Решение № 14393 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2012 г.

Решение № 14393 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 8754/18.06.2012 г. по адм. дело № 11318/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Пламен Колев Петков, чрез пълномощника си изразява становище жалбата да се отхвърли. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че оспорването е извършено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Съображенията са следните: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед рег. № 7633/22.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на Пламен Колев Петков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Същият е бил държавен служител категория г., разузнавач V степен в сектор "Противодействие на общата престъпност" на Районно управление "Транспортна полиция" - Мездра към отдел "Транспортна полиция" при ГДКП - МВР. Видно от данните по делото, оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура, като дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя, каквито той изрично е отказал да даде. От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието е наложено на Петков, за това, че на 12 и 13.05.2011 г. същият е държал и предал огнестрелни оръжия - 1 бр. въздушна пушка и 1 бр. въздушен пистолет, преработени за стрелба с малокалибрени патрони 5,6 мм, 2 бр. пистолети "Зораки" и боеприпаси - 100 бр. калибър 6,35 мм, 48 бр. "GECO" и 170 бр. калибър 5,6 мм, без да има надлежно разрешение за това, за което е образувано досъдебно производство и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прието е, че с поведението си служителят не е изпълнил изискванията на чл. 58 от ЗМВР и е нарушил етичните правила, визирани в т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, като извършеното е станало обществено достояние. За да постанови обжалвания съдебен акт, тричленният състав е приел, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до опорочаване на административния акт и го е отменил на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че Петков е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Дадените от служителя обяснения са само във връзка с въздушните пушка и пистолет. Относно другите оръжия и боеприпаси същият е отрекъл в обясненията си да ги е съхранявал и предавал. Не са представени по делото протоколи за доброволно предаване, респективно за изземване, не са налице доказателства, установяващи съдържанието на колета, изпратен от Петков до баща му в Казанлък, липсват показанията на разпитаните в тази връзка свидетели, протоколите за претърсване и изземване в лекия автомобил и жилищата на тези лица и т. н. Поради това, при наличните данни изводът на министъра за извършване на дисциплинарни нарушения от страна на Петков се явява необоснован. Решението е правилно. В дисциплинарната преписка, която съдът е задължил да се представи в цялост и такова изявление изрично е направено от страна на процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, липсват цитираните в протоколното определение по нчнд № 3138/2011 г. на Пловдивския районен съд доказателства. Същите имат съществено значение за изясняване на релевантните факти и обстоятелства в дисциплинарното производство, което е отделно и независимо от наказателното. На практика дисциплинарно-разследващият орган не е провел собствено обективно, пълно, всестранно и безпристрастно производство. В конкретния случай дисциплинарното нарушение изцяло покрива признаците на друг вид правонарушение, което по своята същност е престъпление. Извършването му обаче и съставомерността му с оглед на цитираните в заповедта правни и морални норми, не може да се обоснове единствено със задържането на служителя, образуваното срещу него досъдебно производство, повдигането на обвинение и медийния отзвук от полицейската операция. Същото се отнася и до обсъдените доказателства и доказателствени средства от наказателния съд в производството по чл. 64 от НПК, при положение, че те липсват по настоящото дело. Настоящата инстанция не споделя становището на прокурора, че първоинстанционният съд е имал задължението да укаже на ответника да представи конкретни доказателства за факти и обстоятелства, установени в досъдебното производство, при положение, че те не са били изискани и приобщени към дисциплинарната преписка. Поради това, изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Предвид горното, при контрола за законосъобразност на съдебния акт не се установи наличието на някое от изчерпателно изброените в чл. 209 от АПК касационни основания за отмяната му и настоящият петчленен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в касационното производство от страна на ответника не са направени, поради което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът