Решение № 9471 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. М., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез адв. Т. Илиев, срещу решение 8365 от 11.03.2025 г. по адм. дело 12453/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК По съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 11877/14.11.2024г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ при МС, в съответствие с правомощията му по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. При издаването му е спазена изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа фактически и правни основания за липса на предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че производството е образувано съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ с регистрирането на К. А. М. на 26.08.2024 г. въз основа на подадена молба за закрила. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ като е поискано писмено становище от ДАНС, на чл. 25 ЗУБ като му е назначен адвокат. По материалната законосъобразност на акта, съдът с подробни мотиви по всички основания, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. М., гражданин на Сирия. Съдът е обсъдил и данните от представените от административния орган справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирийската арабска република и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК е приел, че личното и общественото положение на жалбоподателя не го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната на произход и спорадичните проблеми със сигурността там. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението валидно, допустимо, но неправилно постановено. Неправилен е изводът на АССГ, че не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не съществува спор по отношение на обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС) приема, че правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет. не е спазено от административния орган. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю с непридружения непълнолетен като от протокола от проведеното интервю се установява, че на интервюто не присъства социален работник (л. 41 от първоинстанционното дело). При съобразяване на това обстоятелство настоящият касационен състав намира, че не е спазено правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона закрила на детето от административния орган. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. е императивна. Съгласно същата на изслушването и консултирането на детето (в случая при провеждането на интервю) задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. В производството пред административния орган участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран с представения по делото социален доклад, тъй като той се издава на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и няма как да замести задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" при провеждане на интервюто на детето. Касационната инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството Дирекция Социално подпомагане да е осъществила контакт с детето. Представения социален доклад не отрича така направените изводи, нито пък представеният формуляр за бърза оценка, доколкото същият съдържа само името на детето, мястото му на раждане, националност, образование. Не се установява обстоятелството при изготвянето на оценката да е присъствал преводач, което потвърждава извода, че оценката е била извършена без присъствието на детето. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че по време на проведеното интервю е присъствал адвокат, доколкото по този начин не се преодолява неизпълнението от страна на административния орган на чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона за закрила на детето. Правото на правна помощ е отделно право на детето по смисъла на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. е императивна по своя характер и нарушаването води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. следва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва задължително да присъства на проведеното интервю. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приема за ирелевантна, просторно изложената информация за актуалното състояние в Сирия, както и приложените в тази връзка справки, издадени от Дирекция Международна дейност , поради което не следва да ги обсъжда. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и вместо него да се постанови отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на К. А. М., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия. При новото произнасяне следва да се спазят в цялост изискванията на чл. 15 от ЗЗДет. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение