Решение № 12018 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4378/2021 г.

Производството е реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Н. Неделчев от гр. Варна за отмяна на влезнало в сила определение 2671 от 14.12.2020г. по адм.д. 2716/2020г. на Административен съд гр. Варна и потвърждаващото го определение 1533 от 05.02.2021г. по адм.д. 693/2021г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение. В уточняваща молба е посочено правно основание за исканата отмяна чл. 239 т. 1 АПК, както и в уточняваща молба, подадена от назначения процесуален представител на искателя, е посочено допълнително и като правно основание чл. 239 т. 5 предл. 2 АПК. Искателят се позовава на чл. 239, т. 1 АПК, а чрез назначения си процесуален представител при допусната правна помощ и на чл. 239 т. 5, предл. 2 АПК, като твърди, че е налице ново писмено доказателство, напълно опровергаващо, че заболяването от което се твърди, че страда фигурира в Приложение 2 от Наредба 3 от 2011г. В тази връзка представя комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. С допълнение на искането за отмяна, подадено от назначения на искателя процесуален представител при допусната правна помощ, се твърди и наличието на основанието по чл. 239 т. 5 предл. 2 АПК, а именно ненадлежно представляване на искателя в касационната инстанция, тъй като не е бил представляван от адвокат, с което е било нарушено правото му на защита. Ответникът Директорът на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Варна /ОД на МВР гр. Варна/ не изразява становище по искането за отмяна на влезнали в сила определения. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С определение 1533 от 05.02.2021г. по адм.д. 693/2021г. по описа на ВАС е оставено в сила определение 2671 от 14.12.2020г., постановено по адм.д. 2716/2020г. на Административен съд гр. Варна, с което в производство по чл. 197 202 АПК, е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев срещу решение 365000 49097 от 07.12.2020г. на Директора на ОД на МВР гр. Варна, с което на основание чл. 103 ал. 2 АПК е отказано да бъде възобновено производството по издаване на ЗППАМ 20 0819 001128 от 02.07.2020г., с която на основание чл. 171 т. 1 б. а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е приложена мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ на водач, който не отговаря на медицинските или психологическите изисквания до отпадане на основанието за това. Съгласно чл. 239 ал. 1 т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влезнал в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай подателят на искането за отмяна се позовава на представена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза от 29.10.2020г., с вх. на структури на МВР 1000 24336 от 03.11.2020г., изготвена от вещи лица специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и клиничен психолог от УМБАЛ Св. М. гр. Варна и ДКЦ Св. Марина, назначени от прокурор при Районна прокуратура Варна по прокурорска преписка 522/2020г. Твърди, че тази нова комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза е ново доказателство, което установява и ново обстоятелства, а именно, че заболяването, от което страда не е включено в Приложение 2 от Наредба 3 от 11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. ЗППАМ 20 0819 001128 от 02.07.2020г., за която е поискано възобновяване на административното производство, е наложена на основание чл. 171 т. 1 б. а ЗДвП във връзка с приложение 2 от Наредба 3 от 2011г. Според чл. 171 т. 1 б. а ЗДвП За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: а) за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Т. 5 от Приложение 2 на Наредба 3 от 11.05.2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории предвижда, че при Разстройства на личността и поведенчески разстройства, водещи до силно влошаване на поведението, адаптивността и възможността за преценка свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК. ЗППАМ е наложена във връзка с изготвена съдебнопсихиатрилна и психологична експертиза от 20.05.2020г., от която е прието за установено, че Неделчев страда от [заболяване]. В представената в настоящото производство съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза от 29.10.2020г., изготвена във връзка с друга прокурорска преписка 522/2020г., е дадено заключение, че лицето страда от [заболяване], които са водещи акценти в личностната характеристика. И тази експертиза потвърждава наличието на [сътояние], попадащо в категорията състояния по приложение 2 на Наредба 3 от 2011г. Т.е. новото посочено от Неделчев доказателства не е такова, което да се отрази на крайния резултат, съответно да е от съществено значение за съдебните актове, чиято отмяна се иска. В настоящия случай във връзка с даденото тълкуване на чл. 239 ал. 1 т. 1 не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал, при постановяване на определенията, чиято отмяна се иска. Не са налице и нови обстоятелства факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които да обосноват различен резултат. Всички факти са били известни като са коментирани от съда, а в представената в настоящото производство съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза не се съдържат нови факти или доказателства, които да са от съществено значение за съдебните производства при постановяване на определенията, чиято отмяна се иска. Следва да се посочи и че не е налице и другата предпоставка по чл. 239 т. 1 АПК, а именно тези твърдяни факти да не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях. В случая освидетелстваното лице е именно Неделчев и той е знаел за изготвяната нова експертиза по друго производство и при положени съответни усилия и активност е можел да се снабди с това доказателство. Не е налице и отменителното основание по чл. 239 ал. 1 т. 5 от АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая твърдението на процесуалния представител на Неделчев е в насока, че подадената от него частна жалба, по която е постановено определение 1533 от 05.02.2021г. по адм.д. 693/2021г., не е била подписана от адвокат и не му е предоставена служебна адвокатска защита. Съгласно чл. 231 АПК по отношение на частните жалби се прилагат и изискванията на чл. 212. Съгласно чл. 212 ал. 2 в редакцията от ДВ бр. 94/2019г. от 29.11.2019г., действал към момента на подаване на частната жалба пред ВАС, действително е налице изискване за приподписване на жалбата от адвокат, но с изключение на изрично посочени в нея типове дела, както и с изключение на делата, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса. В случая е налице именно тази хипотеза, тъй като по адм.д. 693/2021г. на ВАС, жалбоподателят Неделчев е бил освободен от държавна такса с разпореждане от 15.01.2021г., т.е. във връзка с изключенията по чл. 212 ал. 2 АПК не се е дължало приподписване на жалбата от адвокат. Освен това твърдяното нарушение не е от категорията на сочещи наличие на основание по чл. 239 т. 5 АПК, тъй като има отношение към редовността на жалбата /а тя е приета за редовна/, но не води до нарушаване на права на участие в процеса. Същото се отнася и до твърдяното нарушение, че не е назначена служебна защита и не е предоставена правна помощ, тъй като такава по административни дела се предоставя при поискване от страна на жалбоподателя, а по адм.д. 693/2021г. такава не е искана от жалбоподателя Неделчев. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на атакуваните съдебни определения. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,