Решение № 6305 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2014 г.

Решение № 6305 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Делчева, чрез процесуалния си представител адвокат Гергинова, срещу решение № 916 от 19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 7718/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1021 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") - Разплащателна агенция, с което е отказано финансово подпомагане: по Схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ - 5703,48 лева; по Схемите за национално доплащане /СНДП/ - 733,50 и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ за поисканата сума от 6473,31 лева, по заявление с УИН 23/290411/46882 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да го отмени. Претендира разноски по делото. Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в преклузивния по чл. 211 от АПК срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мария Иванова Делчева, срещу Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/1021 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по: Схемите за единно плащане на площ /СЕПП/ - 5703,48 лева; Схемите за национално доплащане /СНДП/ - 733,50 и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ за поисканата сума от 6473,31 лева, по заявление с УИН 23/290411/46882 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Установил е, че земеделският стопанин е подал общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с уникален идентификационен номер 23/290411/46882, в което са посочени схемите и имотите, с които кандидатства за подпомагане по трите схеми СЕПП, СНДП и НР2. С уведомително писмо за площи заявени от повече от един кандидат, изх. № 02-230-6500/4968 от 05.10.2011 г., Делчева е уведомена за констатирани 22 застъпвания, подробно описани в Таблица на установените застъпвания и опис на представените документи и й е даден двадесетдневен срок да потвърди дали ползва цялата застъпена площ, или съответно да откаже, като при това положение последната ще бъде изключена от размера на полагащата се субсидия и ще бъде калкулирана като наддекларирана площ. В отговор на това писмо Мария Делчева е представила Декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин от 21.11.2011 г., с която е отказала 7 от застъпените имоти, а за останалите е представила договори за наем. В резултат, на което е издадено процесното уведомително писмо. За изясняване на спора, съдът в първоинстанционното производство е назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза. Данните по уведомителното писмо са потвърдени от приетите от съда и неоспорени по законоустановения ред основно и допълнително заключение на вещото лице. По делото е установено от фактическа страна, че недопустимите площи, поради това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Същите са в размери, приети в административното производство и потвърдени от заключението на вещото лице, а именно: 5.88 ха по СЕПП и НР1 и 5.85 ха по СНДП, което обуславя процент на наддеклариране: 30.03 % по СЕПП и НР1, съответно - 31.45 % по СНДП. Съдът е приел, че при тези фактически установявания и на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 65/2011 г., при процентно отношение на недопустимата площ към установената в рамките над 20% до 50%, санкционираната площ е равна на установената площ и не се изплаща субсидия за съответната година. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана Обжалваното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че Мария Делчева, с УРН 408267, е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП. В срока, определен в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., в съответствие с чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, чл. 41, ал. 2 и чл. 46 ЗПЗП, е подала заявление за подпомагане по образец пред ОСЗ. Спазена е и процедурата на чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания: Кандидатите са уведомени за констатираните при извършените кръстосани проверки застъпвания, като застъпванията са били разрешение въз основа на попълнените от тях "декларации за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин" и представените документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи, при процент наддеклариране по отношение на мерките СЕПП, СНДП и НР2, над 20% и под 50%. Поради това и съобразно чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20% и 50%, санкционираната площ е равна на установената площ, правилно на земеделския стопанин е отказано поисканото подпомагане по подаденото от него заявление, изцяло относно мерките за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2. Изслушаните по делото заключения по допуснатата съдебно-техническата експертиза, потвърждават размера на приетите от административния орган недопустими за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР2, в т. ч. и на включеното в него, неизяснено в полза на жалбоподателката застъпване от 5,85 ха. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по отношение на подаденото заявление от трето лице за едни и същи площи с тези на жалбоподателката. Изводът на съда, че нито в административното, нито в съдебното производство по оспорване на издадения административен акт е допустимо да се преценяват представените конкуриращи се договори за наем, съответно да се отдава предимство на който и да е от тях, тъй като това представлява гражданскоправен спор, който не може да бъде разрешен по административен ред, е правилен и напълно се споделя от настоящата инстанция. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентността на гражданския съд. При така установената фактическа обстановка правилно съдът е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав споделя изцяло направените от Административен съд София-град правни изводи. Не са налице предпоставките по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на касационната жалбоподателка разноски не следва да се присъждат. Искането за разноски на ответната страна е направено своевременно, но в нарушение на изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент и доказано с представен списък на разноските. Предвид изложеното, на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд