Решение № 9354 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2009 г.

Решение № 9354 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5093/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Йорданов Александров и Тодор Калинов Калинчев и двамата от гр. Пловдив срещу решението от 30.01.2009 г. по адм. дело № 1846/2008 г. на Административния съд Пловдив, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Стойчо Кузов е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Александров против заповед № ДК-10-23 от 15.05.2007 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против разрешение за строеж № 6 от 21.02.2007 г. на главния архитект на район "Тракия" община Пловдив за обект "Промяна предназначението на магазин № 5 и гараж № 9 в магазин за хранителни стоки в УПИ I - комплексно застрояване, кв. 1 по плана на жил. гр. А-1, ЖР "Тракия", гр. Пловдив. Обжалваното решение е постановено след като делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от Върховния административен съд, а сега за втори път делото е по касационна жалба пред настоящата инстанция. Настоящата инстанция не споделя указанията дадени от тричленния състав на ВАС във връзка с установеното в мотивите обстоятелство, че към момента на издаването на оспорената заповед не е имало "никакво несъгласие от страна на Герин", тъй като това обстоятелство е опровергано при новото разглеждане на делото. В тази връзка от първоинстанционния съд е допусната графологична експертиза от вещото лице Кирил Петров със заключение на вещото лице, което не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно и установяващо, че вторият подпис на молбата с вх. № Т 79423 от 02.02.2007 г. от името на Петър Герин не е положен от него. Молбата е подадена до главния архитект от Стойчо Кузев и Петър Герин с искане на молителите да бъдат разгледани и одобрени проектите и издадено разрешение за строеж на обект - промяна предназначението на магазин № 5 и гараж № 9 в магазин за хранителни стоки в чл. 202, вх. "в", гр. Пловдив. При тези данни по категоричен начин се установява, че подписът на Петър Герин, като собственик на гараж № 9 по посочената молба, с която е поставено началото на административното производство, не е положен от него, с което се потвърждава и същото негово твърдение при първоначалното разглеждане на делото. Установява се по безспорен начин, че липсва изразено валидно волеизявление от собственика на обект - гараж № 9 на Петър Герин за преустройството му, поради което следва извода, че издаденото разрешение за строеж - преустройство на магазин и гараж в един общ магазин е без съгласието на един от собствениците на гаража. Несъгласието за преустройството на гаража в магазин от Петър Герин се поддържа и първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. При тези доказателства - графологичната експертиза и изразеното в писмена форма пред съда при първоначалното разглеждане на делото от П. Герин несъгласие за преустройството на неговия гараж, обосновават извода, че разрешението за строеж - преустройство на магазин и гараж в магазин е издадено от главния архитект без съгласието на един от собствениците. Разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗУТ поставя изискване към проектите за преустройства по ал. 3-5, задължително да се представя мотивирано становище на инженер конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя конструктивна част към проекта. Обосновката в проекта не пълна, поради което не е в съответствие с изчерпателно изброените изискванията на тази разпоредба. Видно от представения конструктивния проект (стр. 47 по делото), направени са изчисления за равноякост, но такава доказваща, че не се увеличават натоварванията на сградата и че не се намалява носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата няма, както и липсва надлежно издадено становище относно шумовото замърсяване, което налага извода за непълнота на проекта и е основание да се приеме, че разрешението за строеж - преустройство, е незаконосъобразно, както и че е незаконосъобразна и оспорената заповед. Като са изложи фактически основания в противния смисъл в оспорената заповед, които са възприети от съда в обжалваното решение, материалният закон неправилно е приложен. Категорично е становището на настоящата инстанция, че непълнотата на проекта в част "Конструктивна" не може да се замести със заключение на вещото лице по делото. То е прието при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, но констатациите в него за постигането на същата коравина на участъка каквато е по основния проект с проектирането на равноякостна нова рамка на мястото на предвидения нов отвор не може да "допълни" проекта в посочената му част. Още поведе, че заключението не дава отговор на всички въпроси съгласно цитираната по-горе разпоредба от ЗУТ, с направеното уточнението, че относно сеизмичното изчисление на цялата сграда не може да се даде отговор, поради значителното оскъпяване на задачата. С изложените по-горе нарушения се изясняват относимите за спора обстоятелства, които преценени в тяхната съвкупност водят до извода за незаконосъобразност на обжалваното решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ДК-10-23 от 15.05.2007г на началника на РДНСК и оставеното с нея в сила разрешение за строеж на главния архитект. С оглед изхода на делото, следва началника на РДНСК Пловдив да заплати на Николай Йорданов Александров направените деловодни разноски пред настоящата инстанция: от 10 лв. държавна такса и от 200 лв. (двеста лева), адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие от 22.06.2009 г. с адв. Ангелов, общо в размер на сумата 210 лв. (двеста и десет лева), които разноски са поискани и доказани. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение