Решение № 9602 от 12.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Свиленград Солар Енерджи ООД против решение 209 от 21.03.2023 г., постановено по адм. д. 595/2022 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Свиленград, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отхвърля жалбата на Свиленград Солар Енерджи ООД против заповед 776/01.06.2022 г. на кмета на община Свиленград, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж навес, залепен към съществуваща масивна сграда на северната й фасада, разположен в ПИ с идентификатор 43205.72.185. и ПИ с идентификатор 43205.72.880 по КК на [населено място] и незаконен строеж Метална конструкция склад, изграден от сандвич панели, разположен в ПИ с идентификатор 43205.72.10 и ПИ с идентификатор 43205.72.150. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че в случая са налице строежи, за които не са издадени строителни книжа, поради което прави извод, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е постановена в предписаната от закона форма. В административния акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. Процесните незаконни строежи са индивидуализирани в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативния акт, изготвен от длъжностните лица съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Към констативния акт са приложени и окомерни скици, от които е видно местоположението на строежите. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, който е връчен на жалбоподателя, който отказва да го получи, а отказът е удостоверен по предвидения за това в закона ред. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че оспорената заповед е в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че процесните навес и склад са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че носещата конструкция на навеса е дървена, от дървени колони, греди и двускатен покрив без оградни стени, с ветрозащитни прегради от три страни. Носещите колони на навеса са монтирани на метални пети с болтова връзка върху бетонна площадка с настилка от каменни плочи. Наклоните на навеса следват линиите на покрива на съществуващата сграда като фасадно е оформен общ покрив от стрехи и покривно покритие над навеса и над сградата, към която е пристроен. Другият обект, предмет на заповедта е изпълнен от лека метална конструкция, с оградни и покривни сандвич панели, монтиран върху бетонова площадка и със застроена площ от 50 кв. м. Вътрешното разпределение на склада е зала, машинно и сервизно помещение, като в помещенията настилката е от теракота, облицовките са от камък и дъсчена ламперия. При тези данни е законосъобразен изводът на съда, че процесните навес и склад от метална конструкция не са преместваеми обекти. Същите са строежи и не отговарят на легалната дефиниция за преместваеми обекти, дадена в § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тъй като не могат да бъдат отделени и преместени в пространството, без да губят своята индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място, предвид установените по делото конструктивни характеристики на обектите и начина им на закрепване. За да бъде даден обект преместваем освен характеристиката по § 5, т. 80 ДР ЗУТ същият следва да има и предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, което в случая не е налице, тъй като по начина на изпълнението им и функциите им навеса и металния склад са допълващо застрояване с обслужващо предназначение по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразен е и изводът на съда, че процесните строежи не са търпими предвид годината на изграждането им, а именно след 2012 г. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесните строежи не са издавани строителни книжа. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 03.08.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Фактът, че съдът не допуска извършване на повторна съдебно-техническа експертиза, не обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от една страна въпросът дали процесните обекти са строежи или преместваеми обекти е правен, а от друга страна заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е преценено съобразно всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Свиленград Солар Енерджи ООД да заплати на Община Свиленград сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,