Решение № 7947 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3667/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, гр. Велинград, бул. Хан Аспарух 35, срещу Решение 431/05.02.2025 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 719/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Община Велинград против Решение Е-РД-16-307/29.05.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор (РПО) на Програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" (ВЕЕЕЕС), финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021, с което на Община Велинград е определена финансова корекция по Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) BGENERGY-2.001-0056-С01 в размер на 36 387,66 лв. или 18 604,72 евро, от които 15 814,01 евро принос от страна на донора и 2 790,71 евро национално съфинансиране, представляващи 5 % от допустимите и поискани за възстановяване разходи по сключения договор 650/08.07.2022 год. със Самел 90 АД на стойност 727 753, 20 лв. с ДДС. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в мотивите на първоинстанционното решение липсва собствен анализ на фактите и обстоятелствата, възприета е изцяло тезата на РПО, без изложени собствени мотиви в подкрепа на направените изводи, което е съществено процесуално нарушение и води до необоснованост на решението. Намира, че не са обсъдени спорните по делото въпроси дали заложените от възложителя на обществената поръчка критерии за подбор, са в противоречие със сочените за нарушени от органа правни норми от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като в тази връзка не са взети предвид доводите и възраженията на жалбоподателя. Допълва, че липсата на изискуемото съдържание на съдебното решение и собствени на съда изводи въз основа на установената от него фактическа обстановка, представлява пречка за осъществяване на ефективен съдебен контрол от страна на касационната инстанция. Счита, че от страна на съда не е осъществен цялостен контрол за законосъобразност на административния акт в нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК. Излага конкретни доводи за незаконосъобразността на оспореното решение на РПО, като счита че не са налице допуснати нарушения на ЗОП, съответно не е налице нередност, която да е основание за определяне на финансовата корекция. Сочи, че не е налице съвпадение между твърдяната от органа нередност и дефинираното в правната норма на чл. 12.2. от Регламента за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 понятие за нередовност, на което органът се позовава, освен това не е обосновано и доказано осъществяването на всички кумулативни предпоставки на нередовността. Намира, че не е обосновано наличието на нарушение, както и причинно-следствена връзка с евентуално произлезли вреди за бюджета на Програмата. Излага аргументи, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи минимално изискуемия към участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка опит, с което да си гарантира добро, качествено и своевременно изпълнение на обществената поръчка. Счита, че само необоснованото ограничаване на участието на потенциално заинтересованите лица е недопустимо, съгласно чл. 2, ал. 2 ЗОП, като неправомерно би било такова изискване, което е непропорционално на предмета на обществената поръчка и води до неравнопоставеност. В тази връзка намира, че доколкото предметът на поръчката изисква дейностите да бъдат изпълнени от един изпълнител в рамките на едно населено място, което налага създаването на нужната организация на техника и ресурси от страна на избрания изпълнител, т.е. предметът е специфичен и засяга широк кръг от лица, включително жителите и посетителите на град Велинград, с цел осигуряване техния комфорт и необходимото осветяване на улиците през тъмната част на денонощието, то критерият за подбор спрямо опита на участниците е необходим и обоснован. Допълва аргументацията си с факта, че в процедурата са подадени четири оферти, като трима от участниците са отговорили на така поставения критерий за подбор. Позовава се и на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване в решение от 31.03.2022 г. по дело С-195/21 г. Оспорва се и изводът за осъществяване на нарушение във връзка с поставения критерий за подбор, свързан с минималните изисквания към специалиста по ЗБУТ, с аналогични на горните аргументи. Касаторът сочи, че изискванията към професионалната компетентност на екипа от 4-ма експерти и в частност към специалиста ЗБУТ са от съществено значение за гарантиране доброто, качествено и своевременно изпълнение на обществената поръчка, поради което е в оперативната самостоятелност на възложителя да определи минимално необходимите човешки ресурси от участниците в процедурата. Позовава се на чл. 5, ал. 2 и чл. 16 от Наредба 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като счита, че изискването за наличието на валидно удостоверение не ограничава участието на заинтересованите лица в процедурата, доколкото и възложителят е посочил, че приема еквивалентни образователни степени и специалности от лица, придобили образованието си в чужбина, или получили специалност с друго наименование, но еквивалентна на изискуемата, от което следва и еквивалентност на притежаваните удостоверения, съгласно законодателството на държавата, в която лицата са установени. Сочи, че изискването е съобразено с предмета на поръчката, тъй като естеството на видовете СМР, които следва да се изпълнят, крият риск от повишена опасност за живота и здравето на работниците. Формира извод, че така заложеното изискване е в съответствие с действащата нормативна уредба, не ограничава участието на лицата в процедурата и е относимо към предмета на поръчката, а мотиви по отношение на последното не са посочени в оспореното пред административния съд решение на РПО. Намира, че няма законова пречка специалистът ЗБУТ да притежава и удостоверение по чл. 5, ал. 2 от цитираната наредба, като съвместява двете дейности, регулирани от нормите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и Наредба 2/2004 г. Счита, че поставеното от възложителя изискване не може да бъде прието за ограничително, поради което не е осъществен елемент от състава на класифицираната по т. 11 от Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансираните от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществените поръчки, одобрени с Решение С82019/3452 от 14.05.12019 г. на Европейската комисия, нередност. Касаторът твърди, че в оспореното от него решение на РПО не са обсъдени наведените от Община Велинград в представеното от нея възражение доводи за липса на нарушение на националното законодателство, поради което намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора с отмяна на административния акт, алтернативно делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски в производството за държавна такса и адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В допълнително постъпили писмени бележки от 12.05.2025 г. чрез процесуален представител адв. М. Георгиева, се иска даване ход на делото по същество в отсъствието на представител на касатора, поддържа се касационната жалба по изложените доводи и искането за присъждане на разноски по приложен списък, придружен с доказателства. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Програмния оператор по програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност, счита същата за неоснователна. В отговор излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави обосновано възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от гл. юрисконсулт А. Хаджийски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд установява, че на 07.04.2021 г. между Министерство на енергетиката, в качеството му на Програмен оператор на Програма ВЕЕЕЕС, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 и Община Велинград, е сключен ДБФП BGENERGY-2.001-0056-C01 за реализиране на проект с наименование Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура системи за външно изкуствено осветление на Велинград, с размер на безвъзмездната финансова помощ от 782 505,60 лв. На 10.02.2022 г. с Решение 07-02/15 на зам.-кмета на Община Велинград, упълномощен за възложител със Заповед 1079/27.07.2021 г. на кмета на Община Велинград, е открита процедура чрез публично състезание за възлагане на обществена поръчка с наименование Избор на изпълнител за Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура системи за външно изкуствено осветление на Велинград по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ регистрационен номер BGENERGY2.001-0056-012 съгласно правилата на Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021, Министерство на енергетиката, Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност, по покана за набиране на проектни предложения BGENERGY-2.001, Процедура Рехабилитация и модернизация на общинската инфраструктура системи за външно изкуствено осветление на общините. На 08.07.2022 г., в резултат на проведената процедура, е сключен Договор 650 със Самел-90 АД, на стойност 727 753,20 лв. с ДДС за извършване на строително-монтажни работи, включително доставка на 2 209 бр. светодиодни осветители, система за управление, контрол и мониторинг на уличното осветление, електрически табла за управление на осветлението 78 бр., демонтаж на стари осветителни тела и монтаж на новите светодиодни осветители, които представляват елементи на техническата инфраструктура - трета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По повод постъпил в Програмния оператор сигнал за нередност във връзка с извършен одит на сертифицираните разходи в шеста счетоводна година и представен окончателен одитен доклад