Решение № 6710 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2015 г.

Решение № 6710 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8099/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, против Решение № 3726 от 28.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2804/2015 г. по описа на Административен съд София град. Изложени са доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът Я. К. А., гражданин на Сирия, редовно призован не се явява и не се представлява, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил Решение № 764/10.02.2015 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на Я. К. А., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че административният орган не е извършил дължимата се преценка на изложената от кандидата бежанска история, както и на действителната обстановка в страната по произход към датата на постановяване на решението. Прието е също, че молбата за закрила не е разгледана в контекста на тази, подадена от съпругата му лично и като законен представител на малолетното му дете, в противоречие на принципите на предвидимост и оправдани правни очаквания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Приетото в обжалваното решение, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца, държавата му на произход и трети страни не може да бъде споделено. В административния акт са обсъдени твърденията на жалбоподателя, като е направен анализ на изложената от ответника по касация бежанска история, при съпоставката и с тази, представена от съпругата му. Първоинстанционният съд не е обсъдил установените в административното производство факти и обстоятелства, извеждайки необоснован извод за немотивираност на административния акт, приемайки, че единствено фактът, че търсещият убежище е с държава на произход Сирия, води до основателност на искането за предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ, съответно на хуманитарен такъв по чл. 9 от ЗУБ. По делото не е установено съществуването на каквито е да е заплахи спрямо заявителя - проблеми с властите или други факти и обстоятелства, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Търсещият убежище не е бил лично преследван в държавата си произход, нито в Турция, от чиято територия е преминал в Република България, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Сочената от него като изповядвана религия не основава друг извод, при изрично посоченото от него, че същата е упражнявана свободно и до напускането на страната по произход не е основала каквото и да е преследване. Субективното възприятие за евентуална възможност за настъпване на преследване, непотвърдена по никакъв начин от доказателствата по делото не основава предоставянето на искания бежански статут. Липсата на основанията, предвидени от закона основават неправилността на обжалваното решение и законосъобразността на оспорения пред съда административен акт в тази му част. Не е законово основание желанието за по-добър живот в друга страна, в случая Германия, изложено като мотив за получаване на закрила. Липсват основания за предоставяне на Я. К. А. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по произход и последно пребиваване, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. В интервютата на чужденеца изложените причини за напускане на Сирия /макар и непоследователни/ не са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства, а са свързани с търсенето на по-добри условия за живот. В обжалваното решение е направен извод, че "ноторно известен е фактът, че Сирия е арена на военни и терористични действия, характеризиращи се като въоръжен конфликт". Този извод не се основава на доказателствата по делото, а ако съдът е счел, че се касае до общоизвестни факти, то те не са включени като такива при приложението на чл. 155 от ГПК. Към момента на подаване на молбата и постановяване на обжалвания отказ за чужденеца не е съществувала реална опасност от тежки посегателства срещу личността му като гражданско лице. Вътрешната ситуацията в държавата Сирия е нееднородна и следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Липсват доказателства територията, от която идва кандидата да е част от територията, на която се водят военни действия, което да доведе до извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт. Такива данни не са представени на административния орган, административният съд не е събрал, а настоящата инстанция не може да ги събере служебно. Ситуацията в Сирия ако и да много динамична не основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение в частта, с която е постановен отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Обратният извод на административния съд е необоснован, в случая стандартите на Директива 2004/83/ЕО, във вр. с чл. 9 от ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт и с оглед личното положение на заявителя. Неправилно в обжалваното решение незаконосъобразността на оспорения пред съда административен акт се основава на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, основано на произнасянето в отделни производства по подаденото искане на Я. К. А. и това на неговата съпруга. Както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ, то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административно-производствените правила. В случая административния орган, в изпълнение на изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, при произнасянето си по същество по подаденото искане от търсещия закрила е съобразил установените факти, касаещи семейното положение на търсещия закрила. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Я. К. А. срещу решение № 764 от 10.02.2015 г. на зам. председателя на ДАБ при МС се отхвърли като неоснователна. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение