Решение № 3453 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2016 г.

Решение № 3453 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6683/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат А. Д.-пълномощник на "Земеделска компания" ЕООД, гр. Д., срещу решение № 84 от 30.03.2016 г. по адм. д. № 686/2015 г. на Административен съд-Д. С него съдът е отхвърлил жалбата на "Земеделска компания" ЕОД срещу обжалваната част от уведомителното писмо, издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2014 г. Със същото решение съдът е отхвърлил искането на "Земеделска компания" ЕООД за заплащане на направените разноски и я е осъдил да заплати разноските, направени от ответната страна. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. За обосноваването им касаторът, в настоящото производство твърди, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, направени в жалбата, не е уважил искането на земеделския стопанин за провеждане на ново съдебно заседание за изслушване на заключението на вещото лице. Твърди освен това че съдът не е съобразил решението си с посочените национални стандарти относно поддържане на земята в добро екологично състояние, поради това, че не е изяснил спора от фактическа страна. Претендира присъждане на разноски. От ответната страна заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител, е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения, които ответната страна по касация противопоставя на направените в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. - общо и за двете съдебни инстанции. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил фактите по спора, както чрез събраните доказателства, а така също и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Прокурорът, след като излага накратко фактите по спора и направените от съда правни изводи, ги намира за правилни и обосновани. В заключение счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на решението. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Д. е бил сезиран с жалба, подадена от "Земеделска компания" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/7112 от 15.10.2015 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. С него "Земеделска компания" ЕООД, имаща качество на земеделски стопанин, е била уведомена за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2014 г. Оторизираната сума според уведомителното писмо е била в размер на 11 334,94 лв. Според таблица № 1 на стр. 7 от уведомителното писмо, поисканата сума от 18606,41 лв. е била намалена със 7271,47 лв. Намалението е било извършено поради разликата между декларираната площ и установената такава, годна за подпомагане. Намалението е било за парцел с идентификатор 12406-2-2-1 със заявена площ в размер на 1,81 ха и установена недопустима за подпомагане площ в размер на 1,7 ха. Точно за това намаляване на декларираната площ и извършеното намаление на заявеното финансово подпомагане е била и подадената жалба. С нея освен, че е било поискано отмяна на уведомителното писмо в обжалваната му част е било поискано от съда да постанови решение по съществото на спора, с което на "Земеделска компания" ЕООД се заплати намалената сума от 7 271,47 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на издаване на уведомителното писмо, до датата на окончателното й плащане. От приложеното уведомително писмо и подаденото заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" по направление "Биологично растениевъдство", приложените писмени доказателства от административния орган, съдът е установил фактите по спора. Приел е, че земеделският стопанин е заявил общо 13,05 ха, по описаните парцели между които и парцел 12406-2-2-1 с площ 1,81 ха. При извършените административна проверка е било установено, че част от този парцел попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Площта извън специализирания слой е била 1,7 ха, определена като неподлежаща/недопустима за подпомагане, като допустимата площ за подпомагане за този парцел е останала в размер на 0,11 ха. Поради това установената площ за подпомагане е останала в размер на 11,35 ха, (разликата между декларирана и установената площ), с определен процент на наддеклариране в размер на 14,98%, а санкционираната площ в двоен размер на наддекларираната площ или 3,4 ха, според чл. 16 от Регламент 65/2011. Оторизираната площ за получаване на субсидия е останала в размер на 7,95 ха. Съдът е установил и това, че със заповед № РД 46 - 287 от 6.03.2015 г. министърът на земеделието и храните е одобрил окончателно специализирания слой "Площи, допустими аз подпомагане", за кампания 2014 г. след подаване на заявлението за подпомагане. "Земеделска компания" ЕООД не е подавала възражение срещу проекта на специализирания слой, нито срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой. Съдът е приел и заключение на съдебно-техническа експертиза от която е установил, че специализирания слой е одобрен след дешифриране на цифровата ортофото карта, направена въз основа на самолетно заснемане, извършено на 21 и 22.07.2014 г. Заключението на вещото лице, ведно с приложенията към него е потвърдило констатациите съдържащи се в уведомителното писмо. Причината за невключването на част от парцела в специализирания слой е била неподдържане на земята в добро екологично състояние, за което вещото лице е приложило и цветни скици на очертаните площи, изключени от подпомагане. При това фактическо установяване съдът е направил правни изводи, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, в необходимата форма, като при издаването му не са или допуснати нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Таблиците, в уведомителното писмо са били пояснени, чрез словесната част на съдържанието на всяка една от колоните в тях. Посоченото правно основание в уведомителното писмо за намаляване на плащането е чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. Според него Разплащателната агенция намалява размера на плащането по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. При извършеното самолетно заснемане е било установено, че 1,7 ха от този парцел не са били поддържани в добро земеделско състояние, поради което те не са били включени в специализирания слой. Съдът се е позовавал на ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОС на двете колегии на Върховния административен съд, при преценката на правните си изводи. Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е било издадено при спазване на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата срещу него в обжалваната част. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е допуснал ново изслушване на заключението на вещото лице, поради неявяването на адвокат Димитрова-пълномощник на земеделския стопанин. За съдебното заседание, състояло се на 22.03.2016 г., когато е било прието заключението на съдебно-техническата експертиза, страната е била редовно уведомена от предходното съдебно заседание, датата за която е била вписана в съдебния протокол. Страната е могла да направи справка в страницата на съда в интернет. За съда не съществува задължение да призовава отново страната, която вече е била редовно призована. Освен това в заключението на съдебно-техническата експертиза е даден отговор на поставения от адвокат-пълномощника на жалбоподателя въпрос, според отразеното в съдебния протокол от 19.01.2016 г., поради което не е нарушено правото му на защита. Неоснователно е и оплакването, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В касационната жалба се прави позоваване на национални стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Този довод се навежда за първи път в касационната жалба, без да е навеждан в първоначалната жалба, поради което за него не се дължи произнасяне. Отделно от това следва да се подчертае, че част от парцела не е включена в специализирания слой, поради неподдържането й в добро земеделско състояние, което обстоятелство е потвърдено и от вещото лице, което е посетило парцела и го е заснело. Тези фактически установявания не са оборени, поради което правилно съдът ги е възприел и е направил правилни правни изводи въз основа на тях. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи, като касаторът бъде осъден да заплати такова на ДФЗ в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноските, направени при първоинстанционното разглеждане на спора са присъдени, поради което няма правно основание да бъдат присъдени отново. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение