Решение № 12355 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 335 от 14.03.2023 г., постановено по адм. д. 2205/2022 г. Административен съд (АС) Варна, ХХVI ти състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕЛИТ СМ ООД Варна, [ЕИК], представлявано от управителя М. Стефанова, против Решение рег. 32 287105/26.08.2022 г. на директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Варна, към 36 бр митнически декларации, посочени в решението, с на осн. чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 48 и чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77 § 1 б. "а", вр. чл. 85 § 1, вр. чл. 101 § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническите декларации; определени са митнически стойности на внесените от "Елит СМ" ООД стоки по същите декларации; разпоредена е корекция на митническите декларации относно процесните стоки в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларациите за мито и ДДС; както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране мито в размер на на 11 538. 44 лв., ведно с лихва за забава на осн. чл. 114 § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, и за ДДС в общ размер на 24 927. 13 лв. С решението съдът е осъдил ЕЛИТ СМ ООД да заплати на ТД Митница Варна юрисконсулско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕЛИТ СМ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от управителя М. Стефанова, чрез процесуалния му представител адв.С. Желязкова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Варна е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Варна и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Роева взема становище за неоснователност касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си АС - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕЛИТ СМ ООД Варна, [ЕИК], представлявано от управителя М. Стефанова, против Решение рег. 32 287/10526.08.2022 г. на директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Варна, към 36 бр митнически декларации, посочени в решението, с на осн. чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 48 и чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144 § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77 § 1 б. "а", вр. чл. 85 § 1, вр. чл. 101 § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническите декларации; определени са митнически стойности на внесените от "Елит СМ" ООД стоки по същите декларации; разпоредена е корекция на митническите декларации относно процесните стоки в конкретно описани клетки, и са установени нови задължения по декларациите за мито и ДДС; както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, като са установени за досъбиране мито в размер на на 11 538. 44 лв., ведно с лихва за забава на осн. чл. 114 § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, и за ДДС в общ размер на 24 927. 13 лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно устанвената фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение /стр. 2 13 от решението/ в това число извършения внос по посочените в решението митнически декларации на употребявани пътнически автомобили катастрофирали, извършения последващ контрол, констатациите на митническите органи защо приема, че са налице основателни съмнения относно достоверността на декларираната стойност на внесените от дружеството 101 употребявани и катастрофирали автомобили, поради което не може митническата им стойност да се определи по реда на чл.70 от Регламент 952/2013, аргументите на същите органи защо не могат да бъдат приложени четирите хипотези от а/ до г/ на чл74 от същия регламент, съответно защо следва да се приложи резервния метод по § 3 от чл.74 от регламента. Съдът е описал /стр.10 11 от решението/ и начина на определяне на новата митническа стойност , като е посочил, че това е станало въз основа на три компонента - данните от счетоводната отчетност на проверяваното лице относно заприхождаването на внесените автомобили и разходите за международния транспорт на автомобилите от Грузия до България, - данни за разходи за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия, - данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия. Съдът е посочил и възникналия размер на митнически задължения , определянето им в табличен вид в таблица 11 към решението за всеки един от автомобилите. Съдът е отбелязал още, че вносителят е уведомен с писмо изх. 32 20717/23.062022г., което са посочени мотивите за издаване на решението . В мотивите /стр.12 13/ е възпроизведено подробно и заключението /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. След това административният съд е пристъпил към изграждане на своите мотиви по законосъобразността на оспорения акт. Прието е, че митническият акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при спазване на изискването за форма и съдържание. Прието е още, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и са спазени изискванията на процедурата по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент /ЕС/ 952/2013 за предварително съобщаване на мотивите, на които ще се основава решението, като на дружеството-жалбоподател е предоставен срок за становище, от което право то не се е възползвало. При отделяне на спорното от безспорното е изграден извод, че спорът между страните е правен и