Решение № 13021 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 575/2020 г.

Решение № 13021 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 575/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. И., подадена чрез адв. Айдарова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 6579/06.11.2019 г. по административно дело № 5742/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че документите въз основа на които е установена принадлежност на жалбоподателя не могат да послужат като основание за обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/ закона). Твърди, че преценка на документите въз основа на които е издадено обжалваното решение не е направена нито от Комисията, нито от съда. Счита, че съдържащите се в административната преписка документи в своята съвкупност не установяват безспорно принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Моли да се отмени обжалваното решение, като неправилно. Ответникът - Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията), в подадения писмен отговор счита решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно, като в унисон с трайната съдебна практика по прилагане на закона. Моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение на АССГ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Настоящото производство е образувано след Решение № 7157/30.05.2018 г. по административно дело № 3925/2017 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 1263 от 27.02.2017 г., по административно дело № 7781/2016 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обжалвания съдебен акт АССГ e ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Б. И., срещу Решение № 2-679/05.07.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да стигне до този правен резултат, съдът е намерил, че решението е взето в съответствие с изискванията за необходимия кворум и мнозинство, поради което е постановено от компетентен орган. Приел е, че обжалваното решение на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия включва фактически и правни основания за извършването на проверка, установяването и обявяването на принадлежност на лицето към Държавна сигурност. След анализ на приложимата правна уредба е приел, че специалният закон изрично предвижда установяването на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове (чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА), като е бил направен извод, че актът е издаден в предписаната от специалния закон форма и в съответствие с процедурните правила. С оглед установените данни от делото за оперативна разработка на лицето и предвид съдебната практика за тълкуване на специалния закон, съдът приел за доказана регистрацията на лицето, поради съвпадане на имената и псевдонима му в справочните масиви, като неговото знание или реално участие като агент е счел за ирелевантно. Преценил е, че Комисията законосъобразно е постановила решението за обявяване на принадлежност на жалбоподателя към ДС, като по изложените съображения, жалбата е била оставена без уважение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- трето отделение намира съдебното решение за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че решението на АССГ е необосновано. Решаващият съд е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани с оглед възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите от жалбоподателя оплаквания - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е нарушено правото на справедлив процес и правото на защита на адресата на акта, тъй като в съдебното производство съдът е осигурил упражняване на всички процесуални права и е разгледал неговата теза. При задълбочено извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност, е извел фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че адм. акт съдържа необходимите реквизити. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Посочените в чл. 29, ал. 2, т. 2 от закона реквизити се съдържат в обжалвания административния акт. Налице са подробно изложени фактически и правни основания, послужили за приемането му, което е видно от неговото съдържание. В решението е налице необходимата конкретика, като е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА е оказвана негласната помощ– агент, която категория лица изрично попада към секретните сътрудници. Правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е налице незаконосъобразност на оспорения административния акт, поради липсата на съществено процесуално нарушение- чл. 146, т. 2 АПК. От комисията са изяснени относимите факти и обстоятелства- чл. 35 от АПК. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено, съобразно действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява, наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. По делото не се спори, че касационният жалбоподател е извършвал публична дейност, като е бил член на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на застрахователни и презастрахователни компании – Международна застрахователна компания "Европа" – АД /предишни наименования "Защита" – АД до 13.09.1993 г., Международна застрахователна и презастрахователна компания "Европа" – АД до 01.07.1998 г./ и следователно попада в приложното поле на задължителната проверка на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 10 от закона. Този извод не се променя от възраженията на касационния жалбоподател, че не е бил сътрудник на държавна сигурност, тъй като не са представени доказателства за това. Обсегът на изследване е не активност или резултати от дейност. Обект на установяване е наличието на документиране на факти и обстоятелства свързани с ДС. В съответствие със закона адм. съд намира, че въз основа на представените от ответника доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице основанията, за установяване и обявяване неговата принадлежност към ДС. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: документи, съставени от ръководилия го щатен сътрудник: документи, въз основа на които е установена принадлежността – разходни документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в дело Ф1, а. е. 7857, рег. дневник, картони – обр. 1 – 3 бр. и обр. 3; Тяхната доказателствена сила произтича от съставянето им при условията на чл. 179 ГПК. Същите писмени документи не са оспорени по отношение на тяхната автентичност и достоверност- чл. 193, ал. 1 ГПК. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят данните, които се съдържат в тях. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените от комисията документи, послужили за издаване на оспорения адм. акт- чл. 179 ГПК. В адм. преписка са налице достатъчно документи, които съдържат данни за принадлежност към службите - чл. 25, т. 3 от Закона. Необоснована е тезата за доказана неавтентичност на картони образец 1 и образец 2. Същите кореспондират с останалите данни от Оперативното дело, което е в обем от 130 страници. Липсват поправки или неясноти, които да създават съмнения относно достоверността на данните, които се съдържат в тях. Приобщените към административната преписка писмени доказателства регистрацията на дело за оперативна проверка /ДОП/, отразена като ДОР /дело за оперативна разработка/ при псевдоним "Ирисовски" съдържат конкретна информация и данните в тях обуславят еднозначен извод за съществуването на архивно дело на лицето. Правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение на Комисията е административен акт, издаден при спазени административно- производствени правила и материално- правни предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК