Решение № 16016 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14093/2017 г.
ВАСVII отделение19.12.2018 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 436 от 16.11.2017 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 569/2017 година. ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата, указана в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16016 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14093/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново срещу решение № 436 от 16.11.2017 г. на Административен съд гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 569/2017 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно в противоречие с материалния закон и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че Д. Димитров не оспорва факта на паркиране на автомобила му в нарушение на пътен знак В27 и допълнителна табела Т-17, а единствено твърди, че е паркирал същия преди поставянето на знака на 03.07.2017 година, който факт не бил доказан по делото. Посочва, че не е ангажирал гласни доказателства по делото, тъй като съдът не е дал правилни указания за разпределение на тежестта на доказване предвид непоследователните му действия досежно конституирането на страните в процеса. Първоначално инспекторът бил конституиран като ответник по делото, а с определение в съдебно заседание от 12.10.2017 година бил заличен като ответник и конституиран като заинтересована страна по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба, Д. Димитров не взема становище. Ответникът по касационната жалба, младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Велико Търново, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от страна по делото, в срок. А по същество основателна, по направените в нея възражения за допуснати от АС гр. Велико Търново съществени процесуални нарушения. Съображенията на касационната инстанция в тази насока са както следва: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на Д. Димитров срещу принудителната административна мярка - принудително преместване на лек автомобил марка "Опел" с ДК [рег. номер на МПС] на 07.07.2017 година. С разпореждане от 03.08.2017 година съдът е конституирал като ответник в производството по делото инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, като е разпределил тежестта на доказване в процеса по отношение на този ответник. С определение в открито съдебно заседание на 12.10.2017 година съдът е заличил като ответник по делото инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново и е конституирал като ответник по делото младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Велико Търново. Видно от протокола от открито съдебно заседание, съдът не е съобщил на присъстващия процесуален представител на инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, че определението подлежи на обжалване по реда на чл. 229 и следващите АПК в 7-дневен срок от датата на съдебното заседание. Със същото определение съдът е конституирал инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново като заинтересована страна по делото. В съдебно заседание на 02.11.2017 година съдът е заличил като заинтересована страна по делото инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново. Видно от текста на определението, съдът не е указал на тази страна правото й на жалба срещу определението, на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, като същото не е съобщено на заличената страна. В същото съдебно заседание съдът е дал ход на делото по същество, като се е произнесъл с обжалваното пред ВАС решение, с което АС гр. Велико Търново е отменил принудителната административна мярка - принудително преместване на лек автомобил марка "Опел" с ДК [рег. номер на МПС], наложена с устно разпореждане на служител сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново, допълнително обективирана в Констативен протокол № 2015/07.07.2017 г. съставен от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" - ЕООД, тъй като не може да се направи категоричен извод, че процесният автомобил е паркиран в нарушение на правилата за движение. Решението е съобщено на заличената заинтересована страна на 16.11.2017 година, като му е указано право на жалба в 14-дневен срок от съобщението. Предвид гореизложеното, съдебният състав на ВАС приема, че касационната жалба на инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД е допустима, тъй като към момента на подаването й, инспекторът не е бил заличен като страна по делото с влязло в сила определение. При нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд е заличил инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД като ответник по делото, а след това и като заинтересована страна по делото, без да съобщи на тази страна правото й на жалба срещу тези определения, поради което и същите не са влезли в сила. От друга страна, на вече заличената заинтересована страна, е съобщено решението по делото, като й даден 14-дневен срок за обжалването му, считано от 16.11.2017 година. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебната фаза на административното производство са оспорващият, административният орган и всички заинтересовани лица. Касационната инстанция не следва да обсъжда правилността на определението на съда от 12.10.2017 година, нито това от съдебно заседание от 02.11.2017 година, с което съдебният състав е заличил като заинтересована страна по делото инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, тъй като съображения за тяхната правилност биха могли да се изложат единствено в производство по чл. 229 и следващите АПК, след съобщаването им от съда на тази страна и подадена в срок частна жалба срещу съдебния акт. Видно от движението на делото пред АС гр. Велико Търново обаче, определението на съда от 12.10.2017 година за заличаване на инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново като ответник по делото и конституирането му като заинтересована страна не е съобщено на страните като подлежащо на съдебен контрол за правилност по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Определението на съда от 02.11.2017 година за заличаването на инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново като заинтересована страна по делото не е съобщено на страните, като не им е указано правото на жалба пред Върховен административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, определенията на съда, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, подлежат на обжалване по реда на чл. 229 и следващите АПК, като срокът за обжалване тече от съобщаването на определението. В конкретната хипотеза съдът не е съобщил въобще определението за заличаването на инспектора като заинтересована страна по делото, производството по отношение на който се прекратява, като това определение не е влязло в сила. Недопустимо съдът е продължил съдопроизводствените действия по делото и приключил същото с финализиращо производството решение, което е съобщено на заличената страна като подлежащо на обжалване пред ВАС. Доколкото, касационната жалба, по която е образувано производството пред ВАС е подадена от инспектор ПНП – ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. Велико Търново, определението за заличаване на който като заинтересована страна в производството по делото пред АС гр. Велико Търново не е влязло в сила и касационната жалба е подадена в 14-дневен срок от съобщението за изготвяне на решението по делото, същата е допустима. Доколкото, съдът е постановил решение по делото преди да са влезли в сила определенията му за заличаване на страни в производството, възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд са основателни. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение на АС гр. Велико Търново поради допуснати съществени процесуални нарушения. Делото трябва да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане, съдът следва да започне производството от действието по съобщаване на страните на определението си за заличаване на инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД като ответник по делото и правото му на частна жалба срещу това определение в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 229 и следващите АПК; както и съобщаването на страните на определението си за заличаване на инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД като заинтересована страна по делото и правото му на частна жалба срещу това определение в 7-дневен срок от съобщаването му по реда на чл. 229 и следващите АПК. След влизане в сила на тези определения, съдебният състав следва въз основа на установения предмет и страни, да разпредели тежестта на доказване в процеса съобразно надлежно определения предмет и надлежно конституираните страни по делото. /В конкретната хипотеза решението е приключило по отношение на младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Велико Търново като ответник по делото, а съдът е разпределил тежестта на доказване спрямо инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД като ответник по делото/. Задължение на съда при разпределение на тежестта на доказване е да укаже на страните за кои факти по делото не сочат доказателства /чл. 170 и чл. 171, ал. 4 АПК/. Касационната инстанция констатира, че в съдебно заседание на 02.11.2017 година първоинстанционният съд е приел доказателствата по преписката, част от която не са заповедите за компетентност на конституирания последно ответник. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и като е определил, че предмет на контрол за законосъобразност пред АС гр. Велико Търново е принудителната административна мярка - принудително преместване на лек автомобил марка "Опел" с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 07.07.2017 година с устно разпореждане на служител сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Велико Търново и допълнително обективирана в Констативен протокол № 2015/07.07.2017 г. съставен от инспектор ПНП ППС при "Организация на движението, паркинги и гаражи" – ЕООД. По този начин не става ясно, кой е органът, постановил акта, предмет на контрол за законосъобразност. За пълнота на изложението, касационната инстанция посочва, че задължение на първоинстанционния съд при постъпила касационна жалба срещу негово първоинстанционно решение, е да изпрати препис от нея ведно с приложенията на другата страна, като даде срок за отговор. Делото се изпраща на Върховен административен съд за преценка допустимостта на касационната жалба. Първоинстанционният съд няма правомощие да извърши контрол за допустимост на касационната жалба, нито да поставя задължението си да изпраща преписи от касационната жалба на страните в зависимост от своята преценка за допустимост на касационната жалба. Предвид изхода на делото, съдебният състав при новото разглеждане на делото ще се произнесе по искането за присъждане на разноски. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 436 от 16.11.2017 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 569/2017 година. ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата, указана в мотивите на настоящия съдебен акт. Решението е окончателно.