Решение № 10227 от 14.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Mездратекс ЕООД, [ЕИК], срещу решение 441 от 13.12.2021 г. постановено по адм. дело 297 от 2021 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 189/24.02.2021 г. на младши експерт Ревизии и Проверки при Община Мездра, потвърден с Решение 2 от 20.04.2021 г. на Ръководител на отдел Местни приходи в Община Мездра, с който на Мездратекс ЕООД са установени задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) за периода 2017 г. 2020 г., в общ размер на 103 655,00 лв., от които 86 266,06 лв. главница и 17 388, 94 лв. лихви.

От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи за формални нарушения при приемането, издаването и обявяването на заповедите на кмета на общината, с които се определят районите и вида на предоставената услуга, въз основа на които се определя такса за битови отпадъци, като е посочено, че липсват данни за спазване на изискванията по чл. 63, ал. 3 от ЗМДТ. Касаторът твърди, че механизма за определяне на данъчната основа не е ясен и съобразен със законовите изисквания. Твърди се, че размерът на данъчната основа за определяне на таксите не може да е данъчна оценка, балансова стойност или пазарната цена на недвижимия имот. Според касатора съдът не е изложил мотиви относно начина на формиране на ТБО и причините поради които не е използван приоритетно определения в ЗМДТ метод за определянето му. Релевират се доводи за липса на реално предоставяне на услугите от общината. Претендира уважаване на касационната жалба и представя списък на разноски в размер на 4 320 лв.

Ответникът по касационната жалба главен експерт ръководител на отдел Местни приходи в Община Мездра, представлявано чрез адв. Стоев, я оспорва, като твърди, че решението е правилно и претендира неговото оставяне в сила. Представя писмен отговор и моли за присъждане на разноски в размер на 4 320 лв. за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинтсанционното производство имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Враца е бил Акт за установяване на задължения (АУЗ) 189/24.02.2021 г. на младши експерт Ревизии и Проверки при Община Мездра, потвърден с Решение 2 от 20.04.2021 г. на Ръководител на отдел Местни приходи в Община Мездра, с който на Mездратекс ЕООД е установено задължение за заплащане на такса битов отпадък (ТБО) за периода 2017 г. 2020 г. в общ размер на 103 655,00 лв., от които 86 266,06 лв. главница и 17 388, 94 лв. лихви. Актът за установяване на задължение е издаден въз основа подадени от дружеството декларации по чл. 14 и чл. 17 /отм./ ЗМДТ за 5 (пет) недвижими имота четири от тях нежилищни и един жилищен, както следва:

• за недвижим имот с партиден номер 5607F733, находящ се в гр. Мездра, [улица]задължение за ТБО главница 81833, 70 лв. и лихва в размер на 16 496, 15 лв.

• за недвижим имот с партиден номер 5607F729, находящ се в гр. Мездра, [улица]задължение за ТБО главница 2515,48 лв. и лихва в размер на 506,67 лв.

• за недвижим имот с партиден номер 5607F730, находящ се в гр. Мездра, [улица]задължение за ТБО главница 1 403,63 лв. и лихва в размер на 282,73 лв.

• за недвижим имот с партиден номер М149, находящ се в гр. Мездра, [улица]задължение за ТБО главница 481,96 лв. и лихва в размер на 97,08 лв.

• за недвижим имот с партиден номер 4220091143001, находящ се в [населено място], община Мездра задължение за ТБО главница 31,28 лв. и лихва в размер на 6,31 лв.

Административният съд въз основа на съвкупен анализ на приложените по делото писмени доказателства е анализирал фактическата обстановка и е отделил спорно от безспорно. Приел е, че оспореният АУЗ и решението, с което е потвърден са издадени от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ служител на общинска администрация гр. Мездра, оправомощени с издадена от кмета на общината заповед, в кръга на определените им правомощия, издадени са в установената писмена форма, мотивирани са и не са установени процесуални нарушения в процедурата по издаването им.

Прието е за безспорно, че дружеството притежава качеството данъчно задължено лице по отношение на декларираните с декларации по чл. 14 и чл. 17 /отм./ ЗМДТ имоти. За безспорно е прието и че по отношение на декларираните имоти се предоставят и трите услуги относно управлението на отпадъците сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за такива отпадъци и такса за чистота на териториите за обществено ползване в населени места и селищни образувания.

Административният съд е приел, че имотите на оспорващото дружество попадат в границите на районите, където общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Съобразно представените доказателствата по делото и заключението на вещото лице по кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза, извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване е извършено за процесните периоди за посочените в АУЗ имоти на дружеството в пълен обем, като само за недвижим имот с партиден номер 5607F729 не е предоставена услугата сметосъбиране и сметоизвозване, като такава такса не е начислявана за имота.

Съдът е приел, че задълженията за ТБО за процесните имоти изчислено за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ - по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, е правилно. Съгласно представените доказателства е установено наличието на функциониращо депо на територията на Община Враца свързано със съхранение на битови отпадъци генерирани на територията на Община Враца и Мездра, на чиято територия се намират и имотите на оспорващото дружество и е прието, че не са налице основанията за освобождаване на задълженото лице от този вид такси.

Съдът е намерил твърденията на оспорващия, че основата за определяне на дължимото ТБО е неясна, за неоснователни. Мотивирано съдът е приел, че изчислението, направено съобразно данъчната оценка в процесния АУЗ е правилно, като за определянето на основата е използвана на основание чл. 21 ЗМДТ по високата стойност между данъчната оценка и отчетната им стойност, декларирана от дружеството. Според административния съд забраната за използване на данъчната оценка на имотите като основа за определяне на ТБО е неприложима на процесните периоди на 2017 - 2020 г. Съдът е счел възраженията на оспорващия за преустановяване на дейността на предприятието поради бедствено положение за ирелевантно за процесния казус, поради липса на представена от дружеството декларация за несъбиране на такси за услуга до края на всяка една от процесните години.

Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на Мездратекс ЕООД срещу Акт за установяване на задължения 189/24.02.2021 г., като намира последния за издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което го е потвърдил.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

Част от касационните доводи са свързани със спазване на процедурата по приемане и обявяване на Заповед 719/28.10.2016 г. на Кмета на Община Мездра, с която са определени районите на предлаганите услуги в съответния район, със спазване на процедурата по приемане на план-сметка за разходите за услуги за 2017 г., и са наведени доводи, че план сметка за 2020 г. одобрена с Решение 44/ 30.01.2020 г. на Общински съвет Мездра е одобрена извън предвидения в чл. 66, ал. 3, т. 2 от ЗМДТ срок. По съществото си те касаят искане за упражняване на контрол върху законосъобразност на административен акт, различен от оспорвания. Компетентността и подсъдността за разглеждане на административни спорове е стриктно уредена в АПК и всеки административен акт, който подлежи на обжалване, се разглежда по реда на предвиденото в кодекса производство.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса битови отпадъци включва в себе си заплащане на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 67 ЗМДТ за всяка услуга поотделнo.

В тежест на издателя на акта, който предоставя и услугите, за които са заплаща ТБО е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги.

В случая страните не спорят, че касаторът е собственик на процесните недвижими имоти и че дружеството е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми за ТБО за въпросните имоти. С оспорения акт са определени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа.

Административният съд е анализирал и обсъдил представените по делото доказателства, като е стигнал до правилния извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. Наведените от касатора доводи за липса на доказателства за реалното предоставяне на тези услуги са неоснователни и са в противоречие както със заключението на съдебно- счетоводната експертиза, така и със събраните по делото доказателства - заповеди на кмета на община Мездра за определяне границите и районите на общината в които е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, границите за почистване и поддържане на чистотата и за услугите по проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци, предвид представените план- сметка за дейностите по ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., както и предвид представените пътни листове с включени услуги и направления, графици, маршрути, актове за установяване на изпълнени услуги в период 2017 г. 2020 г., както и заповеди за зимно поддържане на пътната мрежа и протоколи за извършени услуги.

Правилото за определяне на размер на дължимото ТБО е установено в чл. 67 от ЗМДТ посочваща начина на определяне размера на таксата за битови отпадъци. Разпоредбата е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения, но общото правило е, че размера на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. С ДВ бр. 98/2018г., в сила от 01.01.2019 г., е прието изменение в нормата на чл. 67 от ЗМДТ, като ал. 5 е посочено, че съответния общински съвет може да приеме основа или основи, различни от посочената по-горе, а именно различна от количеството битови отпадъци, но само и единствено при условие, че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането и. Въведената от закона последователност в начините на определяне на ТБО е задължителна.

В чл. 67, ал. 4 ЗМДТ е предвидено изключение от това правило по отношение на един от компонентите на таксата за битови отпадъци - таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

В случая при издаването на оспорения АУЗ таксата е определена съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - пропорционално върху данъчната оценка на имотите, собственост на Мездратекс ЕООД за всички услуги по чл. 66 ЗМДТ, при съобразяване с правилото на чл. 21 ЗМДТ.

За процесните периоди в община Мездра са действали разпоредбите на чл. 18 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра от 2015 г. (НАОМТЦУ) и чл. 19 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Мездра от 2018 г. (НАОМТЦУ) според които размерът на таксите за услугите по "сметосъбиране и сметоизвозване" и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за нежилищни имоти се определят според количеството в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци. Когато не може да се установи за всеки имот вида и броя на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка съгласно чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ. Броят и вида на съдовете за изхвърляне на отпадъци се определят по декларация на задължените лица, подадена в срок до 30 ноември на предходната година. Когато декларация не е подадена в посочения срок - таксата се определя въз основа на данъчната оценка. По силата на чл. 18, ал. 2 от НАОМТЦУ 2015 и чл. 19, ал. 2 от НАОМТЦУ 2018 таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се определя в левове пропорционално върху данъчната оценка по чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ.

Правилно административния съд е приел, че забраната за използване на данъчната оценка на имотите като основа за определяне на ТБО е неприложима на процесните периоди на 2017 - 2020 г. Ограничението в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ основата, определена от общинския съвет да не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена е въведено със § 6 от ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013) и съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017, изм. ДВ бр. 98/ 2018) влизането в сила на § 6 е отложено за 31.12.2021 г.

От изложеното следва, че не е налице противоречието между нормата на чл. 18, ал. 1 Наредба 2015 г. и Наредба 2018 г. от подзаконовия нормативен акт и чл. 67, ал. 2 ЗМДТ (в приложимата редакция) и възраженията на касатора са неоснователни.

При определяне основата на ТБО не е нарушена и установената последователност в начините на определянето й по чл. 67 ЗМДТ. По делото е установено, че Мездратекс ЕООД не е ползвало съдове за събиране на битови отпадъци в недвижимите имоти негова собственост. Не е подало декларация за вида и обема на съдовете, които ще ползва през процесните периоди. При това положение действителният обем на генерираните в имотите отпадъци не може да бъде установен, поради което хипотезата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не е приложима.

Неоснователни са и възраженията на касатора относно нецелесъобразност на установената такса за ТБО поради липсата на генериран отпадък за процесните периоди. При неизвършване на стопанска дейност дружеството е следвало да подаде декларация за несъбиране на такса за услугата, което следва да се осъществи до края на всяка една от предходната година. Такива декларации не са подаден от дружеството за периода 2017- 2020 г. за всеки един от имотите предмет на АУЗ.

По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния АУЗ, Административен съд гр. Враца е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 320 лева.