Решение № 67 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2014 г.

Решение № 67 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 678 от 07.02.2014 г. по адм. дело № 3848/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 3066/08.03.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Павел Костадинов Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Георгиев против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, независимо че е издадена от компетентен орган (чл. 92 от ЗДСл във връзка с чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници"), подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Законосъобразно е заключението, че заповедта не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. В нарушение на цитираните норми и въпреки обема си, административният акт не съдържа описание на извършеното от наказания служител нарушение. Не е посочено с кои свои действия или бездействия Георгиев е допуснал неизпълнение на служебните си задължения, не са посочени и конкретни задължения, които са виновно нарушени или не са изпълнени. Позоваването на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл не може да индивидуализира нарушението, тъй като не засяга конкретни правила за служебно поведение и дисциплина. Цитирани са т. 5 и т. 7 от длъжностната характеристика на служителя, които се отнасят за участието в комисии и изготвянето на становища по договори (ако се приеме, че т. 5 и т. 7 са от раздел V "преки задължения" на длъжностната характеристика) и не кореспондират с изложените факти, засягащи защитата и процесуалното представителство по конкретно дело. Посочен е и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и т. 9, изр. второ, предложение първо от Кодекса за поведение на митническия служител без отново да е посочено с кои свои действия или бездействия служителят е допуснал нарушение на тези правила за поведение. Правилно е преценено, че допуснатите нарушения на формата ограничават правото на защита на служителя, който при описаната липса на мотиви и констатираните противоречия между фактическото и правно основание, не е известен за причините, довели до налагането на дисциплинарно наказание. Този недостатък на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът стига до извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са изяснени и взети предвид релевантните за налагането на наказанието обстоятелства. Не е съобразено, че с решение на Пловдивския окръжен съд, постановено след подадена от Георгиев въззивна жалба, решението на районния съд е отменено, а с това са отпаднали и негативните последици за Агенция "Митници", респ. вредните последици за държавната служба, които следва да бъдат отчетени при определяне на наказанието (чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл). Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това, тъй като не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя Георгиев. Доказателства в този смисъл от страна на административния орган не са ангажирани. По делото е установено, че Георгиев, заемащ длъжността "юрисконсулт" в отдел "Правно - нормативен" на митница Пловдив осъществява защитата на агенцията по гр. дело № 12003/2012 г. на Районен съд - Пловдив, приключило с решение, неблагоприятно за агенцията, както и че след въззивна жалба, подадена от Георгиев против съдебния акт, решението е отменено с решение на Пловдивския окръжен съд по гр. дело № 265/2013 г., влязло в сила, тъй като касационно обжалване не е допуснато. При тези данни правилно съдът приема, че не се установява неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. С отмяната на неблагоприятното решение на Пловдивския районен съд отпадат негативните последици за агенцията, а тъй като решението на Пловдивския окръжен съд е постановено след подадена от Георгиев въззивна жалба следва да се приеме, че предприетите от юрисконсулта процесуални действия, независимо от конкретното съдържание на направените доводи и изложените съображения, са в защита на интересите на агенцията и процесуалното представителство е осъществено професионално и по най-добрия за агенцията начин, т. е. служебните задължения са изпълнени. При тази констатация не се установява и нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, тъй като поведението на служителя е насочено към осъществяване на процесуалната защита на агенцията по конкретното дело, като постигнатият резултат обоснова извода, че действията на служителя са добросъвестни и отговорни и следва да се ползват с доверието на органа по назначаването. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съдът постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта и за постановяването й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила следват от съдържанието на административния акт и от обстоятелството, че не са взети предвид и оценени всички релевантни доказателства като решението по гр. дело № 265/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Изводът, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства, включително на решението по гр. дело № 265/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, както и от липсата на такива, които да сочат на неизпълнение служебни задължения или на нарушение на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,