Решение № 485 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г.

Решение № 485 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 952/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. С определение № 156 от 24.09.2010 г., състава на ВКС е допуснал разглеждането на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 944/18.02.2009 г. по в. гр. д. № 1445/2007 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Ответниците В. Д. и М. Д. оспорват молбата. Останалите ответници не взимат становище. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителят твърди, че за последното по делото съдебно заседание е бил възпрепятстван да се яви лично, за което е подал молба до съдебния състав, разглеждащ делото. Въпреки молбата му, съдът дал ход на делото, дал ход на устните състезания по спора и постановил съдебното решение, чиято отмяна се иска. В молбата се твърди, че процедирайки по горния начин, съдът го е лишил от възможност да участва в делото, в нарушение на процесуалните правила. Съдът констатира, че за съдебното заседание, проведено на 11.12.2008 г., по гр. д. № 1445/2007 г., Окръжен съд - Благоевград е дал ход на делото, като по подадената от Г. Б. молба за отлагане на делото е приел, че ангажираността на молителя като общински съветник не е от категорията обстоятелства, представляваща внезапна пречка по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ГПК и участието в този смисъл на молителя в заседание на общински съвет не може да бъде основание за отлагане на делото. Съдът е дал ход на делото, приел е заключението на допусната по делото съдебно-техническа експертиза, дал е ход на делото по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. По делото е постановено съдебно решение, чиято отмяна по реда на извънредния способ се иска. Видно от данните по делото, за проведеното съдебно заседание на 11.12.2008 г., Г. Б. е бил редовно призован. Твърдяната значимостта на доказателствата, които молителят не е могъл да ангажирала, поради неучастието му по делото, не представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Такова основание представлява невъзможност на страната да участва лично или чрез представител в делото, при това не всяка невъзможност, а само ако тя се дължи на две предпоставки - първата - наличие на особени непредвидени обстоятелства и втората - те да са невъзможни за преодоляване. Тежестта за доказването им лежи върху молителя /арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК/. Фактът на насрочването на сесия на общински съвет, както и фактът, че Г. Б. е общински съветник в същия общински съвет не представлява особено обстоятелство, непредвидимо по своя характер. Напротив, страната знае за това свое качество, била е редовно уведомена за датата на съдебното заседание и е разполагала с достатъчно време да организира защитата си по делото. Оставянето на искането за отлагане на делото без уважение не е процедиране в конкретния случай в нарушение на процесуалните правила, каквото е изискването на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за основателност на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Страната не е доказала наличието на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, поради което молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна. Сочените от молителя Г. Б. правни твърдения във връзка с обстоятелствата за невъзможността му да се яви в съдебно заседание не намират основание в цитираните от него правни норми на ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА пълномощията на общински съветник се прекратяват предсрочно при неучастие на три поредни и общо пет сесии на общинския съвет, но само когато това неучастие не се дължи на уважителни причини и то когато общинския съветник не е уведомил предварително, писмено председателя на общинския съвет за отсъствието си. За общинския съветник Г. Б. е съществувала възможността да уведоми писмено председателя на общинския съвет за отсъствието си от сесията на общинския съвет, като това отсъствие би се дължало на уважителни причини - явяване пред съд, поради което така посочената от страната пречка за явяване в съдебно заседание не се характеризира с непреодолимост, която е една от двете предпоставки за основателност на молбата за отмяна на соченото основание - чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на ответника по молбата В. А. Д. и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК следва да се присъдят направените в производството съдебни разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 28.10.2010 г. От страна на ответника по молбата М. Д. не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия