. Предявена е и касационна жалба от Х. Х. Х. срещу горецитираното решение, но в частта му, в която е отхвърлен иска на този касатор против ГД"Изпълнение на наказанията"-С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в частта му над присъдените 800 лв до пълния предявен размер от 15 000 лв за периода от 20.08.2014 г. до 15.04.2015 г., и е отхвърлен акцесорния му иск за присъждане на законна лихва върху главницата за периода: 20.08.2014 г. - 04.10.2015 г. Х. Х. Х. чрез адв. М. Донев твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част като необосновано и постановено в противоречие с принципа за определяне справедлив размер на обезщетението за вреди, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба на Г. Д. "Изпълнение на наказанията" и неоснователност на касационната жалба на Х. Х. Х. Върховният административен съд, трето отделение намира както касационния протест, така и двете касационни жалби, предявени срещу различни части от съдебното решение, за подадени в срок, от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт в атакуваната от съответните страни части е неблагоприятен, поради което същите са допустими. Разгледани по същество и касационният протест на Окръжна прокуратура гр. Б., и касационната жалба на Г. Д. "Изпълнение на наказанията", и касационната жалба на Х. Х. Х. са неоснователни. Административен съд - гр. Б. е сезиран с искова молба от Х. Х. Х., изтърпявал за исковия период наказание "лишаване от свобода" в Затвора - гр. Б., предявена срещу ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. С., с която се претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, претърпени за периода 20.08.2014 г. до 15.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането до окончателното й изплащане и причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на затвора, които в нарушение на нормативните си задължения не са осигурили полагащата му се минимална жилищна площ от 4 кв. м., пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване, както и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ищецът твърди, че от тези незаконосъобразни бездействия е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството му и преживяване на страдания и умишлено увреждане на здравето му. Съдът подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства и е приел, че твърденията на ищеца по отношение на лошите битови условия в Затвора - гр. Б. са в унисон със свидетелските показания на Д. В. П. и Д. Я. Г., становище от 11.11.2015 г. на И. Н. Л. - инспектор "СДВР", както и с констатациите, съдържащи се в двата доклада от посещенията на КПИ в затвора в Б.. П. така установените факти, съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника. Като органи и служители, на които е възложено да осъществят ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно - нормална жилищна обитаема площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, съдът е приел, че по делото е установено наличието на всички, изискуеми по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди, поради което искът е основателен. С оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания, като е отчел и времето на престой на ищеца в затвора, за което се претендира обезщетение, съдът е приел, че справедливото обезщетение в случая е в размер на 800.00 лв. и е отхвърлил иска над тази сума до пълният претендиран размер от 15000 лв. Базирайки се на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, административният съд е заключил, че началният момент на дължимост на законната лихва върху претендираното обезщетение / доколкото обезвредата се претендира за вреди, претърпени от незаконосъобразни фактически бездействия/ е датата на предявяване на исковата молба, поради което е отхвърлил и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 20.08.2014 г. до 04.10.2015 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано АС-Б., базирайки се на съдържащите се в справка рег. № 3941/11.11.2015 г., изготвена от служител на Затвора -Б. признания за твърдени от ищеца факти, подкрепени и от събраните по делото свидетелски показания, е приел по делото за доказана наличието на първата материално-правна предпоставка на отговорността на ГДИН за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на затворническата администрация на Затвора - Б., изразяващо се в неосигуряване на минимално изискуемата съгласно практиката на ЕСПЧ жилищна площ за затворника, както и неосигуряване на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода за половината от денонощията, прекарани от Х. в затвора, което съставлява нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС- разпоредба, която на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ е част от вътрешното национално право, ползваща се с приоритет пред тези национални норми, които й противоречат или, макар приети, са с отложено действие /чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС/. Неоснователни в тази връзка са развитите от Окръжна прокуратура - Б. и от ГДИН оплаквания за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част поради недоказаност на реалното настъпване на вреди за ищеца от приетите за установени лоши битови условия, съответно - недоказаност на причинна връзка между евентуално настъпилите вреди и силно намалената жилищна помощ и липсата на достъп през нощта до санитарен възел и течаща вода. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Б. съображения за причините, поради които приема за доказани твърденията на ищеца, че настаняването му в Затвора - гр. Б. в различни килии, осигуряващи обичайно по-малко от 2 кв. м. жилищна площ на човек, както и липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, водещи до необходимостта лишеният от свобода да облекчава физиологичните си нужди в кофа в присъствието на други затворници съставлява унижаване на човешкото му достойнство в степен, надвишаваща пределите на строгостта на наложеното му наказание по см. на чл. 3 от ЕКПЧ. Обстоятелството, че не са събрани доказателства за влошаване на физическото и психично здраве на ищеца в резултат от пребиваването му при тези условия не съставлява неустановеност на реалното настъпване на вредата, а се отразява върху размера на обезщетение за претърпените вреди. Настоящата касационна инстанция намира, че административният съд правилно е определил размера на присъденото обезщетение - 800 лв за престоя на ищеца в затвора-Б. . Същото съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания на увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. неоснователни в тази връзка са претенциите на касатора Х. Х. за неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част, съответно - за увеличаване на присъденото обезщетение по размер. Обосновано и с в съответствие с материалния закон и установената съдебна практика административният съд е определели и началния момент, от който се дължи законна лихва върху главницата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,