Решение № 3989 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2014 г.

Решение № 3989 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна срещу решение № 1294 от 03.06.2014 г. постановено по адм. дело № 4292 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че дори да се приеме, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е била предоставяна реално от общината, то такса битови отпадъци (ТБО) остава дължима по отношение на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) неползването на имот е основание единствено за недължимост на ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Атанас Георгиев Стоянов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) за такса битови отпадъци (ТБО) № МД-АУ-137 от 28.06.2013 г. на орган по приходите в отдел "Контролно-ревизионни дейности" ("КРД") при дирекция "Местни данъци" ("МД") към община Варна, с който на Атанас Георгиев Стоянов са определени задължения за ТБО, като е осъдил община Варна да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски в размер на 359, 00 лв. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с обжалвания АУЗД № МД-АУ-137 от 28.06.2013 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ, на Атанас Георгиев Стоянов е определена за внасяне ТБО за 2008 г., 2009 г., 2011 г. и 2012 г. и лихви в общ размер 198, 79 лв., за посочените в акта недвижими имоти. В законоустановения срок лицето е подало жалба срещу АУЗД пред директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна с вх. № МД-Т13002719ВН от 09.09.2013 г., по която няма произнасяне т. е. налице е мълчаливо потвърждение на акта. Посочил е, че съгласно констатациите на допуснатата по делото съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), фирмата - изпълнител по договора за предоставяне на концесия за дейността по поддържането на чистотата на територията на район "Владислав Варненчик" при община Варна е "Омега Интерклинър" АД. Отбелязал е, че след проверка на пътните листи на автомобилите на фирмата - изпълнител за времето от 01.01.2008 г. - 17.03.2012 г. вещото лице е установило, че същите не дават детайлна информация за изпълнение на поставената задача по сметоизвозване, сметопочистване и обезвреждане в депа и други съоръжения на битови отпадъци, тъй като информацията за маршрута на сметосъбиращите автомобили е обща и не дава информация за конкретния маршрут. Изложил е констатациите на вещото лице при посещението и огледа на място относно имотите: - парт. № 4803210964048 - УПИ № V-300008 по плана на ПЗ" Метро", кв. 5; - парт. № 4803210964047 - УПИ № ХIII-410006, ЗПЗ; - парт. № 4803210964052 - ПИ № 1182 и парт. № 4803210964053 - ПИ № 1112, ЗПЗ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ - служител на общинската администрация - главен инспектор в отдел "КРД" при дирекция "МД" към община Варна, притежаващ правомощията на орган по приходите, съгласно заповед № 4738 от 27.11.2012 г. на кмета на община Варна. Приел е, че АУЗД е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Посочил е, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е обаче, че АУЗД е издаден в нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните доказателства е приел за установено, че Атанас Стоянов, в качеството си на собственик на процесните имоти, не е използвал реално същите, поради което те не генерират битови отпадъци. Поради това и след анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, чл. 62 от ЗМДТ, § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ и чл. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна (НОАМТЦУТОВ) е достигнал до извод, че след като имотите не се използват, такса за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" не се дължи. Изложил е, че административният орган не е ангажирал доказателства, че всички процесни имоти попадат в границите на районите, в които община Варна, чрез дружеството-концесионер, събира и извозва битови отпадъци по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ. По отношение на УПИ № ХIII-410006 и УПИ № V-300008 е приел, че съгласно представена по делото служебна бележка от район "Владислав Варненчик", тези имоти не попадат в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на останалите два имота, е приел, че от събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението по назначената СИЕ, не може да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са реално извършвани. С оглед на това е заключил, че община Варна не е предоставяла реално услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на процесните имоти, собственост на жалбоподателя. Предвид гореизложените съображения е обосновал краен извод, че Атанас Стоянов не дължи ТБО и е отменил оспорения АУЗД, като издаден в противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Видно от АУЗД на Атанас Георгиев Стоянов е начислена ТБО по отношение на четири недвижими имота. За имот водещ се по партиди № 4803210964028 и № 4803210964048 (находящ се в гр. Варна, ПЗ "Метро", кв. 5, УПИ № V-300008 с площ 16965 кв. м.), както и за имот водещ се по партиди № 4803210964030 и № 4803210964047 (находящ се в гр. Варна, НПЗ, кв. 30, УПИ № ХIII-410006 с площ съгласно заповед № 0026 от 01.08.2006 г. от 3021 кв. м., а по скица № 8025 от 27.11.2007 г. от 2957 кв. м.), на Стоянов е начислена ТБО единствено по компонента почистване на териториите за обществено ползване в размер на 1, 08 промила за 2008 г. и в размер на 1, 15 промила за 2009 г., 2011 г., 2012 г. За имот парт. № 4803210964052 (находящ се в гр. Варна, ЗПЗ ПИ № 1182 с площ 2163 кв. м.) и за имот парт. № 4803210964053 (находящ се в гр. Варна, ЗПЗ ПИ № 1112 с площ 2828 кв. м.), на Стоянов е начислена ТБО и по трите компонента в размер на 3, 90 промила за 2011 г. и 2012 г. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Безспорно Атанас Стоянов, като собственик на идеални части от процесните четири недвижими имота, описани в АУЗД, се явява задължено лице за такса битови отпадъци, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В настоящия случай за процесните имоти от страна на административния орган не са ангажирани доказателства, че същите попадат в границите на районите, в които общината престира услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Индиции за наличието на заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ се съдържат издадения АУЗД и в писмо изх. № МД-Т13002008ВН-002ВЛ от 19.06.2013 г. на кмета на район "Владислав Варненчик", в които са цитирани заповед № 3783 от 30.10.2007 г., заповед № 4059 от 30.10.2008 г., заповед № 3558 от 30.10.2009 г., заповед № 3434 от 30.10.2010 г., заповед № 3825 от 28.10.2011 г. и заповед № 4260 от 26.10.2012 г. на кмета на община Варна. Цитираните заповеди обаче не са представени като доказателства по делото. С оглед на изложеното не е доказано, че е имотите на Стоянов (включително посочените в писмото ПИ № 1112 и ПИ № 1182) се намират в райони, в които е организирано извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Дължимостта на ТБО за посочените услуги произтича от местоположението на имотите и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В случая недоказано е останало наличието на правната предпоставка, от която възниква задължението за ТБО, в частта досежно услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Наред с това, по делото не са събрани доказателства относно организацията и реалното предоставяне на тези две услуги (каквито биха могли да са договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други доказателства). Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е на органа - ответник в първоинстанционното производство. Представените пътни листа, съдържащи се в адм. дело № 1024/2011 г. на АС - Бургас и приобщени като доказателства към настоящето административно дело, касаят само малка част от процесния период (м. 03 - м. 05.2011 г.). Те не съдържат достатъчно подробна информация за конкретни маршрути и от тях не може от тях да се направи извод за реално предоставяне на услугите по отношение на процесните имоти. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че ТБО, определена в АУЗД за тези услуги се явява недължима. Що се отнася до услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи при наличие на депо, което се ползва от жителите на общината. В случая обстоятелството разполагала ли общината с депо или с друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци през процесните периоди също е останало неустановено. Непълнотата на доказателствата не касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не се твърди от страна на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При наличните по делото доказателства, решението е изцяло съобразено с материалния закон и конкретно с разпоредбата на чл. 71, т. 1 - т. 3 от ЗМДТ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение