Решение № 6960 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от „Велкови 2016“ ООД, ЕИК 203851809, представлявано от управителите Ю. Г. В. и Д. И. В., чрез адв. Х. Митков, САК, подадено на 29.01.2026 г., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 10621/ 29.10.2025 г. по адм. дело № 3645/ 25 г. на Трето отделение на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 227/ 04.03.2025 г., постановено по адм. д. № 236/ 2024 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлен искът на дружеството с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна администрация на Област Монтана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 583 599.06 лв., причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № ДС-06-7/ 23.03.2021 г. на Областен управител на Област Монтана, ведно със законната лихва от 08.02.2022 г. до окончателното плащане. В искането като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК – откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочи се, че новите документи са официални писмени отговори/позиции на МРРБ, подписани от министър И. Иванов, по парламентарни въпроси, получени/станали известни на молителя след постановяване на атакуваното от него решение. Молителят продължава, че новите писмени доказателства са две групи: 1.официални писмени отговори/позиции на МРРБ, подписани от министър И. Иванов, по парламентарни въпроси, получени/станали известни на молителя след постановяване на атакуваното от него решение; 2.официални актове и материали по инициативата за изграждане на общинска многофункционална спортна зала и по процедурата по чл. 54 от Закона за държавната собственост (ЗДС), в.т.ч. решения/доклади на Общински съвет – Монтана и Решение № 399/ 19.06.2025 г. на МС, както и ситуационна схема/скица, получена по електронен път, визуализираща планирано обособяване на терен и достъп около сградата на молителя. Твърди се, че представените доказателства са съществени, тъй като опровергават приетото от съда, че не е имало определена/приета цена, с оглед на което пряко засягат извода относно причината за настъпилата разлика в цената, респ. изхода на спора. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на Административен съд - Монтана за ново разглеждане от друг съдебен състав, със задължение съдът да разгледа новите доказателства и да съобрази решението си с тях. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от представляващите дружеството – управителите Ю. В. и Д. В.. Ответникът по искането за отмяна – Областна администрация на Област Монтана, чрез Областния управител, във Възражение от 12.02.2026 г., оспорва искането и излага подробни съображения за липсата на изискуемите от закона предпоставки за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, като взе предвид посоченото правно основание на 239, т. 1 АПК, представените доказателства и данните по делото, намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съображенията за това са следните: С Решение № 227/ 04.03.2025 г. по адм. д. № 236/ 2024 г. на Административен съд - Монтана е отхвърлен искът на „Велкови 2016“ ООД против Областна администрация на Област Монтана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 583 599.06 лв., причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № ДС-06-7/ 23.03.2021 г. на Областен управител на Област Монтана, ведно със законната лихва от 08.02.2022 г. до окончателното плащане. Размерът на претендираното обезщетение е определен от ищеца на база разликата между цената, която е заплатил за покупка на недвижим имот – държавна собственост, спрямо цената по изготвената към 15.10.2019 г. пазарна оценка от 161 910 лв. без ДДС, която той смята, че би заплатил, ако не беше издаден незаконосъобразният административен акт. Съдът е събрал и анализирал доказателствата по делото от подаване на молбата на дружеството до Министъра на отбраната (МО) с рег. № 11-00-87/ 28.02.2019 г. в качеството му на собственик на сграда с [идентификатор], находяща се в имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, за закупуване на имот с [идентификатор], собственост на Министерство на отбраната, в който имот е построена сградата, до сключването на договор за продажба на процесния имот и придобиването му от ищеца, когато със Заповед № ДС-06-12/ 29.04.2022 г. от Областния управител на Област Монтана, с която на основание чл. 44, ал. 3 от ЗДС и чл. 85, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 2 от ППЗДС, влязло в сила Решение №1145 от 08.02.2022 г. на ВАС по адм. дело №9796/2021 г., преписка вх.№ ДС – 15-6/ 29.03.2019 г., молба вх. № ДС-15-1/ 17.02.2022 г. от управителя на „Велкови 2016“ ЕООД (тогава), протокол вх. № ДС-15-1-/4/ от 23.03.2022 г.; протокол № ДС-15-1-/10/ от 07.04.2022 г. и протокол вх. № ДС-15-1-/12/ от 26.04.2022 г. на Комисия на областна администрация - Монтана дружеството е обявено за купувач на ПИ с [идентификатор], представляващ застроен терен с площ от 7779 кв. м по КК и КР на гр. Монтана, собственост на Министерство на отбраната на РБ. Определена е цена за закупуване на земята в размер на 627 300 лв. без ДДС, 125 460 лв., дължим по сделката ДДС върху пазарната стойност на имота, както и са определени размерите на сумите, които следва купувачът да заплати: 15 055.20 лв. - 2% режийни разноски върху цената на земята с включен ДДС; 3 136.50 лв. дължим ДДС върху местния данък за придобиване право на собственост върху имота; 15 682.50 лв., представляващи местен данък върху пазарната цена на земята. Съдът е приел иска за допустим, но неоснователен, като в хода на съдебното производство е назначил и съдебно – оценителни експертизи за пазарната стойност на имота към датата на издаване, 23.03.2021 г., на отменената като незаконосъобразна впоследствие Заповед № ДС-06-7/ 23.03.2021 г. на Областен управител на Област Монтана, при което е установил, че имотът е бил с пазарна стойност значително над тази, на която впоследствие е продаден на ищеца по Заповед № ДС-06-12/ 29.04.2022 г. на Областния управител на Област Монтана. При постановяване на решението си съдът е съобразил не само новоприетите Вътрешни правила, съгласно които при продажба се изисква оценка от поне двама оценители, а и обстоятелството, че първата оценка, от която претендира права ищецът, е изготвена при приемането, че имотът е извън регулация, въпреки че същият е в регулация, както и това, че е била изминала повече от година от първата пазарна оценка. По време на съдебното производство са взети предвид и постановените съдебни решения, свързани с казуса, становищата и възраженията на страните, вкл. че Заповед № ДС-06-12/ 29.04.2022 г. на Областния управител на Област Монтана, с която дружеството е определено за купувач, е оспорена пред АдмС - Монтана в частта относно оценката на имота, но с решение № 323 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 208/ 2022 г. по описа на Административен съд – Монтана, оставено в сила след обжалване с Решение № 11017 от 14.11.2023 г. по адм. дело 5813/ 2023 г. по описа на ВАС, жалбата на дружеството е отхвърлена. Така, съобразявайки всички доказателства по делото и разписаните в закона кумулативни предпоставки за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е приел, че макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, не са налице останалите две предпоставки и е отхвърлил иска изцяло. С решение № 10621 от 29.10.2025 г. по адм. д. № 3645 по описа за 2025 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, в производство по касационно обжалване от „Велкови 2016" ООД, е оставено в сила първоинстанционното решение, като мотивите на съда са възприети от касационната инстанция. Касационният състав е обсъдил основните моменти, от които е извлякъл първоинстанционният съд неоснователността на предявения иск, като е изложил допълнително, че разликата между определената от първия оценител в административното производство цена на имота и тази, по която имотът е закупен, не представлява имуществена вреда за касатора, като тя по определение не може да бъде пропусната полза, защото такава би била налице, когато в резултат на отменения акт не е реализирано увеличаване на имуществото на ищеца и е посочил, че дори само този извод е достатъчен за отхвърляне на иска. Съставът на ВАС е обсъдил доказателствата по делото и е представил конкретни и пространни мотиви за неоснователността на иска. За да подаде искането за отмяна, молителят се позовава на съображението на касационния състав, че „посочената от първия оценител в административното производство цена на имота не е била приета от продавача…“ и развива своите доводи относно приемането на цената на държавен имот. Следва да се има предвид, че това съображение не е единственото, поради което е оставено в сила първоинстанционното решение, а един от редицата изводи на съда в подкрепа на обжалваното пред него решение. Освен това терминът „приета“ не е изтълкуван от молителя във вложения от съда смисъл. Да, тази цена не е била приета, доколкото МО е възразило, че е изготвена за имот извън регулация, а процесният е в регулация, както и че няма втора сравнима оценка. Доколкото настоящото производство е производство по отмяна, следва да бъде съобразено следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на цитираната разпоредба налага извод, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под „нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо конкретния спор имат значение на юридически или доказателствени факти, като те следва да не са включени във фактическия материал по делото. Под „нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че производството за отмяна по своята същност съставлява извънреден способ, а не такова по последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В случая произнасянето на първата и на касационната инстанция е извършено при съобразяване на всички относими съдебни решения, настъпили факти и обстоятелства, като е попълнено с доказателствен материал, а представените към искането за отмяна документи като доказателства не са такива, които да са били твърдени, а молителят да не е могъл да се снабди с тях. Извършено е позоваване от молителя на Инициативата на община Монтана за изграждане на спортна зала и комплекс върху мястото, където попада и процесният имот, за което следва да се отбележи, че тази инициатива е била коментирана в хода на съдебното производство. Така в първоинстанцинното решение е изложено, че „С писмо № ДС-15-6-/27/ от 08.05.2020 г. Областният управител на област Монтана е уведомил Министерство на отбраната, че въпреки изразеното от тяхна страна положително становище за процедиране по молбата на ищеца, в областна администрация е заведено копие от писмо от община Монтана до Министерство на отбраната за проведена среща по повод намерение от страна на общината за безвъзмездно придобиване в собственост на терени за проектиране и изграждане на многофункционална спортна зала, вкл. покрит плувен басейн и паркинг за автомобили. По докладна записка на кмета на община Монтана е прието Решение № 163 по Протокол № 8 от 28.05.2020 г. от Общински съвет Монтана, с което се дава съгласие за безвъзмездно придобиване на имоти, между които и процесният с идентификатор № 48489.13.488, в полза на общината, по реда на чл. 54 ЗДС“. Доказателствата по отношение инициативата на Община Монтана не са нови, нито установяват нови обстоятелства, които да не са били известни на съда и да не са съобразени от него. Представените като нови доказателства в тази връзка – решения на Общински съвет – Монтана и Решение № 399/ 19.06.2025 г. на МС са освен това публични актове, достъпът до които е свободен и ако молителят е смятал, че могат да променят изхода на спора в производството по ЗОДОВ, е можел да ги приложи. Те обаче не са относими към предмета на спора по ЗОДОВ, поради което не изпълняват условието на чл. 239, т. 1 от АПК. В случая като ново обстоятелство се посочват и отговорите на министъра на МРРБ на въпроси, зададени чрез народен представител от ПГ „Възраждане“, но тези отговори не представляват нито нови доказателства, нито нови обстоятелства, които да налагат различни от изводите на съда, на чието решение се иска отмяна. Промяната на Вътрешните правила е процедирана за защита на държавния интерес, като в тази връзка е основателно възражението на ответника по молбата, който цитира част от съдържанието на един от отговорите с рег. № 51-544-06-3654/ 13.11.2025 г., че „…този ред за определяне на пазарната стойност на имота при продажбата му не е в противоречие с регламентирания в ЗДС и ППЗДС ред и същият е с оглед защита на държавния интерес при осъществяване на разпоредително действие.“ Според настоящия съдебен състав представените с искането писмени доказателства не са от съществено значение за делото. За да са от съществено значение за делото, е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното от тричленния състав на ВАС решение. В случая представените към искането доказателства нямат отношение към изводите на съда. Те не установяват факти, които да имат значение към формираните от съда правни изводи, че предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск от дружеството е неоснователен, тъй като не са налице изискуемите от закона кумулативни предпоставки. Налага се изводът, че представените с искането за отмяна документи по никакъв начин не опровергават събрания фактически материал по делото, докато то е било висящо, като същите не съответстват на изискванията на законодателя за нови такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид горното, настоящият петчленен съдебен състав счита, че искането по чл. 239, т. 1 АПК като неоснователно, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,