Решение № 321 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 837/2012 г.

Решение № 321 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 837/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването, на протоколно определение от 08.12.2011 г., постановено по НОХД № 728/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон и изразяващи се в неправилна квалификация на деянието. Релевира се и допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъденото лице З. К. М. не се явява в съдебно заседание, като защитникът й изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 08.12.2011 г., постановено по НОХД № 728/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, е било одобрено споразумение по чл. 382 от НПК между прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пазарджик и осъдената З. К. М., като последната е била призната за виновна в това, че на инкриминираните дата и място, при управление на МПС, е нарушила правилата за движение - по чл. 116, ал. 1, т. 1, по чл. 20, ал. 1, по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5-то, б. "б", пр. 1-во във вр. с ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54 от НК, й е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, М. била лишена от право да управлява МПС за срок от четири години. Определението не е проверявано по касационен ред. Релевираното в искането оплакване, за допуснати нарушения на процесуалните правила рефлектирали върху приложимия материален закон е основателно, като следва да се отбележи, че те са бил допуснати в досъдебната фаза на процеса и впоследствие са намерили своето отражение в атакувания съдебен акт. Това е така поради следните съображения: В конкретния случай, редица въпроси включени в предмета на доказване по делото, са останали неизяснени с необходимата и изисквана от закона, категоричност. Така на първо място, не е даден отговор на въпроса досежно инициалния удар между автомобилите управлявани от осъдената и пострадалия Г., което е било задължително с оглед деформациите по двата автомобила и отразеното в заключението на авто-техническата експертиза, за предприето от Г. спиране и опит за излизане в дясно на лентата си за движение /л. 71 от досъдебното производство/. Междувпрочем, деформациите по автомобилите въобще не са били предмет на изследване, респективно отразени в експертното заключение, което е следвало да бъде подложено на по-детайлен анализ, в корелация с останалите събрани по делото доказателства, в частност, протокола за оглед и приложената към него скица и отразените в нея обективни находки. В значителна степен са останали неизяснени с необходимата яснота и други въпроси включени в предмета на доказване по делото - като например дали автомобилите са били премествани след удара, тъй като свид. Т. /очевидец на произшествието/ в показанията си твърди, че управлявания от осъдената автомобил е бил "обърнат по таван", обстоятелство което не е отразено в други материали по делото. Тези, а и други въпроси свързани с механизма на настъпване на ПТП, следва да бъдат предмет на обсъждане в заключение на комплексна медико-автотехническа експертиза, която да даде необходимите отговори на въпросите от техническо естество, касаещи обстоятелствата посочени в разпоредбата на чл. 102 от НПК, като бъде и изготвена динамична скица на пътно-транспортното произшествие. Останалите обстоятелства по смисъла на същата законова разпоредба, следва да бъдат изяснени посредством допълнително събрани доказателства на база гласни доказателствени средства. Основателен е наведения в искането довод, че по делото е останал неизяснен въпроса, дали са налице данни обосноваващи, респективно, изключващи наличието на квалифицирания признак "пияно състояние" по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НПК. Действително, видно от материалите по делото, в частност протокол № 282/01.04.2011 г. за химическа експертиза, е било установено наличие на етилов алкохол в кръвта на осъдената М.. Възможната концентрация като стойност към момента на настъпване на ПТП би могла да бъде установена посредством назначаването на медико-химическа експертиза, като същевременно обаче едновременно с това, следва да бъде даден отговор и на въпроса, дали при проведеното изследване, са били спазени разпоредбите на Наредба № 30/27.06.2001 г. Не на последно място, следва да бъдат съобразени и разпоредбите на ЗДвП които конкретно осъдената е нарушила, като тези нарушения да са в причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат. В обобщение се налага извода за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 14, чл. 107 и чл. 154 от НПК, свързани с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи както на прокурора, така и на съда, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното определение за постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, а оттам и на материалния закон, обстоятелство което налага отмяна на постановения акт по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебното производство. Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение