Решение № 853 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2018 г.

Решение № 853 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6491/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район "Изгрев" при Столична община, срещу решение № 682/7.02.2018 г. по адм. д. № 9749/2017 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК--Югозападен район, чрез своя представител намира касационната жалба за основателна. Ответниците по касационната жалба Й. Димитрова и Д. Димитров чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Димитрова и Д. Димитров срещу заповед № ДК-10-ЮЗ- р 57/26.06.2017 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е оставен в сила мотивиран отказ № РИВ17-ВК08-29-/1/19.01.2017 г. на главния архитект на район "Изгрев"- Столична община за узаконяване на незаконен строеж "пристройка към едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ XVI-1022, кв. 2 а по плана на гр. София, с административен адрес: ж. к. "Дианабад", ул. "132", № 22 а С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В преписката липсва писмото на главния архитект, с което е дал 30-дневен срок до заявителите за изпълнение на указания за представяне на доказателства, както и липсват доказателства, че това писмо е получено от тях. Поради това техните възражения и документи са останали необсъдени от органа. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон: Видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед, мотивираният отказ на главния архитект за узаконяване е оставен в сила и с мотива, че за същия строеж е издадена заповед № РД-14-1172/07.07.2006 г. на зам. -началника на ДНСК за премахване. Заповедта е влязла в законна сила на 5.06.2012 г., като е потвърдена със съдебно решение и представлява годно изпълнително основание, подлежащо на изпълнение по предвидения за това законов ред. Наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж е релевантно обстоятелство, което е пречка за узаконяване на същия строеж при условията на § 127, ал. 2 и следващите ПЗР ЗИДЗУТ. Съгласно § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Цитираната разпоредба е материалноправна и е приложима за всички случаи на незаконни строежи, извършени в периода от 01.07.1998 г. до 25.07.2003 г., т. е. разпоредбата касае периода до влизане в сила на пар. 184, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ. бр. 65/2003 г. -25.07.2003 г. / На узаконяване подлежат заявените по силата на пар. 184, ал. 2 ПРЗ ЗИДЗУТ за узаконяване незаконни строежи с неприключили преписки и тези, които са изградени в посочения период, но незаявени за узаконяване. Разпоредбата на пар. 127, ал. 2 ПРЗ ЗИДЗУТ е с материалноправен характер и се прилага занапред. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди датата на влизането на нормата в сила – 26.11.2012 г., представляват основание за отказ за издаване на акт за узаконяване. В случая заповедта е потвърдена с влязло в сила съдебно решение, в което строежът е признат за незаконен и по отношение на него са отречени предпоставките за търпимост и узаконяемост. Всяко влязло в сила съдебно решение поражда правни последици, които следва да бъдат зачетени и не могат да бъдат ревизирани чрез издаването на нов административен акт- в случая с акт за узаконяване. Ако би бил издаден акт за узаконяване, то той би бил нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като е в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Предвид изложеното издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незконни строежи преди 26.11.2012 г. представляват основание за отказ за узаконяване на строежа. В този смисъл оспорената заповед, с която е оставен в сила отказът на главния архитект за узаконяване, е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата срещу него се явява неоснователна. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. С оглед изхода на спора на касатора и на ответника по касационната жалба -началника на РДНСК-ЮЗР следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,