Решение № 4099 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2017 г.

Решение № 4099 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14748/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Д. против решение № 404 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 246/2017 г. по описа на Административен съд гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - "Доспатлес" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. отменя заповед № А-303/04.07.2017 г. на кмета на О. Д., с която е наредено на "Доспатлес" ЕАД да премахне стопанска сграда, собственост на дружеството, находяща се в ПИ с идентификатор 23025.19.16, м. "Калаикоското" в землището на гр. Д. и осъжда административния орган да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в нарушение на материалния закон, тъй като по делото е установено, че договора за наем на процесната стопанска сграда е прекратен, дружеството декларира, че няма да използва имота за отглеждане на животни, а съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди в поясите II и III се забраняват, ограничават или ограничават при необходимост дейностите, посочени в приложения № 1 и 2, поради което прави извод, че няма законова забрана за местонахождението на стопанската сграда, а е налице забрана за извършване на дейност, свързана с отглеждане на животни, която към момента на издаване на заповедта не се извършва. По тези съображения съдът приема, че стопанската сграда не е неподходяща по местонахождение по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ и прави заключение за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че "Доспатлес" ЕАД е собственик на стопанска сграда - овчарник на един етаж, сградата е построена във II пояс на санитарно-охранителната зона, отдадена е под наем и в нея се отглеждат крави. Установено е, че в питейната вода на гр. Д. се инфилтрират отпадните води от дейността на фермата, с което се застрашава здравето на населението, използващо вода от замърсения водоизточник. Административният орган приема, че дружеството прекратява договора за наем с лицето, отглеждащо животните и декларира, че сградата няма да се използва. Доказателства по делото за прекратяване на договора за наем не са представени. Съгласно т. 11 от приложение № 1 на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди в пояс II на санитарно охранителната зона се забраняват животновъдни ферми. Забраната се отнася не само за дейността, а и до местонахождението на животновъдните ферми, тъй като са посочени животновъдни ферми, а не дейност, свързана с отглеждане на животни. В подкрепа на този извод са и следващите забрани относно пояс II в приложение № 1, в което са посочени отделно наторяване с течен оборски тор (т. 14), почивни станции и други подобни (т. 24). Следователно има се предвид местонахождението на посочените в приложението сгради. От изложеното следва, че стопанската сграда - овчарник е неподходяща по местонахождение, а именно построена във II пояс на санитарно - охранителната зона. Фактът дали договора за наем на сградата за отглеждане на животни е прекратен и какви са бъдещите намерения на дружеството за експлоатация на стопанската сграда е ирелевантен към законосъобразността на оспорената заповед. След като сградата с оглед нейния вид и предназначение е неподходяща по местонахождение, то е осъществена една от хипотезите на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, а като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди "Доспатлес" ЕАД да заплати на О. Д. сумата 1600 лв., представляваща заплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,