Решение № 14356 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2017 г.

ВАСII отделение27.11.2017 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195 от 10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 613/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14356 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Р. Б." АД, чрез неговия процесуален представител, срещу решение № 195 от 10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 613/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК-ЮЗР), чрез процесуалния си представител юрк. Грозданов, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД против заповед № ДК-02-ЮЗР-11/04.06.2015 г. на началника на РДНСК ЮЗР, с която е наредено премахването на незаконен строеж "ШКД-6 и ГЕТ - главно електромерно табло", находящ се на тротоара на ул. "Ванга", гр. П. пред УПИ XV-3708, кв. 94 по плана на гр. П., извършен от "ЧЕЗ Р. Б." АД. С решение № 12/07.01.2016 г., постановено по адм. дело № 521/2015 г. по описа на Административен съд - Б. заповедта е отменена като незаконосъобразна, но с решение № 10560/11.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2231/2016 г. по описа на Върховния административен съд решението на първоинстанционния съд е отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания да събере доказателства относно момента на изграждане на строежа и дали по отношение на него са налице предпоставките за търпимост съобразно § 16 от ПР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). При новото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД и е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. За да постанови този правен резултат съдът се е обосновал с липсата на разрешение за строеж, а с оглед и времето на извършването на строежа и с неприложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ и от § 127 ПЗР от ЗИД на ЗУТ. Решението е правилно. От данните по делото, е установено, че строителството на гореописания строеж е извършено без надлежно разрешение са строеж, като същият е трета категория. От страна на дружеството жалбоподател няма наведени доводи, че такова съществува. Според приетите от съда две съдебно-технически експертизи, частта от строежа представляваща ГЕТ е монтирано след 2008 г., това е видно и от представения Договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа ДПЕРМ № 566546/Р200004596/15.08.2008 г. За частта от строежа, представляваща ШКД-6 не е определено точното време на строителството, като при втората експертиза само се посочва, че е преди 2008 г. В съдебно заседание от 24.11.2016 г. процесуалният представител на касатора е поискал и му е била дадена възможност да представи допълнителни доказателства досежно търпимостта на строежа. Такива не са представени. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. С оглед времето на строителството, законосъобразен е и извода на административния съд за неприложимост на разпоредбите на § 16 и § 127 от ЗУТ за търпимост на строежа. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Следва да се има предвид, че за да се приеме един строеж за търпим, следва кумулативно да са налице описаните в закона предпоставки: време на извършване на строителството и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ. В тази насока, касаторът не е оборил констатациите на административния орган и наведените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са неоснователни. С оглед горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1