е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесните 101 бр. автомобили (употребявани и катастрофирали), и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия Регламент вр. чл. 74, § 3, от МК за определяне на нова митническа стойност по вноса на същите и още по-конкретно спори се дали основателно и законосъобразно разходите за воден транспорт от територията на САЩ до територията на Грузия са включени като елемент при определяне на новата митническа стойност на внесените автомобили, тъй като се твърди, че те са закупени от Грузия и внесени на територията на България, т. е. на територията на ЕС, а транспортните разходи от САЩ до Грузия са част от друга сделка, в която дружеството-вносител не е страна, поради което не могат да бъдат вменени в негова тежест. Отговорите на решаващия съд по спорните въпроси са изложени на стр.14 18 от мотивите. Систематизирани поради големия си обем за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място е направено разграничение между понятията договорна стойност , митническа стойност , основателни съмнения с цитиране на относимите правни норми на Закона за митниците и приложимите Регламенти на ЕС. Цитираната е практика на Съда на Европейския съюз, според която митническото остойностяване на стоките цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C 256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09; освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. 2. В продължение е дадено тълкуване на методите за определяне на митническата стойност чл.70 и чл.74 от Митническия кодекс. 3. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че намира за основателни и доказани съмненията на митническите органи относно неправилното деклариране на митническата стойност на процесните автомобили, дори и след като не е извършена промяна по отношение на декларираната от вносителя договорна стойност на същите. Доводите на съд в тази насока са следните: проведеното от митническия орган процедиране в контекста на основателните съмнения е осъществено в съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е за митническите органи; от събраните по делото доказателства е видно, че процесните 101 бр. автомобили са разтоварени от контейнеровози в свободна зона на грузинското пристанище Батуми, без да са освобождавани в режим за свободно обръщение на територията на Грузия, от което логично следва извод, че същите никога не са придобивали статут на грузински стоки; в самите митнически декларации, клетка 5/15, като държава на произход на стоките е посочена САЩ; в този смисъл логически и доказателствено обвързани са изводите на органа, че това обстоятелство дава основание да се приеме, че държавата на произход на автомобилите е именно САЩ, а не Грузия, каквито са твърденията на оспорващото дружество; от последното следва, че навлото, заплатено за транспорт от територията на САЩ до територията на Грузия следва да присъстват като елемент от митническата стойност на стоката за коректното определяне на дължимите от вносителя митни сборове. 4. Като допълнителен аргумент на изложеното по предходната т.3 първоинстанционният съд е извършил анализ на събраните по делото доказателства относно физическото лице Д. Микеладзе, сочен като продавач на автомобилите в Грузия, от които е обосновал извод, че последният е действал на територията на Грузия като упълномощен представител на ЕЛИТ СМ ООД, а не е извършвал тези действия за себе си и за своя сметка. 5. В продължение е посочено, че при изложените данни и приложимата правна уреда морското навло за транспорт на автомобилите от територията на САЩ до територията на междинната дестинация Грузия правилно е включена от митническите органи като елемент от митническата стойност. На отделен ред са изложени мотиви защо съдът споделя аргументите на митническите органи относно размера на морското навло. 6. Първоинстанционният съд е изложил аргументи защо намира за правилно митническото решение в частта му относно приложимия метод за определяне на митническата стойност /стр.17/, съответно защо не са налице условия за прилагане на методите по чл.70 и чл.74,§2,б.а г от Регламент 952/2013. 7. Решаващият съд е посочил, че изводите му не се променят от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото тя имат за предмет счетоводното отразяване на разходите, които дружеството е направило за придобиване на описаните в решението 101 бр. автомобила, без в тях да са включени разходите за транспорт от САЩ до Грузия, какъвто е същностният предмет на спора. Направен е краен извод, че административният орган законосъобразно е увеличил размера на декларираната от вносителя митническа стойност на всеки от автомобилите, като декларираната им договорна стойност е увеличена със стойността на транспортните разходи за превоза им от САЩ до Грузия, като увеличената стойност на процесните автомобили е основание за установяване на допълнителни задължения, както за мито, така и за ДДС, както е сторил ответникът; а по техният размер така, както е определен с оспореното решение, спор между страните не е заявен. Допълнено е, че от страна на митническите органи е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 74, § 3, от МК, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки 101 бр. автомобили (употребявани и катастрофирали) по 36 бр. митнически декларации, внесени през периода от 10.10.2019 г. до 07.09.2021 г., и е определил нова такава, началникът на ТД Митница- Варна е постановил законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. В касационната жалба на Елит СМ ООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Основната група оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи, че добавянето на транспортните разходи към митническата облагаема стойност следва да се извърши по реда на чл.71, §1 от Митническия кодекс, а не по реда на чл.74,§3 от същия, и като е възприел тезата на митническия орган, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. На отделен ред се правят оплаквания относно изводите на съда за определяне на митническата стойност, съответно относно статута на стоките. Поддържат се и оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно законосъобразността на оспореното митническо решение. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. С оглед на позициите и твърденията на страните, решаващият съд правилно е формулирал и основните спорни въпроси между страните дали митническите органи са обосновали в достатъчна степен т.н. основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесните 101 бр. автомобила, спазена ли е процедурата по чл.141 от същия Регламент във връзка с чл.74,§3 от Митническия кодекс за определяне на нова митническа стойност и по конкретно законосъобразно ли разходите за воден транспорт от територията на САШ до територията на Грузия са включени като елемент при определяне на новата митническа стойност предвид твърденията на жалбоподателя , че въпросните автомобили са закупени от него на територията на Грузия и внесени от там на територията на Република България, или на територията на Европейския съюз, като транспортните разходи между САЩ и Грузия са част от друга сделка, по която дружеството не е страна и те не могат да му бъдат вменявани в тежест. По изложените по-горе мотиви административният съд е дал аргументиран отговор на всички спорни въпроси. Изводите му се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК като логически обосновани на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Преди да отговори на горните въпроси, административният съд е дал тълкуване на всички относими към спора правни разпоредби. В тази връзка същият е очертал механизма на определяне на митническата стойност, кои са първични и вторични методи, в каква последователност се прилагат, кой носи доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия състав, какво означава понятието основателни съмнения и прочие. По същество оплаквания в касационната жалба относно тълкуването на закона не се поддържат, а само относно подвеждането на фактите към относимите правни разпоредби. От данните по делото е видно, че до определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл.74,§3 МК се е стигнало, когато в рамките на извършен последващ контрол по реда на чл.84 и сл. ЗМ са направени констатации за наличие на основателни съмнения по смисъла на по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 относно декларираната митническа стойност на процесните 101 бр. автомобила . Първоинстанционният съд е приел, че този извод на митническия орган е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на тези изводи на административния съд в касационната жалба не се поддържат конкретни оплаквания. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция намира същите за правилни. В хода на извършения последващ контрол са установени по несъмнен начин следните факти и обстоятелства : - за внесените автомобили е налице информация на в интернет сайтове в САЩ за проведени аукциони, на които същите автомобили /съответстващи по VIN, марка, модел, година на производство/, са продадени на значително по-високи цени /осреднено около 2,6 пъти/ обикновено два-три месеца преди вноса; при дружеството-вносител липсва търговска документация договори, заявки, кореспонденция или какъвто и да е друг документ, удостоверяващ договарянето на покупко-продажбата на автомобилите; липсват платежни документи за извършени плащания по придобиването на въпросните употребявани и катастрофирали автомобили; физическото лице с грузинско гражданство D. Mikeladze, от което вносителя твърди, че е закупил автомобилите, не фигурира като достовчик в счетоводната му отчетност; счетоводното отразяване на доставките се осъществява чрез дебитирането на сметка 304 Стоки срещу кредитирането на сметка 501 Каса в лева на база митническите декларации, а представените при вноса документи INVOICE не са отразени в счетоводната отчетност на Елит СМ ООД; В информацията от Грузинската митническа администрация е посочено, че от внесени 34автомобила 33бр. от тях са поставени под режим транзит и само един автомобил е реекспортиран; в същата информация се съдържат коносаменти за превоз на 4бр. автомобили от САЩ до Грузия. Към изложеното може да се добави и посочено от първоинстанционния съд, че внесените 101бр. автомобили са разтоварени от контейнеровози в свободна зона на пристанище Батуми Грузия, без да са освобождавани в режим свободно обръщение в Грузия, т.е. не са придобивали статут на грузински стоки ; съответно в самите митнически декларации в клетка 5/15 като държава на произход е посочена САЩ,а не Грузия; че соченият за продават грузински гражданин D. Mikeladze не е продавач на автомобил, а е действал като пълномощник на дружеството. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на административния съд, че при определяне на митническата стойност е спазен реда на чл.141,§1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 във връзка с чл.74,§3 от МК, а оплакванията на касатора в обратния смисъл за неоснователни. Наведените в касационната жалба доводи, че след като самият митнически орган възприема декларираната от вносителя договорна стойност на стоките, то транспортните разходи е следвало да бъдат добавени по реда на чл.71,§1 от МК, а не чрез определяне на нова митническа стойност по реда на чл.74,§3 от МК не могат да бъдат споделени. До игнориране на основния способ за определяне на митническата стойност този на договорната стойност о чл.70,§1 от МК, се е стигнало поради наличието на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност на процесните внесени автомобили. При определяне на новата митническа стойност митническият орган не е възприел декларираната договорна стойност на внесените автомобили, а е използвал стойността, на която автомобилите са заведени счетоводно от вносителя, като един от елементите за определяне на стойността. В митническото решение е посочено, защо не са приложими и вторичните методи по чл.74, §2, б. а г от МК и защо митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл.74,§3 МК въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Тези аргументи на митническия орган са споделени от първоинстанционния съд, при условията на чл.221,ал.2 АПК се възприемат и от настоящата съдебна инстанция. Противно на твърдяното в жалбата, и в оспореното решението на директора на ТД Митница Варна и в решението на административния съд са изложени подробни мотиви защо не са приложими вторичните методи по чл.74,§2 от МК и следва да се приложи резервния такъв по чл.74,§3 от същия регламент. Това следва от спецификата на внесените стоки - употребявани и катастрофирали автомобили, поради което не могат да бъдат открити идентични или сходни стоки с оглед на обстоятелството, че автомобилите не се произвеждат в такова състояние, а всяко конкретно ПТП нанася на съответния автомобил вреди в различна степен и с различен характер, като е трудно да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред. Настоящата съдебна инстанция не споделя и оплакванията на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, свързано с приложението на чл.74,§3 от МК и по-специално за елементите, които са използвани за определяне на митническата облагаема стойност. Както бе посочено и по-горе, въпросният метод изисква да бъдат използвани разумни способи по начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване за придобиване на стоката. В случая това изискване е спазено, като новата митническа стойност е определена от три елемента 1.за разходи за придобиването на стоката, като в случая са приети именно декларираните от дружеството - вносител такива; наличните данни за такси за терминални услуги, обслужване и външен транзит в Грузия; наличните данни за обичайния размер на навлото за международния контейнерен транспорт на автомобилите от САЩ до Грузия. Първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви, защо в новоопределената митническа стойност следва да бъдат включена и стойността на обичайния размер на навлото за международен контейнерен транспорт на автомоболите от САЩ до Грузия. Тези му изводи са обосновани и логични на събраните доказателства по делото. В рамките на извършения последващ контрол е установено, че внесените автомобили не са въвеждани на територията на Грузия, т.е. същата се явява междинна дестинация на вноса, а не начална отправна точка, каквито доводи поддържа жалбоподателя. Установено е още, че в придружаващите митническите декларации инвойси не притежават всички необходими задължителни реквизити, нещо повече същите не са осчетоводени и от дружеството-вносител като първичен счетоводен документ, удостоверяващ извършената стопанска операция по придобиване на стоката. По делото не са представени доказателства относно заплатени суми от вносителя по придобиване на стоката, съответно не са опровергани констатациите, че соченият за продавач на автомобилите грузински гражданин D. Mikeladze не е бил такъв, а същият е действал като пълномощник на Елит СМ ООД. Последното, както и други установени факти и обстоятелства, в това число получени по линия на обмена на информация с митническата администрация на Грузия, са обосновали извод, че въпросните автомобили са придобити от вносителя на територията на САЩ, а не на територията на Грузия, поради което при определяне на митническата стойност следва да бъдат включени и разходите по транспорт между САЩ и Грузия. Жалбоподателят оспорва принципно включването на тези разходи в митническата облагаема стойност, но не и техния размер, така както е определен с оспореното митническо решение. След като е стигнал до изводи за законосъобразност на оспорения митнически акт и е потвърдил същия, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ТД Митница Варна, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 360лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение, дължимо съгласно чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК, определено при условията на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,