Решение № 9409 от 14.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4117/2021 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директор ТП на НОИ- Пловдив против решение 2365 от 18.12.2020г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 174/2020г. в частта, с която е отменено Решение 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]/Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив, с която е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, за ново произнасяне при изпълнение на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Считат решението за незаконосъобразно относно правните изводи за зачитане като действителен стаж периодът на наборна военна служба, което било в противоречие с разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО. Според касатора, времето на наборна служба било приравнено от законодателя на осигурителен стаж, но не и на действителен стаж по см. на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.Моли за отмяна на решението в оспорената част.

Жалба срещу решението е подадена и от Д. Панайотов от гр.Пловдив, който е недоволен от съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата против Решение 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане /Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Пловдив в частта, с която са отменени Разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го, както и относно присъдените разноски в производството. Постановявайки това, съдът не се съобразил с указанията в първоначалното отменително решение на ВАС, с което преписката е върната на административния орган. Тези указания не били изпълнени от органа и не бил приложен чл.95,ал.2 от КСО, а това обстоятелство не било отчетено в оспореното решение.Моли решението да се отмени в тази част.

Отговор по касационната жалба на директор на ТП на НОИ Пловдив не е подаден от касационния ответник Д. Панайотов.

В отговора на касационната жалба от Д. Панайотов, процесуалният представител на директора на ТП на НОИ Пловдив застъпва становище да се остави без уважение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и законосъобразно постановено съдебно решение.

Върховен административен съд шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора Д. Панайотов срещу Решение 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане [ЕГН]/Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Пловдив. Производството пред административния орган е образувано служебно като контролното административно производство по чл. 108 КСО, поради е възникнало съмнение за наличието на материалните предпоставки при които е била отпусната пенсията с разпореждане от 2001 г.

Оспореният пред административния съд акт е издаден в изпълнение на решение на ВАС, с което е отменено предходно Решение 2153-15-118/22.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, потвърждаваща Разпореждане по Протокол 2140-15-263/10.05.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив в частите, отменящи разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го и преписката е върната на органа за произнасяне съгласно мотивите на решението. В останалата част, отменяща разпореждането в частта, с което е отказано отпускане на ЛПОСВ на лицето, решение 2153-15-118/22.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е влязло в сила, както правилно е приел съдът.

Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установил, че с разпореждане от 2001г. на основание §3 от ПЗР на КСО при навършена възраст [възраст] на Панайотов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 24.09.2001г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд 14г., 11м и 6 д, от втора категория 6г., 9м. и 10 д и от трета категория 4г.,9м. и 28 д и стаж по чл. 104, ал. 3 КСО 4г.3м. и 2 дни и общ стаж превърнат към трета категория 50г.,11м. и 14 д. Процедурата тези данни е започнала процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО за изясняване на придобития от лицето стаж и доход с оглед правомерността на отпусната пенсия. При служебна проверка при различни осигурители е констатирано, че не се потвърждава стажът съгласно който е отпусната пенсията през 2001 г. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на ВАС, от административния орган са извършени допълнителни действия по проверка на представените от лицето документи в хода на административното обжалване, както и подробен анализ на всички събрани по преписката доказателства. Съгласно приложените редовно оформени документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, е зачетен осигурителен стаж на лицето за периода от 31.08.1967 г. до 01.12.1995 г. с прекъсвания както следва:

• осигурителен стаж от втора категория труд 00 г. 11 м. и 10 дни;

• осигурителен стаж от трета категория труд 14 г. 04 м. и 14 дни;

• действителен осигурителен стаж 13 г. 03 м. и 03 дни;

• общ осигурителен стаж от трета категория, превърнат по чл. 104 от КСО /в редакцията до 07.04.2017 г./ - 15 г. 06 м. и 19 дни;

• сумарен осигурителен стаж от втора и трета категория без превръщане /в редакцията след 07.04.2017 г./ - 15 г. 03 м. и 24 дни.

При това положение административният орган отново приема, че при така удостоверения осигурителен стаж по заявление от 24.09.2001 г. на лицето, отново не се следва пенсия за ОСВ на основание § 3 от ПЗР на КСО, тъй като същият няма необходимия осигурителен стаж от първа категория труд 20 години, от които най-малко 13 г. и 4 м. действително изслужени на длъжности по чл. 6 и чл. 7 от ЗП /отм./, поради което е постановено оспореното Разпореждане по Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО, са отменени разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на пенсия на основание § 3 от ПЗР на КСО. Със същото разпореждане на жалбоподателя е отказано и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и към датата на постановяване на същото, Панайотов не отговаря на условието за наличие на 15 г. действителен такъв, а има такъв 13 г. 05 м. и 28 дни в редакцията на разпоредбата до 07.04.2017 г. и 13 г. 03 м. и 03 дни в редакцията след 07.04.2017 г.

Съдът е приел от правна страна, че е законосъобразно решението на директора на ТП на НОИ, с което потвърждава разпореждането за отмяна на разпореждане от 2001 г. и всички последвали го. Този извод е изведен от доказателствата по делото които не установяват стажа при първоначалното отпускане на пенсията и очевидно не се установяват материалните предпоставки за отпускане на пенсия. В тази част решението на съда е предмет на втората касацинна жалба, подадена от Панайотов.

За да потвърди Решение 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане по Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ Пловдив в частта, с която са отменени Разпореждане от 16.10.2001 г. и всички последващи го, съдът приема липса на доказателства, ангажирани от страна на лицето в съдебната фаза на процеса, от които категорично да се установява, че правилно му е отпусната пенсия с разпореждането от 2001 г.В тази връзка прилагането на разпоредбата на чл.95, ал.2 от КСО, редакция преди 2021г.,когато е отменена, е неприложимо.

Правният извод на съда за законосъобразност на административния акт в тази част, е обоснован с разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО. В тази връзка правилни са изводите, че правото на пенсия като лично субективно право, следва да бъде заявено от лицето и то да представи доказателства за настъпили правопораждащите юридически факти. Установяването на тези факти не е служебно задължение на административния орган. Установявайки, че от страна на Панайотов не са представени доказателства за положен стаж в претендиран от него период, правилни са и правните изводи на съда в оспореното съдебно решение. Касационната инстанция споделя този извод и намира касационната жалба на Д. Панайотов за неоснователна, а оспореното решение за правилно в тази част.

Решението на Административен съд Пловдив е правилно постановено и друга своя част, която е предмет на оспорване по касационната жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Съдът правилно е констатирал, че при издаване на Решение 2153-15-340 от 30.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН]/Протокол 2140-15-796/04.11.2019 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив е допуснато противоречие с приложимите материалноправни разпоредби в частта, в която се отказва отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Касационната инстанция споделя правния извод, че неправилно административният орган не е зачел претендирания от лицето стаж за времето от [период], когато същият е полагал наборна военна служба. Времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и както законосъобразно е приел административния съд, преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби, а не по сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид тези разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. В случая времето на наборна военна служба в периода от [период] с продължителност 2 години и 21 дни е следвало да се зачете не само за трудов стаж от III категория, а и за действителен осигурителен стаж. Именно в тази връзка е необходимо да се извърши от пенсионния орган нова преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КС за лицето Д. Панайотов.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение