Решение № 9503 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2011 г.

Решение № 9503 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция - Аерогари" (РДГП-А) срещу решение № 3232 от 30.06.2011 г., постановено по адм. дело № 7441/2010 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова Заповед рег. № 1163 от 28.09.2010 г., с която на Радослав Петров Тренев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, което счита за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като постанови ново, с което да отхвърли жалбата на Тренев против заповедта. Ответникът - Радослав Петров Тренев в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, която счита за неоснователна и моли решението на първоинстанционният съд да бъде оставено в сила. Претендира и разноските по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 1163 от 28.09.2010 г. на Директора на РДГП-А, с която на Радослав Петров Тренев от гр. София полицай, категория "Е" - II степен, старши полицай в сектор "Летищна сигурност" от Гранично полицейско управление - София към РДГП-А е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 224, ал. 2, т. т. 1, 2 и 4 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. т. 11 и 12 ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които от своя страна са довели до невъзможност да се установи съответствието на обжалвания акт с материално правните разпоредби. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната пред него заповед не са посочени конкретните обстоятелства, според които Тренев е могъл, но не е извършил определени действия за да предотврати неправилно паркиране. Също така липсвала квалификация на деянията като виновно извършени от Тренев. Решението е правилно, но не по мотивите изложени в него. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Видно от приложената с административната преписка заповед № 1163 от 28.09.2010 г. на Директора на РДГП-А на Радослав Тренев е наложено посоченото по-горе дисциплинарно наказание за това, че на 30.05.2010 г. около 15,52-16,02 часа, пред входа на Аерогара София - Терминал 2, след пътни знаци "забранено влизането" и "забранени са престоя и паркирането" неправилно се е намирал спрян черен джип Хюндай Тюсон" СА 1731АК. Тренев и колегата му Светослав Спасов станали съпричастни към това водача на автомобила да излезе от лекия автомобил и да бъде отведен на значително разстояние от него и участвали в разговор, който не бил свързан пряко с изпълнение на задълженията им. От нарядния дневник за дежурството на процесната дата е видно, че на служителите по установения ред по т. 3 е поставена служебна задача "Не допуска неправилен престой и паркиране на МПС. Полицай Тренев не е изпълнил тази задача, което деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 предл. първо ППЗМВР - неизпълнение на служебни задължения. Отделно от това в заповедта е посочено като извършено нарушение и това, че Тренев в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР, тъй като при започване на разговора с водача на автомобила Тренев се е представил по установения ред, което е квалифицирано от административния орган като нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в неустановяване на конкретните обстоятелства, според които жалбоподателят е могъл, но не е извършил конкретни действия за да предотврати неправилното паркиране необсъждане в същата на твърдения на Тренев. Необсъждането на тези обстоятелства, както и на други, свързани с вината на Тренев при извършване на нарушението и липсата на квалификация за виновно извършване на нарушението са приети от съда за От събраните в хода на дисциплинарното производство, а и в хода на съдебното фактическата обстановка е изяснена, като от същата не се установява извършване от страна на Тренев на вменените му нарушения. На първо място по делото безспорно е установено, че водачът на черен джип Хюндай Тюсон" СА 1731АК на 30.05.2010 г. е извършил нарушение на правилата за движение, като е навлязъл в път, в който това е било забранено и е извършил престой и паркиране на забранено място. Установен е и фактът, че след извършване на това нарушение от водача Тренев и колегата му Светослав Спасов са отишли на място и се провели разговор с неустановено по безспорен и несъмнен начин съдържание, след което водачът на автомобила е отстранил същия от забраненото за преминаване, престой и паркиране място. С оглед на това настоящият състав намира, че при тези безспорно установени данни Тренев е изпълнил задълженията си по недопускане на неправилен престой и паркиране на процесния автомобил. От нарядния дневник не се установява същият да е имал поставена задача да санкционира нарушители на забраната за престой и паркиране, при което след констатиране на такова нарушение единствената възможност за изпълнение на тази задача е да бъдат предприети мерки нарушението да бъде отстранено, което е и сторено в случая. Освен това в процесната заповед това нарушение е квалифицирано като неизпълнение на служебни задължения, макар по същество да се твърди от административния орган, че в случая е налице нарушение на поставена му задача по наряден дневник, което по същество е неизпълнение на заповед. По делото не е представена длъжностна характеристика, от която да се установи какви са служебните задълженията на Тренев, а от разпоредбите на чл. 82 и сл. от ППЗМВР уреждащи основните функции и задължения на служителите на ГДГП не се установява служителите на същата да имат правомощия да извършват контрол по спазване на правилата за движение. Следователно заповедта в тази й част е постановен в нарушение на материалния закон. От събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин и извършване на второто вменено на Тренев нарушение - непредставяне по установения ред преди започване на разговор с водача на автомобила. Изводът за това е направен от дисциплинарно наказващия орган единствено от твърденията на Лазаров, дадени по друга преписка и отнасящи се за друго лице - Нели, която е управлявала посочения автомобил. Липсват обяснения от това лице по тази преписка, като липсват обяснения и от водача на автомобила и именно на него е следвало да се представи полицай Тренев преди да извърши проверка на документите му. Ето защо настоящият състав намира, че в случая липсват доказателства за извършване и на второто нарушение, за което е наложено наказание на Тренев. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,