Решение № 2109 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2009 г.

Решение № 2109 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Юсуф Мустафов Хюсеинов против решение № 25/25.03.2009 г. по адм. д. № 13/2009 г. на Административен съд гр. Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон и следва да се отмени. Ответната страна - Областен управител на област Търговище в писмено становище от 26.01.2010 г. счита решението за правилно, постановено респ. жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалбата на касатора против заповед № 8/09.01.2009 г. Областен управител на област Търговище, с което по искане № 94-910/10.11.2008 г. на същия е отказано изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ. Първоинстанционният съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и съответства на целите на закона. Посочил е, че от приложените в административната преписка писмени доказателства се установявало, че жалбоподателят е получил еднократно обезщетение за периода на репресията на присъда № 6 - нохд № 5/81 г. на СГС и повторно искане на жалбоподателя на същото основание е недопустимо. Съдът е направил извод, че изменението на сега действащият закон не дава възможност за получаване на нови обезщетения по чл. 6 от ЗПГРРЛ. То се отнасяло само за репресираните лица, които до този момент не са били сред правоимащите, както и за тези, пропуснали да предявят искане. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел, че Юсуф Хюсеинов веднъж вече е получил обезщетение за изтърпяна присъда № 5/1981 г. на СГС, поради което друго такова по същата присъда не му се дължи. Касаторът не е доказал по никакъв начин, че не му е изплатено обезщетение за целия период на незаконната репресия. Правилно съдът е приел, че ако лицето не е получило цялата дължима сума като обезщетение за тази репресия - 1993 г., то той тогава е имал възможността да оспори административния акт. Този административен акт е влязъл в сила с изплащане на дължимото обезщетение респ. правото на касатора да възрази относно определения период на незаконна репресия е преклудирано. Относно искането за претърпяна трудова злополука, законодателят изчерпателно е изброил кръга на правоимащите съгл. чл. 1 от ЗПГРРЛ и същото е незаконосъобразно. При така установената фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав