Решение № 2354 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2014 г.

Решение № 2354 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на началника на ТМУ Варна и директора на Агенция "Митници", подадени чрез процесуалния им представител юрк. Роева, против решение № 285/14.02.2014 г. на Административен съд /АС/ - Варна, постановено по адм. д. № 2716/2012 г., с което е отменено решение № 4420-14-1/04.05.2012 г. към ЕАД № 12ВG002000Н001108-2/14.03.2012 г. на началника на ТМУ Варна, потвърдено с решение № 307/21.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно те се свеждат до следното: За да се ползва от издадената ОТИ, титулярят е бил длъжен да я приложи към ЕАД при подаването й, а това в случая не е направено. Не е категорично доказано от събраните доказателства, в т. ч. съдебно-техническата експертиза, че стоката по ЕАД е идентична с тази, за която е издадена ОТИ, освен това производителят е различен. Неправилно съдът е присъдил разноски в пълен размер, въпреки направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят жалбите против административния акт, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба - "МБ БАРТЕР ТРЕЙДИНГ" АД - Швейцария, СН 6304, кантон Цуг, ул. "Баарерщрассе" 18 и "Шенкер" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Искърско шосе" № 7, ет. 2 - оспорват същата чрез процесуалните си представители адв. Кисьова и адв. Горанов и заявяват претенции за присъждане на разноски съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледана по същество - неоснователни, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било решение № 4420-14-1/04.05.2012 г. към ЕАД № 12ВG002000Н001108-2/14.03.2012 г. на началника на ТМУ Варна, потвърдено с решение № 307/21.06.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото е извършена корекция на описанието на стоката в кл. 31 от ЕАД в следния смисъл "полиетилен терефталат GP076 lot 990195 с вискозитетен индекс по-голям от 78ml/g или повече", а в кл. 33 е посочен тарифен код 3907602000 вместо декларирания 3907608090. Определени са допълнително задължения за ДДС и окончателно изравнително мито в общ размер 35410.55 лв. За да отмени оспореното решение на митническия орган, правилно административният съд е приел, че деклараторът е посочил в ЕАД тарифен код 3907608090, съобразявайки се с издадената му действаща към момента на вноса обвързваща тарифна информация /ОТИ/ № SI2010/0187 от 24.08.2010 г. от Генералната митническа дирекция на Република Словения по искане във връзка с ЕАД с титуляр "МБ БАРТЕР И ТРЕЙДИНГ" АД, което дружество е титуляр и на процесния ЕАД. Неоснователен е доводът на касаторите, че не е доказана идентичността на стоката, за която е издадена ОТИ, с тази, която е предмет на процесната ЕАД. Съгласно заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебна химико-техническа експертиза характеристиките, посочени в сертификатите за анализ, приложени към искането за издаване на ОТИ, съвпадат /са в допустимите граници на отклонение/ с характеристиките на процесната стока. Законосъобразно в случая съдът е съобразил задължителното тълкуване на чл. 6, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, дадено с решение на СЕС от 2 декември 2010 г. по дело С-199/09, което е в смисъл, че ОТИ може да се отнася за различни стоки при условие, че са от един вид. Стоки със сходни характеристики, разликите между които са напълно без значение за тарифното им класиране, могат да се считат за един вид стоки по смисъла на посочената разпоредба. В този смисъл доводът на касатора, че тъй като производителят е различен, ОТИ е неприложима, е неоснователен. Вярно е, че при издаването на ОТИ Генералната митническа дирекция на Република Словения е допуснала грешка при класифициране на стоката и е посочила неправилен ТАРИК код. Това е видно от мотивите на решението й № 4245-708/2010 S от 04.12.2012 г. В същото се посочва, че погрешно при класирането на стоката са използвани данните за стойността на вътрешния вискозитет вместо вискозитетния индекс. Всъщност при повторната проверка е установено, че стоката е с вискозитетен индекс между 85.8 и 89.1 ml/g, т. е. по-висок от 78 ml/g, поради което следва да се класира в ТАРИК код 3907602000. Според това решение обаче ОТИ престава да бъде валидна на 18.12.2012 г. и следователно е била валидна към подаването на ЕАД на 14.03.2012 г. Неоснователен е и вторият довод на касатора, че след като не е приложил ОТИ към ЕАД, титулярът не може да се позовава на нея. В тази връзка отново първонистанционният съд е съобразил приетото от СЕС в неговото решение от 7 април 2011 г. по дело С-153/10, а именно, че в рамките на процедурата относно събирането на мита заинтересованото лице може да оспори това събиране като представи като доказателство ОТИ. В случая още при оспорването на решението по административен ред ОТИ е била представена. В потвърждаващото си решение горестоящият административен орган е посочил, че няма да я съобрази само защото производителят на стоките е различен. Първоинстанционният съд изключително подробно е мотивирал своето решение и не е необходимо доводите му да бъдат преповтаряни. Освен това, по същият спор между същите страни, макар във връзка с оспорването на различни административни актове, Върховният съд е постановил редица свои решения /р. № 13631/13.11.2014 г. по адм. д. № 1655/2014 г., р. № 14152/26.11.2014 г. по адм. д. № 1921/2014 г., р. № 13605/13.11.2014 г. по адм. д. № 2159/2014 г./, в които е приета за допустима жалбата на "Шенкер" ЕООД и за правилни и законосъобразни решенията на Варненския административен съд. Възражение за прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК конкретно по това дело процесуалният представител на ответниците в първоинстанционното производство не е направил. Независимо от това, с оглед фактическата и правна сложност на спора, доказателствените искания и броя съдебни заседания, заплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно. С оглед изложеното, решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответниците за присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение