Решение № 9084 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2013 г.

Решение № 9084 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14989/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена "Садат" ООД чрез юрисконсулт Стоян Джаков против решение № 1997 от 13.09.2013 г., постановено по адм. д. № 2895/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Според дружеството обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд, както и потвърдения с него РА. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлили жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161200305/24.04.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1016/13.08.2012 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 188 682.63 лв., ведно със законните лихви в размер на 15 061.70 лв. и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив сумата от 4 524.88 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли жалбата, съдът е възприел становището на приходните органи, че не е доказано осъществяването на декларираните ВОД, общо в размер на 943 411.39 лева, за данъчни периоди м. 01.2011 г. и м. 03.2011 г. за РГърция, тъй като при извършена проверка в международна VIES система е установено, че гръцкият контрагент "Полен" С. А. е с невалиден номер и е дерегистриран, считано от 31.12.2003 г. Съдът е приел, че не е доказано транспортирането на стоките извън територията на РБ и до местоназначението им - Гърция. Липсват доказателства за реално извършения транспорт от превозвачите "Гикас Транс" ЕООД и "Севдалис" ЕООД. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от компетентни органи. Тези изводи на съда не са предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено безспорно, че за данъчни периоди м. 01.2011 г. и м. 03.2011 г. "Садат" ООД е декларирало извършени ВОД към "Xalbaдoпolia Poдoнc Ananimos Etaipeia Olen Ae" ("Полен" С. А) с VIN номер ЕL094545208. Издадени са инфойс фактури. Установено е, че гръцкото дружество не е декларирало вътреобщностно придобиване от българското дружество. По процесните фактури разплащането не е извършено изцяло. В случая транспорта е осъществен от трети лица - превозвачи по издадените ЧМР - "Гикас Транс" ЕООД и "Севдалис" ЕООД. Не е спорно, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в РБ, но е установено, че получателят "Xalbaдoпolia Poдoнc Ananimos Etaipeia Olen Ae" ("Полен" С. А) не е регистриран за целите на ДДС. По съществото на спора съдът е приел, че "Садат" ООД не е доказало по надлежния ред наличието на следните изискуеми предпоставки за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно: наличието на валидна регистрация на гръцкия контрагент-получател по процесните фактури, към момента на осъществяване на декларираните ВОД и транспортирането на стоките от територията на РБългария до територията на друга държава-членка на ЕС, в случая - Гърция. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът, в случая - "Садат" ООД - следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Не е спорно и е видно от транспортните документи - международни товарителници, че превозът на стоките по процесните фактури, издадени от касатора, е извършен от трети лица превозвачи. Основният спор по делото е дали представените ЧМР удостоверяват получаването на стоките на територията на Гърция като друга държава- членка, различна от РБ като страна на изпращане на стоката, както и наличието на валидна регистрация на гръцкия контрагент-получател по процесните фактури, към момента на осъществяване на декларираните ВОД. Въз основа на събраните в административното и съдебното производство доказателства (вкл. констатираните несъответствия в ангажираните доказателства за извършен транспорт) не може да се направи обоснован и ползващ доставчика извод, че стоките са транспортирани до РГърция и са получени на нейна територия. Правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода по делото разноски не се дължат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,