на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз, е извършена проверка по сигнала, резултатите от която са обективирани в доклад от 13.03.2024 г., с предложение за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция за установени нарушения при възлагане на обществената поръчка, свързани с въведените от възложителя критерии за подбор по отношение техническите и професионални способности на участниците. Прието е, че от възложителя са въведени следните ограничителни изисквания: 1. По отношение изискуемия от участниците опит в изпълнението на дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните 5 години от датата на подаване на офертата, е прието за ограничително въведеното от възложителя пояснение за строителство, идентично или сходно по обем с предмета на поръчката, в частта доставката и монтажът на не по-малко от 2 200 улични светодиодни осветителни тела, да е извършена от участника в едно населено място. Прието е, че за преценката на опита на участника в изпълнението на сходни дейности не е от значение дали същите са изпълнени в едно или в различни населени места, доколкото доставката и монтажът в различни населени места не представлява улеснение от логистична или финансова страна. Органът сочи, че показател за опита е изпълнението на доставка и монтаж на изискуемия брой осветителни тела, независимо от мястото на изпълнението. Формиран е извод, че с изискването дейността да е извършена в едно населено място се ограничава участието на икономически оператори, които имат капацитет да изпълнят поръчката, но опитът им в сходни дейности е придобит не в едно населено място. Горното е в нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. 2. По отношение професионалната компетентност на персонала на участника, е поставено изискване за наличието на специалист ЗБУТ, притежаващ валидно удостоверение по чл. 5, ал. 2 Наредба 2/2004 г. или еквивалентен документ за чуждестранни лица. За ограничително е прието уточнението, че се допуска еквивалентен документ само по отношение чуждестранните лица. Органът сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 Наредба 2/2004 г., при извършване на строително-монтажни работи възложителят или упълномощеното от него лице определя координатор по безопасност и здраве, който трябва да е правоспособно лице с квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР, доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. Според органа, фигурата на координатора по безопасност и здраве (КБЗ) по смисъла на ЗУТ, респективно Наредба 2/2004 г. не е идентична на лицата по здравословни и безопасни условия на труд по смисъла на ЗЗБУТ фигура, и това са различни субекти. Сочи, че строителят има задължението да осигури длъжностно лице по ЗБУТ, което лице е различно от КБЗ, притежаващ удостоверение за КБЗ в строителството. Формиран е извод, че така поставеното от възложителя изискване участникът да разполага със специалист ЗБУТ, притежаващ валидно удостоверение по чл. 5, ал. 2 Наредба 2/004 г. необосновано ограничава участието на лицата в процедурата и е неотносимо към предмета на поръчката. Горното е в нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. На 15.03.2024 г. бенефициерът Община Велинград е уведомен за констатациите на РПО, които са основание за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция, като му е предоставена възможност да представи възражение срещу тях и основанието и размера на предвидената финансова корекция. На 02.04.2024 г. Община Велинград представя възражение. Следва издаване на оспореното пред Административен съд Пазарджик Решение Е-РД-16-307/29.05.2024 г., с което като обсъжда и приема за неоснователно възражението на бенефициера РПО потвърждава констатациите си за извършени нарушения, съставляващи нередност и определя финансова корекция в размер на 5% от допустимите и поискани за възстановяване разходи по сключения договор 650/08.07.2022 г. със Самел-90 АД, чието финансово изражение възлиза на 36 387,66 лв./18 604,72 евро. Органът квалифицира установените от него нарушения по т. 11, част 2.1. Обявление за обществена поръчка и тръжни спецификации от Насоките за определяне на финансовите корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки, одобрени с Решение С/2019/3452 от 14.05.2019 г. на Европейската комисия (Насоките), а именно Използване на критерии за изключване, подбор, възлагане или условия за изпълнение на поръката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на предходния вид нередност, но независимо от това ограничават достъпа на икономическите оператори. Изложените от органа мотиви в решението не се различават съществено от тези в уведомлението от 15.03.2024 г. Потвърдена е квалификацията на нарушенията по чл. 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. По отношение на второто констатирано нарушение е посочено, че фигурите на КБЗ и на лицата по безопасни условия на труд по ЗЗБУТ не са идентични и се изпълняват от различни субекти, като в задължения на строителя е осигуряването на длъжностно лице по ЗБУТ, докато осигуряването на специалист по ЗБУТ с валидно удостоверение по чл. 5, ал. 2 Наредба 2/2004 г., т.е. КБЗ, е задължение на самия възложител. Органът приема, че така поставеното изискване не е относимо към предмета на поръчката. Посочено е, че нарушенията произтичат от действия на бенефициера, които имат финансово отражение нанесена е вреда на средства от ФМ на ЕИП 2014-2021, чрез излагане на риск на конкурентното равновесие, като по този начин е понижена възможността за избор на икономически по-изгодна оферта и е увреден бюджетът на проекта на Програмата, финансирана чрез средства от механизма. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед Е-РД-16-310/16.06.2023 г. на министъра на енергетиката, с която на зам.-министъра на енергетиката е възложено да изпълнява функциите на ръководител на Програмния оператор по Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност, съгласно Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. (Регламента) и останалите актове от правната рамка на Програмата, включително да ръководи, организира и контролира дейностите по изпълнение на програмата. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, изложени са фактически и правни основания за издаване на акта, от които може да се направи извод каква е действителната воля на органа. Съдът достига до извода, че при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като бенефициерът е уведомен за констатациите на РПО, осигурена му е възможност за представяне на възражение по основанието и размера на финансовата корекция, обсъдено е депозираното от Община Велинград възражение, като са изложени мотиви защо същото се приема за несъстоятелно. Съдът заключава, че решението е и в съответствие с материалноправните разпоредби. В анализа си първоинстанционният съд правилно сочи, че правната рамка на ФМ на ЕИП се определя от сключения между Република България и държавите донори (Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия) Меморандум за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП, ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., в сила от 24.01.2017 г., сключен въз основа на Споразумение за участието на Република България и Румъния в Европейското икономическо пространство, ратифицирано със закон, обн. ДВ, бр. 13 от 2008 г., като самото споразумение е обнародвано в ДВ, бр. 19/2012 г., в сила за Република България от 09.11.2011 г., Регламента за изпълнението на ФМ на ЕИП, одобрен от държавите донори в съответствие с член 10.5 от Протокол 38в към Споразумението за ЕИП, Програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и Насоки за изпълнение, приети от Комитета на финансовия механизъм, в съответствие с Регламента. Като се позовава на дадената в чл. 12.2 от Регламента дефиниция на нередност, съдът прима, че РПО в пълно съответствие с нея квалифицира нарушенията като такива на националното законодателство (чл. 59, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП) и обосновано приема, че с тях се накърнява бюджета на Програма ВЕЕЕЕС. В мотивите си органът се позовава на разрешенията, дадени от СЕС в решение от 21.11.2011 г. по дело С-465/10, като приема, правилно според съда, че във всички случаи на заложени ограничителни критерии, засягащи конкуренцията и поставящи в неравнопоставено положение потенциалните участници в процедурата, не е възможно да се изключи възможността тези изисквания да имат отрицателно отражение върху бюджета на съответния фонд, като е достатъчен дори само риск от нарушаване на конкурентното равновесие, а не действително настъпила вреда. Съдът приема, че съставите на нарушенията и предвидените за тях процентни показатели се съдържат в Насоките, на които се позовава органът, като приетата за осъществена от него нередност се отнася именно до критерии или условия, които въпреки че не са дискриминационни въз основа на национални/регионални/местни предпочитания, все пак водят до ограничаване на достъпа на икономическите оператори до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. С оглед задължението на ПО, съгласно чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. чл. 13.1, § 1, б. е от Регламента, да полага всички възможни усилия за предотвратяване, установяване и свеждане до нула ефектите от всякакви случаи на нередности, като във всички случаи на подозирани или действителни нередности, същите се разследват своевременно и ефективно, и се отстраняват надлежно, органът е в компетентността си да определи финансова корекция. Съдът приема, че основание за определяне размера на финансовата корекция се съдържа в клаузата на чл. 21, ал. 1 от ДБФП, съгласно която корекцията се налага в размер на определена сума или на процент върху стойността на реално извършените и допустими за верификация разходи по Проекта, а съгласно ал. 2 от същия член, при определяне на конкретния размер на финансовата корекция ПО използва като референция Насоките на Европейската комисия, при отчитане спецификите на Регламента. Съдът анализира установените от органа нарушения в светлината на сочените за нарушени разпоредби от националното законодателство. Сочи, че при възлагане на обществена поръчка възложителят има право да извърши проверка на годността и потенциала на участниците да изпълнят, използвайки за целта подходящите критерии за подбор и поставяйки относими условия към изпълнението, гарантиращи неговото качество. Чрез тях по същество възложителят определя минимални изисквания за допустимост на участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка, за да прецени способността на всеки от тях да я изпълни точно, в случай че бъде определен за изпълнител, но тази оперативна самостоятелност на възложителя е ограничена от принципите, регламентирани в чл. 2 ЗОП, както и от границите, заложени със специфичните правила на закона като чл. 59, ал. 2 ЗОП, наред с общата забрана по чл. 2, ал. 2 ЗОП. Приема, че критериите за подбор трябва да са необходими за установяване възможностите на участниците да изпълнят, като са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, без да се ограничава конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти. Като отчита тези изисквания на закона за упражняване правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен исканото изпълнение, съдът извършва преценка за законосъобразността на конкретно заложените от Община Велинград изисквания. По отношение първото констатирано нарушение, съдът възприема като правилен извода на РПО, че достоверен показател при преценката на техническите възможности и опита на участниците би могло да бъде изискването за осъществена доставка и монтаж на изискуемия минимален брой осветителни тела, но не и мястото на изпълнение. Тъй като доставката и монтажът на различни места не представлява нито финансово, нито логистично улеснение при изпълнението, то съдът приема че няма основание натрупаният по този начин предходен опит да бъде изключен, което от своя страна води до ограничаване на онези икономически оператори, които са извършвали сходни дейности в различни местонахождения. Съдът приема за ноторно възлагането на поръчки с идентичен предмет за няколко малки населени места (села) в рамките на една община, без предметът на поръчката да е разделен на обособени позиции и с един определен изпълнител. В тази връзка сочи, че хипотетичното приемане, че потенциален участник в разглежданата процедура е бил изпълнител на предходна такава поръчка, то е напълно възможно общият обем на изпълнената поръчка да е надвишавал чувствително определения минимален брой от 2 200 улични светодиодни осветителни тела, но поотделно за малките населени места да е под този праг. С този пример съдът обосновава извода си, че изискването за едно място на изпълнение на дейността, с която се доказва опит, е ограничително спрямо участници, които са имали капацитет да доставят и монтират не по-малко от 2 200 осветителни тела, но опитът е придобит в рамките на повече от едно място на изпълнение. По тези съображения съдът приема за правилен извода на органа за извършено нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. По отношение второто констатирано нарушение съдът приема, че изискването участникът да разполага със специалист ЗБУТ, притежаващ валидно удостоверение по чл. 5, ал. 2 Наредба 2/2004 г., е неотносимо и несъобразено с предмета на поръчката, доколкото се отнася до задължение на възложителя и той не може да го изисква от изпълнителя. Сочи, че това задължение възниква не за всеки случай на изпълнение на строителство, а само тогава, когато се възлага изпълнението на строежа на повече от един строител или на строител, който наема подизпълнители, както указва разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от същата наредба. Доколкото предметът на поръчката не е разделен на обособени позиции и се предвижда един изпълнител, то поставеното изискване като критерий за подбор, не е съобразено с предмета на поръчката, нито може да бъде обосновано с наличие на хипотезите по чл. 5, ал. 1, т. 2 Наредба 2/2004 г. Като анализира разпоредбите на ЗЗБУТ и Наредба 3/27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗБУТ, която съдът сочи, че е общият нормативен акт, регламентиращ изискванията, функциите и задачите на органите по безопасност и здраве във всички предприятия, както и разпоредбите на Наредба 2/2004 г., която съдържа специфичните изисквания и правила за тези лица по отношение дейности в проектирането и строителството, съдът приема, че длъжностно лице по чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ е задължително да има във всяко предприятие, осъществяващо строителна дейност, като изпълняваните функции от това длъжностно лице имат перманентен характер и касаят осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в цялост в предприятието. Поради това намира, че РПО правилно установява, че липсва тъждественост между длъжността/функциите на длъжностно лице по чл. 24, ал. 1 ЗЗБУТ и координатора по безопасност и здраве по чл. 5, ал. 1 Наредба 2/2004 г. Сочи, че не във всички случаи е необходимо да бъде назначен КБЗ, а само когато за обекта е определен повече от един изпълнител, с цел предотвратяване на възможни рискове от злополуки или аварии вследствие некоординирани действия на отделните изпълнители. Допълва, че функциите, правата и задълженията на двете длъжности са различни и са определени на основание различни нормативни актове. По тези съображения съдът приема за правилен извода на органа за извършено нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. По тези съображения съдът приема за правилен извода на органа за извършено нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. По тези съображения съдът приема за правилен извода на органа за извършено нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП въведеното изискване се явява необосновано ограничително, тъй като не е съобразено с императивните изисквания на закона, несъответно е на предмета и сложността на обществената поръчка и създава необосновано пречки пред участието на икономическите оператори. С оглед гореизложеното, съдът намира за установени всички елементи от състава на нередността налице са нарушения, произтичащи от действия на бенефициера Община Велинград, които имат финансово отражение - нанасяне вреда на средства от ФМ на ЕИП чрез нарушаване на конкурентното равновесие. Със залагането на ограничителни критерии бенефициерът понижава възможността за избор на икономически по-изгодна оферта и така уврежда бюджета на Програмата, финансиран по линия на ФМ на ЕИП 2014-2020. За конкретния случай, при който не може да бъде установено точното финансово изражение на вредата, съдът приема че е приложим пропорционалния подход за определянето й, приложен правилно от органа, а доколкото в процедурата е гарантирано минимално ниво на конкуренция постъпили четири броя оферти, от които три са допуснати до разглеждане, правилно от страна на РПО е определена финансова корекция в съответствие с т. 11 от Насоките на ЕК в размер на 5%. В заключение съдът сочи, че с провеждането на процедурата за възлагане на обществената поръчка се цели привличане на максимален брой участници, при което ще постига най-изгодно предложение, а с въвеждането на ограничения, каквито са налице в случая, евентуални участници се лишават от възможност да участват във възлагането. Съдът сочи, че неспазването на основните принципи при възлагането на обществените поръчки, и в частност на свободната конкуренция, е основание за определяне на финансова корекция съгласно чл. 12.1, § 1 и § 2 във вр. чл. 13.1, § 1, б. е от Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021 и чл. 21 от ДБФП. По изложените съображения, съдът формира решаващ извод за материална законосъобразност на оспорения пред него административен акт и отхвърля жалбата на Община Велинград като неоснователна, като я осъжда за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предоставяната по Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност безвъзмездна финансова помощ е с произход на средствата от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за програмен период 2014 - 2021 г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд определя приложимото право възникналите между Програмния оператор на ПВЕЕЕЕС и бенефициера Община Велинград взаимоотношения се регулират от подробно описаните от съда правни актове. Според еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, Насоките на ЕК за финансовите корекции регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, тъй като именно те са техен адресат. Това изрично е посочено и в чл. 2 от Решение на Комисията от 14.05.2019 г., с което Насоките са одобрени, като не е посочен и друг адресат на предвидените финансови корекции. Държавите членки са отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставките на финансова корекция, определени в Насоките. Налице е разграничение между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Действително целта е да се уеднаквят нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението - дали държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, но Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който в съответствие с описаните в Приложение 1 към решението от 14.05.2019 г., а именно Насоките, и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. Следователно отделните нарушения, които представляват нередности, за които могат да бъдат определяни финансови корекции на бенефициерите, видовете нередности и съответните размери на корекциите за тях, следва да се регулират от национални разпоредби. Ето защо, акт с който се определя финансова корекция на бенефициер, не може да се основава на правен акт, даващ правомощие на Европейската комисия да определя такава по отношение на държавата членка. В настоящия случай разглежданата от първоинстанционния съд правна рамка не съдържа директно позоваване или препратка към Насоките на ЕК за финансовите корекции. Не е достатъчно органът да се позове на разпоредбите на Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП, който дава общата дефиниция за нередност и предвижда правомощието на държавата бенефициер да разследва нередностите и да отстранява последиците от тях. В оспореното пред първоинстанционния съд решение на РПО на Програма ВЕЕЕЕС не се съдържа национална правна норма като основание за определяне на финансова корекция по отношение на бенефициера Община Велинград, а това не може да бъде преодоляно от съда чрез тълкуване или чрез изменение, или допълване на посоченото правно основание. Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени и подвежда към сочената от него правна норма. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към различно, несочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания. Вярно е, че в мотивите към акта си, РПО прави опит да обоснове приложението на Насоките на ЕК по отношение правната квалификация на нередността и приложената за нея ставка на финансовата корекция (т. 5 Определяне на правната квалификация на нередността и процентния показател на корекцията), като сочи, че съставите на нарушенията и предвидените за тях процентни показатели на корекцията в Насоките на ЕК и в Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 г.), приета на основание чл. 70, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. чл. 72, ал. 5 и § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ, са напълно еквивалентни. Според органа от това следва, че едно и също по вид и тежест нарушение на правилата за възлагане на обществените поръчки се подвежда под един и същи състав и се налага един и същи размер на корекцията, независимо кой от двата акта Насоките на ЕК или посочената наредба, ще бъде посочено като правно основание. Това е така с оглед характера на финансовата корекция на административна мярка, а не санкция и доколкото с нейния размер се възстановява финансовото положение преди нарушението. Тези аргументи на органа не могат да бъдат възприети, най-малкото защото както самата корективна мярка финансовата корекция, така и административният й, а не санкционен характер, са предвидени в самата нормативна уредба на европейско ниво (срв.: чл. 4, § 4 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности , чл. 12 от Регламента за изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021). Предвид изложеното, липсата на посочено валидно правно основание за издаването на оспорения пред Административен съд Пазарджик акт е основание за отмяната му като незаконосъобразен. Като е достигнал до обратния извод и е отхвърлил подадената от Община Велинград жалба, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което оспореното решение Е-РД-16-307/29.05.2024 г. на ръководителя на Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са Решение 1829/15.02.2024 г. по адм. дело 11040/2023 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 11512/23.11.2023 г. по адм. дело 4881/2023 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 129/05.01.2023 г. по адм. дело 8348/2022 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 3707/22.03.2021 г. по адм. дело 13655/2020 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 3835/01.04.2024 по адм. дело 7273/2023 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 4952/14.05.2025 г. по адм. дело 12142/2024 г. на ВАС, VІІ отд.; Решение 5536/ 28.05.2025 г. по адм. дело 11327/2024 г. на ВАС, VІІ отд. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, такива се дължат в полза на Община Велинград. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като взема предвид, че с оглед формираната последователна практика на ВАС, спорът не се отличава с правна сложност, и като съобрази изложеното в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/21, настоящата инстанция приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до минимума, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) или в размер на 3 561,01 лв. за всяка от инстанциите. Предвид изложеното, в полза на Община Велинград следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 7 704,22 лв., от които държавна такса в общ размер от 582,20 лв. и адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 7 122,02 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение