Решение № 3669 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2011 г.

Решение № 3669 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6236/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надежда Антонова против решение № 284 от 24 февруари 2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 439/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Надежда Антонова против ревизионен акт (РА) № 160901023 от 03.12.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 81/02.02.2010 г. на зам. директор на дирекция "ОУИ"-Пловдив. Със същото решение Надежда Антонова е осъдена да заплати на дирекцията юристконсултско възнаграждение в размер на 268,93 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочи се, че с решението си съдът в една част се е произнесъл по законосъобразността на РА ( в частта относно установените задължения във връзка с получени наеми от ЗАД"Булстрад") без да е налице жалба. В другата част съдът не бил се съобразил с установеното по делото, а именно, че реално получените наеми от ЕТ"Юзбек-Садие Абдулова" са общо 600 лева, тъй като с наемателя била постигната договореност същата да извърши ремонт в наетия имот, с оглед неговото лошо състояние. Според касатора, съдът не е обсъдил съществени за спора обстоятелства, а именно-колко са реално получените наеми, резултатите от насрещната проверка при наемателя, както и не е взета предвид повторната декларация от наемателя. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и частично основателна. На Надежда Антонова е извършена ревизия по приложението на ЗОДФЛ и ЗДДФЛ за периода 2004 (вкл.) - 2008 г. (вкл.). При ревизията е установено, че през ревизирания период лицето в качеството му на съсобственик-наемодател на недвижими имоти е получавало доходи от наем от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек", както и доходи от наем от ЗАД"Булстрад", които не е декларирала, респективно, които не са обложени с данък върху доходите. Въз основа на установените размери на недекларираните доходи, на лицето е определено задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за периода от 2004-2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007-2008 г., както следва: за 2004 г. -374,97 лева; за 2005 г. -394,77 лева; за 2006 г. -366,28 лв.; за 2007 г. -240,60 лв. и за 2008 г. -162,07 лв. ведно с лихвите за просрочие върху тези суми, изчислени към 03.12.2009 г. При обжалването му по административен ред, РА е потвърден изцяло Надежда Антонова обжалва пред съда РА в частта, в която й е определен данък върху установен доход от наем от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек". За ревизираното лице този доход е установен в резултат на извършена насрещна проверка на наемателя-ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек". При проверката, по декларация на проверяваното лице е установено, че считано от 2004 г. търговецът заплаща наем на Александър Неделчев на основание сключен договор за наем за магазин, находящ се в гр. Две могили, ул. "Шипка"1. В ревизионния доклад (РД) е посочено, че ЕТ не съхранява документи до 2005 г., тъй като е ревизирано до този период, а единствените разписки за платен наем, които може да представи са три броя разписки за 2006 г. за платен чрез пощенски запис месечна сума в размер на 200 лева. От проверката в досието на фирмата в ТД на НАП Русе е установено, че за 2006 г. ЕТ е декларирал изплатена сума за наем в размер на 2400 лв. с получател Александър Неделчев. Установено е, че Надежда Антонова и Александър Неделчев са брат и сестра, както и че отдаденият под наем имот е тяхна възстановена съсобственост. Ревизираното лице в подадената до съда жалба оспорва твръдението на органа по приходите, че е получавала през ревизираните години доход от наем от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек". Твърденията й са, че ЕТ е ползвал имота без да заплаща наем за сметка на отремонтирането на същия. Позовава се и на липсата на доказателства за изплащан наем. Административният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че жалбоподателката в качеството й на получател на наема е данъчнозадължено лице. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), договорът поражда действие между страните, а по отношение на трети лица - само в предвидените в закона случаи. В конкретния случай, съдът е посочил, че от уговорките в договора са обвързали Александър Неделчев, жалбоподателката чрез пълномощника й първото лице, в качеството им на собственици и наемодатели на недвижимия имот и ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек" в качеството й на наемател. Съдът е приел, че наемът е граждански плод от една вещ, поради което по аргумент от чл. 93 от Закона за собствеността принадлежи на жалбоподателката и нейния брат. Прието е за установено, че по договора с ЕТ са изплащани наеми, половината от които са доход на жалбоподателката, върху който тя дължи заплащане на данък. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като недопустимо решението на административния съд в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата срещу РА относно установения с него данък и лихва върху дохода от наем, получен от ЗАД"Булстрад". В тази част, съдът не е бил сезиран с жалба срещу РА, което е видно както от жалбата, така и от молба (уточняваща) от 04.05.2010 г. Обжалваното решение в посочената част следва да се обезсили. Правилно е решението на съда в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно определения данък върху дохода от наем от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек". Констатациите в РА по този въпрос са обосновани със събрани по делото писмени документи - договори за наем от 26.06.2004 г., декларация от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек", справка, подадена от ЕТ"Садие Абдулова-Юзбек"за физическите лица, на които са изплатени доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии за 2007 г. Тези констатации не са опровергани в хода на обжалването на РА. Представените с жалбата до съда - декларация от Садие Куртишева Абдулова, собственик на ЕТ"Юзбек- Садие Абдулова" и Анекс към договор за наем, въпреки че изрично не са коментирани в решението на административния съд, основателно не са кредитирани от съда. Тези документи не са представени в хода на ревизията, което обстоятелство е от значение за преценката на достоверността им, като не се изтъкват причините, поради които те не са представени своевременно. От друга страна, по делото липсват други доказателства, които да подкрепят информацията в тях. Съдържанието на анекса противоречи на твърденията в жалбата до съда. В жалбата се сочи, че на жалбоподателката й било известно, че наемателят се е задължил да извърши основен ремонт върху имота, а в анекса е посочено, че наемодателят е този, който извършва основен ремонт в имота. При липсата на твърдения и данни за близки или роднински отношения между наемодателите и наемателя, лишено от икономическа логика е положението, при което наемодателят ще разреши безвъзмездното ползване на отдадения под наем имот от наемателя, за периода, в който самият той (наемодателят) ще го отремонтира. Хипотезата, в която дължимият наем се приспада за сметка на направените разходи за отремонтирането на наетата вещ (която хипотеза в конкретния случай не се доказа) също не освобождава наемодателя от заплащането на данък върху дохода. Тази уговорка между страните по договора не обвързва държавата в лицето на НАП, за която по силата на чл. 10, т. 10 от ЗОДФЛ, респективно чл. 10, т. 4 от ЗДДФЛ възниква правомощието да обложи получената насрещна престация от предоставеното ползване на имуществото, независимо от начина на получаването й - чрез плащане или чрез инвестирането й за сметка на наемодателя. Решението като правилно в тази част следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, следва да се измени решението и в частта за разноските, като то се отмени за разликата над 248,44 лева до пълния присъден с решението размер. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд