Решение № 9687 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2025 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 27а от Закона за закрила на детето.

Образувано е по две касационни жалби на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Видин и на А. Ц. Г. и Н. М. Г. от [населено място] , представлявани от адв. Дикова срещу решение 382/03.04.2025 г., постановено по адм. дело 83/2025 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отменена Заповед ЗД/Д-ВН-020/27.02.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане-Видин, с която с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. е настанено временно при условията на спешност детето А. Ц. А. в семейството на Н. Г. и А. Г., баба и дядо по бащина линия за срок до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗДет.

Наведените в касационните жалби възражения са свързани с твърдения за неправилна преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложение на нормата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендират се присъждане на съдебни разноски.

Ответницата Б. К., представлявана от адв. Дочева отговор на касационните жалба излага становище за неоснователността им. Претендират разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-ВН-020/27.02.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане-Видин, с която с която на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. е настанено временно при условията на спешност детето А. Ц. А. в семейството на Н. Г. и А. Г., баба и дядо по бащина линия за срок до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от ЗЗДет.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд формира извод за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Развити са съображения, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон, с оглед липсата на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет.

Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваните заповеди, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

Обосновано първоинстанционният съд констатира, че приложената в случая мярка за закрила настаняване на дете извън семейството по чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. - временно настаняване на детето А., родена на [дата]. в семейството на неговата баба и дядо по бащина линия, за срок до произнасяне на съда с решение. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЗДет., спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". В настоящия случай административният орган не е изяснил фактите, които са наложили предприемане на спешни действия по отношение на детето, преценявайки, че то е в риск.

Първоинстанционният съд правилно приел, че видно от данните в административната преписка производството е проведено едностранно, като не е извършено пълно и обективно установяване на обстоятелствата. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена по заявено желание на детето да бъде отглеждано от бабата и дядото по бащина линия и по заявено желание на бабата и дядото по бащина линия детето да бъде отглеждано от тях. Липсват данни за осъществен контакт с майката или с нейните близки преди издаването на заповедта. Не е изследван родителският капацитет на майката и не са изложени категорични данни детето да е било в риск, за да се предприеме налагането на тази временна спешна мярка по настаняването му извън семейната среда. В случая тази среда е била само майката, т.к. бащата е бил починал. При тези данни съдът правилно приел липса на посочените в закона основания за предприемане на посочената мярка за закрила и условия на спешност. Съдът правилно отчел в оспорения съдебен акт, че освен с желанията на детето, административният орган е следвало да се с всички други обстоятелства като факта, че е [възраст] към момента на издаване на акта, както и с особено трудна възраст на детето, в която е податливо на външни влияния, критично настроено, отричащо, чувстващо се неразбрано от родителите, емоционално нестабилно, крайно в изборите си, подвластно на желанията си преди всичко и най-вече неприемащо ограничения, което именно и би могло да бъде определящо в неговия избор от кого да бъде отглеждано. Правилни са изводите на съда , че пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното дете, към момента непълнолетно, са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие, като административният орган не извършил преценка за най-добрия интерес на детето. Неизяснени останали обстоятелства, че детето е посещавало училищен психолог, като негови сведения не били събрани като доказателства, както и данни за инцидентни здравословни проблеми.

Правилно е преценено, че липсват ангажирани доказателства, че майката Б. К. е в невъзможност да отглежда вече непълнолетната си дъщеря, като събраните оскъдни доказателства сочат на такава възможност, дори и извън пределите на България. В този аспект правилно съдът констатирал липсата на извършен международен социален доклад, който би изяснил условията за живеене и отглеждане на детето в Англия и пригодността на майката да отглежда и възпитава детето си, с което е нарушена разпоредбата на чл.14 от ППЗДД.

Настоящият касационен състав споделя правния извод на първоинстанционния съд, че административният орган не е извършил всеобхватна и обективна преценка за най-добрия интерес на детето, като не е изготвен социален доклад или становище на съответната социална служба по местопребиваване на майката на детето. Обосновани са правни изводи извлечени от Общ коментар 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, в които е акцентирано на запазването на семейната среда и взаимоотношения, неговата закрила и безопасност и уязвимо положение, както и изводи базирани на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето, който включва и връзката на детето с неговото семейството, освен в случаите, когато семейството се оказва особено неподходящо.

В допълнение на тези правни изводи, касационният съд счита, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, като посоченото правно основание на чл.25, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДет., не отговаря на събраните в хода на административното производство доказателства и данни за семейството на детето. Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от ЗЗДет.гласи Може да бъде настанено извън семейството дете:

1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; Очевидно тази предпоставка за приложени на разпоредбата на закона е неприложима в случая, т.к. само бащата на детето е починал. Неприложима е и посочената разпоредба на чл.25, ал.1,т.3 от ЗЗДет., която гласи чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В административното производство по издаване на заповедта не са установени такива данни, не са събрани доказателства сочещи на трайна невъзможност майката да отглежда детето си.

Настоящият съдебен състав на Шесто отделение на Върховния Административен съд споделя извода, че правилото на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт., повелява настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

В настоящото производство е установено, че към момента на постановяване на оспорената заповед майката, макар и да живее извън страната, липсват данни да не е осигурила в достатъчна степен необходимите условия за отглеждането на детето в благоприятна и подходяща за възрастта му среда, липсват и доказателства да го е поставила детето си в риск за живота и здравето им, който да изисква спешното му извеждане от семейството, преди постановяване на съдебно решение по чл. 28 от ЗЗДет.

Пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното и вече в случая непълнолетно дете са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие. Със заповедта на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Видин детето ще бъде отделено от майката, като настаняването в семейството на роднини ще способства за разрушаване на изконната връзка между майката и детето.

С оглед липсата на установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт трайно неполагане на грижа за детето от майката без основателна причина, съдът счита, че не са доказани материалните предпоставки за прилагане на мярката спрямо детето в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет- трайна невъзможност на майката да отглежда малолетното/непълнолетното си дете.

Липсват данни и доказателства за наличие на обстоятелства, квалифициращи положението на детето А. като "дете в риск", съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 11, б. "а" от ПЗР на ЗЗДет.

Правото на детето да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се доказва. Семейните връзки може да бъдат ограничавани само при много изключителни обстоятелства.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е постановил съдебния си акт, който следва да бъде потвърден от настоящата инстанция.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответницата по касация Б. К. чрез процесуалния й представител адв. Дочева претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 600 лв при липсата на направено възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,