Решение № 3226 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2011 г.

Решение № 3226 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13326/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител адв. Л. Панайотова, срещу Решение № 4031 от 19.08.2011 г., постановено по адм. дело № 6366/2010 г. от Административен съд София-град. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Не се претендират разноски. Ответната страна - Ангел Фидосов Колов, чрез пълномощниците си адв. Сланчев и адв. Мукова, депозира подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, за което представя писмени доказателства. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Столична община да заплати на Ангел Фидосов Колов сумата от 54 240 лева, представляващи обезщетение за понесени от него имуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на служители на район "Банкя", извършени на 29, 30 и 31 август 2005 г., ведно със законната лихва, считана от 31.08.2005 г., като в останалата част, до 62 000 лева претенцията е отхвърлена, като недоказана. Със същото решение съдът е осъдил СО да заплати на Ангел Колов и 6 000 лева, която сума представлява обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.08.2005 г., за същите незаконосъобразни действия и бездействия, като до пълния размер от 19 000 лева искът е отхвърлен, като недоказан. Присъдени са такси и разноски съобразно уважената част от исковете. За да постанови този резултат съдът е приел, че действията и бездействията на служителите от общинската администрация на СО - Район "Банкя" са предприети във връзка с издадени от кмета на общината заповеди № РД-50-182 от 10.11.2004 г. (л. 30) за премахване на ограда от мрежа и метални колове; метален контейнер с размери 4.70 х 2.50 м и пристроената към металния контейнер от подръчни материали пристройка за животни с площ от 41 кв. м и заповед № РД-50-196 от 29.08.2005 г. (л. 33), с която е допуснато предварителното изпълнение на заповед № РД-50-182. Съдът е установил, че заповед № РД-50-182 е била връчена на г-н Колов на 26.08.2005 г., но административният орган не е спазил дадения му 15-дневен срок за доброволното й изпълнение (т. е. до 10.09.2005 г.), а е предприел принудителните действия по събарянето на посочените по-горе ограда, контейнер и пристройка от 29 до 31.08.2005 г. Ето защо съдът е направил извод, че действията са незаконосъобразни и като последица следва да бъде ангажирана отговорността на общината. Установено е също, че при разбиването на контейнера, извозването на намиращите се в него и пристройката вещи и депозирането им в двора на фирмата - изпълнител "Банкя - 21" са нанесени поражения върху имота на ищеца, в частност на намиращите се там овощни дървета, зеленчукова градина, билки, пчелни кошери и др. като за съхранението и опазването им не са били предприети никакви действия. При това поведение те са били унищожени. За да направи тези изводи съдът е кредитирал назначената по делото и неоспорена от страните експертиза и показанията на свидетелите на страните, които е обсъдил в тяхната връзка с предмета на спора и останалите доказателства. Установено е също, чрез разпита на свидетелите по делото, че във връзка с действията и бездействията на ответника по иска Колов е преживял болки и страдания, влошило се е неговото психическо и физическо здраве, загубил желанието си за работа. Бил в "пред инфарктно състояние", "смачкан" и "подтиснат" по време на изпълнението и "депресиран" от това, че е иззето всичкото му имущество. Сътресение е преживяло и семейството му, тъй като след случая то отказвало да посещава мястото. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице законово-изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и отговорността на общината следва да бъде ангажирана до размера на 54 240 лева имуществени и 6 000 неимуществени вреди, лихви, такси и разноски. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е в необходимия обем относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е подробно в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Неоснователни са възраженията на касатора, че действията и бездействията, от които се претендират вредите не са "оспорени от ищеца и не са признати нищожни по съответния законов ред". В случая е налице хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, т. е. незаконосъобразността на действията и бездействията следва да се установи от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Неоснователно също е твърдението, че съдът "сам е стигнал до извода, че се касае за действия и бездействия по повод изпълнението на два адм. акта - заповеди № РД-50-182 от 10.11.2004 г. и № РД-50-196 от 29.08.2005 г., които не са отменени като незаконосъобразни и не са нищожни...". Съдът е задължил ищцовата страна и ищецът е уточнявал претенцията си съответно на 10.11.2010 г. (л. 59); с отделна молба от 15.11.2010 г. (л. 61) и с друга такава от 2.12.2010 г. (л. 67). Ответната страна е взела становище по иска на 1.12.2010 г. (л. 65) и в открито съдебно заседание, проведено на 16.03.2010 г. (л. 72). За да се прецени законосъобразността на действия или бездействия, предприети във връзка с изпълнението на административен акт, не е необходимо същият да бъде отменен. В случая ищецът твърди, а и е безспорно доказано, че действията и бездействията, с които е бил увреден са предприети преждевременно, т. е. преди влизането на посочените от касатора два административни акта в сила, като на ищеца не е дадена възможност да предприеме каквото и да било в своя защита. Неоснователно е и твърдението за необоснованост на решението поради едностранчиво обсъждане на свидетелските показания. В своите мотиви съдът подробно е анализирал показанията на свидетелите както на ищцовата, така и на ответната страна и е посочил съображения за това кои от тях счита за обективни, безпротиворечиви и верни. А твърденията на касатора за извършени множество кражби на вещи "след датите 29, 30 и 31.08.2005 г. " само потвърждават факта, че с неправомерните си действия и с бездействието си общинските служители са допринесли за това. Правилно също така съдът е кредитирал описа на унищоженото имущество, съставен от ищеца, а не изготвения от ответната страна. Това е така, тъй като в приложения по делото констативен протокол (л. 169 - 170) липсва подписът на собственика, следователно този протокол е съставен в негово отсъствие и не може да му се противопостави. Възражението за неясен критерий при определяне на размера на понесените неимуществени вреди също е неоснователно. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропускане на полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост, както правилно е процедирал и съдът от първата инстанция. Пред вид изложеното настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава. Решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,