Решение № 6297 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2012 г.

Решение № 6297 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14383/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Стоян Тодоров, против решение № 2381 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2788/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № МД- РА-003/7.03.2012 г. издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" /МДТ/ при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, в частта, с която на "Търговска база" ООД, гр. Варна, са установени задължения за такса битови отпадъци за 2010 г. С касационната жалба се атакува решението като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а спорът - решен по същество, при алтернативност - връщане на първоинстанционният съд за ново разглеждане. Ответникът по жалбата - "Търговска база" ООД - не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура - излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е прогласил нищожността на ревизионен акт № МД- РА-003/7.03.2012 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси" /МДТ/ при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, в частта, с която на "Търговска база" ООД са установени задължения за такса битови отпадъци за 2010 г. Съдът е приел за установено, че със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № МД- Р - 029/9.11.2011 г., ревизията на "Търговска база" ООД е възложена за задължения за данък недвижими имоти, данък моторни превозни средства, други данъци по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, обхватът на ревизията се определя от органа по приходите, компетентен да я възлага, т. е. от органа издал ЗВР, поради което е недопустимо включването на нови задължения по инициатива на ревизиращия екип или по инициатива на органа по приходите определен със Заповед за определяне на компетентен орган/ЗОКО/ да издаде ревизионния акт. По преписката липсват доказателства за това първоначалната заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) да е изменяна чрез разширяване на обхвата на ревизията със задълженията за ТБО, поради което ревизионния акт в частта, с която за 2010 г. са определени задълженията на жалбоподателя за такса битови отпадъци се явява нищожен. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). От друга страна, способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски са регламентирани в Глава четиринадесета от ДОПК, като за местните данъци и такси са приложими две хипотези: предварително установяване - с акт за установяване на задължение по данни от декларация (по чл. 107, ал. 3 от ДОПК) и установяване, което се осъществява с ревизионен акт (по чл. 108 от ДОПК). В настоящия случай, решаващият съд е приел, че в нарушение на разпоредбата на 113, ал. 1, т. 5 ДОПК е разширен обхватът на ревизията, тъй като видно от акта за възлагане на ревизия са посочени следните видове задължения: данък недвижими имоти, данък моторни превозни средства, други данъци по ЗМДТ. В заповедта не е посочено, че ревизията следва да се извърши и за задълженията за такса битови отпадъци. В горецитираната разпоредба лимитативно са изброени реквизитите на заповедта за възлагане на ревизия. Като задължителен реквизит на заповедта за възлагане на ревизия са видовете ревизирани задължения и данъчните периоди. Те определят предметната компетентност на издателя на ревизионния акт. От това следва, че органът, издал ревизионният акт не е бил компетентен да определи на дружеството задълженията за такса битови отпадъци, поради което, както правилно е приел първоинстанционния съд, ревизионният акт в тази му част е нищожен. За да бъде прогласена нищожността на административен акт е необходимо наличието на съществени пороци, засягащи законосъобразността му, които го правят невалиден. Тези пороци могат да засягат: компетентността на органа, формата му, административнопроизводствените правила, при които е издаден. В настоящия случай такъв порок е налице, тъй като ревизиращият орган не е бил компетентен да определи задълженията за такса битови отпадъци на дружеството. Решаващият съд правилно е отчел доказателствата, преценил е действителността на атакувания акт и е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение