Решение № 9852 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2013 г.

Решение № 9852 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13825/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Цветанов Николов против решение № 5379 от 5.08.2013 г. по адм. дело № 11396/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 638/06.12.2011 г. на командира на поделение 48 960 - София, с която на основание чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3, във връзка с чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено правоотношението по изпълнение на военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на поделението да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - командирът на поделение 48 960 - София, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от командира на поделение 48 960 - София, който е компетентен орган съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) и в предвидената форма. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Заповедта е издадена след като командирът на поделение 48 960 - София е провел беседа с Димитър Цветанов Николов, като за това е бил изготвен протокол с рег. № 219-5993/05.12.2011 г., както и депозирани писмени обяснения от Николов на 28.11.2011 г. Правилно съдът е приел, че с това са били изпълнени изискванията на чл. 246, ал. 4 от закона и на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. В случая жалбоподателят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание след като от събраните по делото доказателства е установено, че на 25.11.2011 г. около 23.00 часа в гр. София при движение по Околовръстен път срещу кино "Арена" сержант Николов, управлявайки собствения си лек автомобил Фиат "Улайс" с рег. № СА7658КН е спрян за проверка от ППГ-Контрол на 7 РУП-СДВР, като при проверката за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" е отчетено положителна проба 2.43 Й (промила) в издишания от сержант Николов въздух. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 467555 от 25.11.2011 г. и е издаден талон за медицинско изследване в I-ва градска болница с № 0395586, след което Николов е задържан в 7 РУП-СДВР. За този инцидент е уведомен дежурен военен прокурор при Столична военно-окръжна прокуратура и оперативен дежурен на регионална служба "Военна полиция". За задържането на Николов е докладвано по команден ред на командира на ВФ 48960-София и на НЩ на ВФ 48960-София. Поведението на жалбоподателя, установено от събраните по делото доказателства, е в противоречие със заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол (т. 3 от заповедта), в противоречие с нормата на чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България, която забранява на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната (в случая жалбоподателят нарушава чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата), както и в нарушение на разпоредбата на чл. 114, т. 4 от устава, която задължава военнослужещия да пази честта на пагона. Заповед № ОХ-680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната е била сведена на сутрешен развод пред военнослужещите от в. ф. 48960-София и в. ф. 52480-София в присъствието на жалбоподателя на 17.11.2010 г. Поради това законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона. Ето защо като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд София - град постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради обстоятелството, че нарушенията на Николов не са установени с влязла в сила присъда. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната и нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая, са налице основанията, предвидени в закона за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите, които се правят от жалбоподателя, в тази насока са неоснователни. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат в негова полза за касационната инстанция. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение