Решение № 2703 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2015 г.

Решение № 2703 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7129/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 887 от 19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2108 от 2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 281200342/6.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 358/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, с който за Пейчо Димитров Касъров от гр. Ямбол е установено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 19 468,32 лв., ведно със съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че релевантно за преценката относно наличието на обстоятелство за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК е всяко превишение на разходваните средства над получените, а не само констатирано отрицателно салдо в годишен аспект. Сочи, че и в годишен аспект относимите параметри на съставения паричен поток мотивират извод за недостиг, в който смисъл е и заключението на експерта по проведената ССчЕ. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Пейчо Димитров Касъров, чрез процесуален пълномощник, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 281200342/6.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 358/24.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас, с който за Пейчо Димитров Касъров от гр. Ямбол е установено допълнително задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 19 468,32 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието му е подкрепено от съставения паричен поток на приходите и разходите на ревизираното лице за 2010 г., въз основа на който е установено, че размерът на разходваните средства превишава получените със сумата от 194 683,21 лв. Прието е, че визираната сума е подлежащ на облагане с данъци доход, формиращ данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК, като общата годишна данъчна основа за 2010 г. възлиза на 195207,40 лв. Така е определен размерът на дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, възлизащ на 19 520,74 лв. След приспадане на внесения от данък в размер на 52,42 лв. е установено дължимо данъчно задължение от 19 468,32 лв., ведно със съответната лихва за забава. Анализирайки метода, по който приходните органи са определили размерът на доходите с неустановен произход, съдът е счел, че той отчита подневно несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице. Приел е, че в годишен аспект няма превишение на разходваните средства над получените, с оглед на което не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Поради това е преценил, че незаконосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и издаденият РА следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при неизяснен от фактическа страна спор. Независимо, че първоинстанционният съд изрично е посочил, че между страните е спорно получаването на заемни средства от трети лица в размер съответно на 92 000 лв. и 130 000 лв., той не е формирал никакви фактически изводи в тази връзка. Необсъдено е останало и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което е изготвило четири варианта на паричния поток на ревизираното лице за 2010 г., отчитащи или съответно изключващи сочените заемни средства. Само първият вариант установява положително салдо в годишен аспект, а той включва като приходи сумите по твърдяните заемни правоотношения. Крайното салдо по останалите три варианта обаче е отрицателно и отново е определено на годишна база, поради което съдът е следвало конкретно да посочи кои параметри от приходната част на паричния поток счита, че следва да бъдат отчетени и въз основа на какви фактически констатации формира съответния правен извод. Принципно правилни са доводите на решаващия състав, че данъчната основа следва да се определи на базата на годишния облагаем доход, като несъответствието на приходи и разходи следва да е налице за отчетния данъчен период, но тези аргументи не отменят необходимостта от обсъждане на твърденията и възраженията на страните, на събраните доказателства и установяването въз основа на тях на релевантните факти и обстоятелства. Тъй като в случая това не е сторено, то спорът е останал неизяснен от фактическа страна и в резултат на това е постановено необосновано и противоречащо на материалния закон решение. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забраната за фактически установявания в касационното производство, констатираният порок на атакувания съдебен акт налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да обсъди ангажираните доказателства за предоставени заеми от Златина Гетова и "Ен и Би" ЕООД, да формира конкретен фактически извод следва ли тези суми да се включат в приходната част на паричния поток, да обсъди заключението по ССчЕ и изрично посочи кой вариант кредитира, а от там и да прецени налице ли е превишение на разходваните средства над получените в годишен аспект. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение