Решение № 3992 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 615/2013 г.

Решение № 3992 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 615/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Стефка Маркова от гр. Велико Търново, подадена от пълномощникът адв. Стефанов срещу решение № 587 от 23.11.2012 г. по адм. д. № 657/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-СЦР-72/11.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Северен централен район, чрез процесуалният си представител юрк. Манолова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-СЦР-72/11.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "ремонт и преустройство на подпокривно пространство за обособяване на ателие" в УПИ I-2493, кв. 59 по плана на гр. Велико Търново. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, реализиран без строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същите са отменени със заповед № ДК-10-08/06.03.2009 г. на началника на РДНСК-Велико Търново, потвърдена с влязло в сила съдебно решение № 85 от 09.03.2010 г. по адм. д. № 222/2009 г. на АС-Велико Търново, оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 5746/2010 г. Заповедта е влязла в сила на 11.10.2010 г. Обсъдени са подробно релевантните доказателства и доводите на страните, като е прието, че строежа е извършен от жалбоподателката през 2006 г., по невлезли в сила строителни книжа-инвестиционен проект и Разрешение за строеж. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 48-ТК от 19.11.2010 г. и Констативен протокол от 08.12.2011 г. не са оборени в съдебното производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, за който строителните книжа са отменени с влязла в сила заповед, което е равносилно на липса на строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид обстоятелството, че е изграден през 2006 г., поради което подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Неотносими в настоящето производство са доводите за добросъвестност при извършване на строежа, поради отметка на администрацията за влязло в сила Разрешение за строеж и тези за противоречие на отмяната на Разрешението за строеж с нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, тъй като по акта за отмяната на разрешението за строеж е налице приключило със сила на присъдено нещо съдебно производство, а добросъвестността не е измежду визираните в ЗУТ изключителни хипотези. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение