Решение № 6381 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2010 г.

Решение № 6381 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Станиславова Ковачева от гр. Пловдив против решение № 1195 от 12.08.2010 г., постановено по адм. дело № 661 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ПТ-77-1727 от 25.01.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, потвърдена с решение № РД-01-061 от 24.02.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив, с което й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП по нейна молба-декларация вх. № ПТ-77-1727 от 30.12.2009 г.. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отмени заповед № ПТ-77-1727 от 25.01.2010 г. на директора на ДСП - Пловдив. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от Диана Станиславова Ковачева заповед № ПТ-77-1727 от 25.01.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РД-01-061 от 24.02.2010 г. на директора на РДСП - Пловдив, обективиращо отказ да бъде отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП по нейна молба-декларация вх. № ПТ-77-1727 от 30.12.2009 г. във връзка със закупуване на учебници за VIII клас за сина й на обща стойност 149,60 лева. В мотивите на процесната заповед директорът на ДСП е посочил, че отказва да отпусне исканата социална помощ на основание изготвената социална анкета, според която към момента на подаване на молбата-заявление липсва инцидент, налагащ отпускане на именно този вид помощ. В постановеното административно решение директорът на РДСП е възприел мотивите на административния орган и също е счел, че не следва да се отпуска исканата еднократна помощ, тъй като не била възникнала инцидентна необходимост, налагаща нейното отпускане. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в съответната форма, като са спазени материалноправните и процесуалноправните предпоставки за издаването му и е съобразен с целта на закона. В мотивите на съдебния акт е посочено, че административният орган правилно е счел, че в конкретния случай за жалбоподателката не са били възникнали инцидентни потребности по смисъла на чл. 16 от ППЗСП, Ковачева не е доказала по безспорен начин, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност, за да бъде изпълнена визираната хипотеза. Решението на Административния съд - Пловдив, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В процесния случай е установено, че Диана Ковачева е поискала отпускане на еднократна социална помощ във връзка със закупуване на учебници за VIII клас на обща стойност 149,60 лв. за сина си Димитър Куманов, като е представила и четири броя фактури с фискални бонове и една квитанция за закупени учебници. Тя освен това е с трайно намалена работоспособност в степен 60 на сто, определена пожизнено, за заболяване с диагноза: смазване на дланта и китката, съгласно ЕР на ТЕЛК № 2551 от зас. № 175 от 14.10.21005 г.. С оспореното решение й е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, необходима за покриване на разноските по фактурите за учебници. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в посочената хипотеза на чл. 16, ал. 1 ППЗСП се изисква внезапно възникване на посочените потребности, а не инцидентна липса на пари за тяхното посрещане. Въз основа на данните при извършената социална анкета и липсата на доказателства за инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицето административният съд е извел обоснован извод, че по отношение на касаторката не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за отпускане на еднократна помощ. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ППЗСП е дадена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно при инцидентно възникнали здравни, образователни и други потребности на лицата и техните семейства. Следователно съгласно цитираната разпоредба трябва към момента на подаване на молба-декларацията да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да ги предвидят. Това е правното основание за получаване на исканата помощ и доказателствената тежест за тези факти пада върху касаторката, която не е доказала по безспорен начин, че е настъпила внезапна, непредвидима, неочаквана или извънредна потребност, за да бъде изпълнена визираната хипотеза от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В касационната жалба са развити доводи, че посещение и социална анкета в дома на Ковачева не са били извършвани. Така наведените оплаквания са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото. Видно от приложения по първоинстанционното дело социален доклад (стр. 20), социален работник е изготвил доклад, като е посочил, че лицето е разведена, живее с едно дете в жилище от две стаи и кухня. Отбелязано е, че на последната е отпусната целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за отоплителния сезон 2009-2010 г.. Направено е предложение да бъде отказана исканата помощ поради липсата на инцидент. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че необходимостта от посрещане на разхода за учебници е постоянна и периодична, разходът за учебници е разсрочен във времето и ще бъде повторен с оглед възрастта на детето. От казаното се налага изводът, че лицето претендира еднократна помощ не за задоволяване на инцидентно възникнали нужди, а за текущи такива. Необходимостта не е внезапна, към момента на подаване на молбата, към който именно момент е следвало да са се случили събития, които лицето или семейството му не са очаквали и не са могли да предвидят. Тук липсва законовата предпоставка за инцидентно възникнала нужда, която, както правилно е посочил в мотивите си решаващият състав на Административния съд - Пловдив, представлява обстоятелства, които се характеризират с внезапност и непредвидимост. Самото искане на Ковачева, както и представените от нея доказателства не сочат на инцидентно възникнали потребности, а за постоянни такива, които изискват нейното ежемесечно социално подпомагане. В тази връзка органите на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив, трябва да изследват въпроса за отпускане на помощ по чл. 9 ППЗСП. Само въз основа на документ, доказващ наличието на жизнено важна потребност, може да се кандидатства за отпускане на еднократна социална помощ. Това е така, защото ако след този отказ действително възникнат жизнено важни нужди по смисъла на чл. 16 ППЗСП, касаторката може отново да поиска отпускането на еднократна социална помощ. Законът не поставя отграничения в тази насока. Въпреки изхода на делото направеното искане за възстановяване на разноски от ответната страна е неоснователно, тъй като липсват доказателства директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив да е направил по делото разноски или с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК да е ползвал адвокат. От представеното по делото пълномощно е видно непрецизно учредено процесуално представителство в полза на административния орган, а неприсъдените разноски в първоинстанционното производство не могат да бъдат релевирани като предмет на спора пред настоящата инстанция с приложения писмен отговор. По изложените съображения Върховният административен съд - шесто отделение, счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,