Решение № 16194 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2013 г.

Решение № 16194 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7673/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 942 от 16.04.2013 г., постановено по адм. д. № 3141/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 181100710/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 476/12.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който на "Гарант Строй" ООД, гр. Шумен са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 980.66 лв. по фактура № 34/01.10.2009 г., издадена от "Гранит строй ВТ" ЕООД и е определена лихва за забава в размер на 3 004.20 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното извършване на услугата по спорната фактура. Намира, че строителните работи не са осъществени в изпълнение на прекратения договор от 29.10.2008 г., сключен между "Мини Марица- изток" ЕАД и ревизираното лице. Подкрепя тезата си с подробно изложение на направените при ревизията и в хода на съдебното производство фактически констатации и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Гарант Строй" ООД, гр. Шумен, чрез процесуални представители, с писмен отговор и в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на осъществените пред настоящата инстанция разноски. Идентично мотивирано заключение за неоснователност на жалбата дава и представителят на Върховната административна прокуратура. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 181100710/25.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 476/12.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който на "Гарант Строй" ООД, гр. Шумен са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 980.66 лв. по фактура № 34/01.10.2009 г., издадена от "Гранит строй ВТ" ЕООД и е определена лихва за забава в размер на 3 004.20 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на СМР, предмет на услугата по спорната фактура. Това крайно заключение е основано на подробен анализ на събраните доказателства и кореспондиращи им фактически констатации, на базата на които са приети за установени предпоставките за възникване и признаване на претендираното от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Решаващият състав е приел, че представените в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по проведената СТЕ обосновават извода, че процесните СМР са извършени именно от издателя на спорната фактура на основание сключения с "Гарант строй" ООД договор от 29.10.2008 г. Преценил е, че прекратяването на договора между "Мини марица - Изток" АД и ревизираното дружество и последващата му новация не преустановяват действието на възникналото облигационно правоотношение между ревизираното лице и подизпълнителя, като в обобщение е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и отказът на органа по приходите да признае право на приспадане на данъчен кредит по процесната доставка е незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата. В случая, предмет на спорната доставка е "извършването на СМР по договор от 29.10.2008 г., анекс към него и акт - обр. 19" за обект "Административна сграда - авариен изход и изграждане на платформа за хора с увреждания". Както правилно е приел административният съд между страните не е спорно, че "Гранит Строй ВТ" ЕООД е подизпълнител на ревизираното дружество, в качеството му на изпълнител по договор от 28.10.2009 г. с "Мини Марица-Изток" ЕАД. На 12.06.2009 г. този договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, а след съставен Доклад № МТ-509/2009 г. за реализиране на малка обществена поръчка без провеждане на процедура, облигационното правоотношение е новирано при увеличение на цената съобразно приложена количествено - стойностна сметка. На 04.09.2009 г. е открита строителната площадка и е определена строителна линия и ниво на строежа, за което е съставен нарочен Протокол, на 14.09.2009 г. е издаден Акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. На 26.09.2009 г. е подписан акт № 19 от 26.09.2009 г. за извършените СМР и е съставена е сметка - опис за заплащането им. Представени са още количествено-стойностна сметка, уведомително писмо, с което ревизираното лице уведомява подизпълнителя, че предстои предоговаряне на цената с възложителя, извлечение от дневник на сметка 411 "клиенти" за взетите счетоводни операции от доставчика по фактура № 34/01.10.2009 г.; свидетелство за регистрация на ЕКАФП от 20.10.2009 г. и дневен финансов отчет от ЕКАФП от 26.10.2009 г., договори с подизпълнители на доставчика във връзка с изпълнение на спорната услуга, платежни ведомости за заплатени трудови възнаграждения и справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. Безспорно е също, че строителните работи са фактически извършени на място, което се установява и от приетата СТЕ и са приети от възложителя "Мини Марица - Изток" АД, като спорът се концентрира върху въпроса доколко осъщественото строителството е в изпълнение на прекратения договорът между "Мини Марица - изток" АД и ревизираното дружество. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че с прекратяването на договора между възложителя и изпълнителя, се е преустановило възникналото облигационното правоотношение между ревизираното дружество и подизпълнителя, въз основа на което е осъществена пряката доставка. Именно нейното реално осъществяване е предмет на изследване в настоящото производство, поради което правилно първоинстанционният съд е ценил събраните относими докозателства и в резултат на това е достигнал до обоснования и материално законосъобразен извод за реално извършване на уговорените СМР от издателя на спорната фактура. След като не е установено прекратяване на договора между изпълнителя и подизпълнителя и към момента на приемане на СМР е новиран договорът между възложителя и изпълнителя, то не би могло да се приеме, че за ревизираното дружество е отпаднал интересът от изпълнение на уговорените с "Гранит строй ВТ" ЕООД строителни работи. Тъй като е налице идентитет на обекта и дължимата престация по първоначалния и новирания договор между възложителя и изпълнителя, то неоснователен е доводът на касатора, че установяването на обстоятелството в изпълнение на кой от двата договора между "Мини Марица - Изток" и "Гарант строй" ООД е извършено строителството от подизпълнителя е релевантно досежно пряката доставка. В обективиращата я фактура като основание за нейното извършване е вписан договорът между подизпълнителя и ревизираното лице, който макар да е сключен във връзка с първоначалния договор между възложителя и изпълнителя, не е прекратен и подлежи на изпълнение. При ангажираните доказателства за материална и кадрова обезпеченост на доставчика, фактическо изпълнение на уговореното и приемането му както от получателя, така и от възложителя, правилен се явява изводът на съда, че спорната фактура обективира реално извършена услуга. Ето защо като е приел, че данъкът по нея е правомерно начислен и не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил решение, което не страда от инвокирания касационен порок и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1180 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение