Решение № 6812 от 7.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Благоевград, представлявана от и.д. кмет на Община Благоевград, чрез юрк. Малешевска, против Решение 814/29.04.2021 г., постановено по адм. дело 544/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение РД-02-36-825/09.06.2020г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че отказът от верификация не се основава на установена нередност и наложена финансова корекция. По подробни съображения в касационната жалба иска отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г., чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. По делото е постъпила и частна жалба от зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г., чрез адв. Костов, против Определение 1371/20.07.2021 г., постановено по адм. дело 544/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Благоевград е Решение РД-02-36-825/09.06.2020г. на заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на Оперативна програма Региони в растеж 2014- 2020г, с което е отказал верификация и плащане на разходи, по Искане за плащане 5 /окончателно/ по АДБФП BG16RFOP001-1.008-0004-C04/ 18.11.2016г., сключен между Министерството и Община Благоевград, в размер на 474 845. 90лв.- по т.1 от акта, и в размер на 1 178 125. 30 лв.- по т. 2 от акта, представляващи БФП, отчетени в искането за окончателно плащане. Оспореният акт е издаден на основание чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 3, чл. 64, ал. 1, чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, поради липсата на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 23, ал. 3 от АДБФП BG16RFOP001-1.008-0004-C04, сключен между Министерството и Община Благоевград /по т. 1/ и поради липсата на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 23, ал. 5 вр. чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от същия АДБФП /по т. 2/. Съдът е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. АС-Благоевград е стигнал до извод, че оспорващият не е представил каквито и да било доказателства, от които да е видно, че при изготвянето на инвестиционния проект е положил грижа да извърши необходимите проучвания на окачения таван в търговската зона на подплощадното пространство, а след като това е така, той не може да черпи права от собственото си пасивно поведение, а като последица, и посочените разходи не могат да бъдат квалифицирани като обективно непредвидени. Според съда безспорно е доказано, че по сключения договор между Община Благоевград и Обединение ММ Строй ДЗЗД са изпълнени нови позиции, невключени в първоначалната КСС към договора. АС е приел, че претендираната сума в размер на 381 384. 47 лв. без ДДС, пък не подлежи на верификация, тъй като надвишава с 15 % допустимите за верификация разходи за конкретни позиции на КСС. Според съда от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице се установвява, че стойността на разликата между увеличените количества до 15 % и отпадналите количества за компенсиране до 15 %, е в размер на 56 193. 68 лв. без ДДС. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно и препраща към мотивите му на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. За производството по верификация на разходи са приложими нормите на чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. По аргумент от чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. Обоснован е изводът на административния орган и на съда, че заявените разходи са недопустими, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.23, ал.3 от сключения административен договор на верификация подлежат само непредвидени разходи за СМР, които са свързани с увеличаване на заложени количества СМР и/или добавяне на нови количества или видове СМР, които към момента на разработване и одобряване на инвестиционния проект, обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация. От представените и подробно обсъдени доказателства, съдът е направил обоснован извод, че в случая не е положена дължимата грижа от проучване на обекта, с оглед установяване на необходимите строително-монтажни дейности за изпълнението му. Установено е, че липсват доказателства касаторът да е извършил необходимите проучвания на окачения таван в търговската зона на подплощадното пространство /монтиран преди повече от 30 години/, поради което разходите не следва да се квалифицират като обективно непредвидени. При неположена дължима грижа от проучване на терена с оглед установяване на необходимите СМР за изпълнение на обекта, общината понася разходите по извършване на дейностите, които са необходими за финализиране на проекта, но същите не се верифицират като допустими разходи по проекта. /Решение 509/15.01.2021 г., постановено по адм. дело 10106/2020 г. по описа на ВАС/. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3, от сключения между страните административен договор, не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към договора и промените в количествата на конкретна позиция от КСС над 15 %. Касационния жалбоподател не е посочил доказателства, от които да е видно, че посочените позиции на стойност 544 192,59лв. не са нови. Това се подкрепя и от изготвеното от вещото лице заключение по назначената СТЕ, неоспорено от страните. Претендираната сума в размер на 381 384. 47 лв. без ДДС не подлежи на верификация, тъй като надвишава с 15 % допустимите за верификация разходи за конкретни позиции на КСС. Съгласно приложените от ответника Методически указания /стр. 33/, промяната в количеството на всяка конкретна позиция в КСС не следва да надвишава с повече от 15 % първоначално определеното количество, както в посока увеличаване, така и в посока намаляване. Общата стойност на количествата надвишения до 15 % от първоначално определеното количество, се компенсира с общата стойност на количествата намаления до 15 % от първоначално определеното количество. Намаленията над 15 %, както и неизпълнените позиции, не могат да бъдат използвани за компенсиране на надвишени количества до 15 %. Подобно изискване е включено и в чл. 23, ал. 1, т. 2 от сключения между страните административен договор. По силата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, доколкото този разход от 56 194,02 лв. е извършен в нарушение на Методическите указания и на сключения между страните договор, като той също не подлежи на верификация, какъвто е и изводът на съда. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Частната жалба е неоснователна. Съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото и във връзка с направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е намалил същото. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски в настоящото касационно производство в размер на 17 386,69лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То изцяло отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,