Решение № 7318 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2011 г.

Решение № 7318 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Димитров Петков против решение № 597 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 234/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 4/17.01.2011 г., издадена от младши разузнавач при Районно управление "Полиция (РУП) - Приморско, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - кражба на златни накити от магазин в гр. Приморско, което е достатъчно да мотивира прилагането на административната мярка. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Бургас приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са събрани оперативни данни за възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление - кражба на златни накити от магазин в гр. Приморско, извършена на 8.01.2011 г. Обстоятелството, че тези данни са цитирани в докладна записка, съставена на 7.02.2011 г., т. е. след издаване на оспорената заповед, не опорочават административния акт, тъй като не променят факта, че към датата на издаване на заповедта за задържане, информацията за възможното участие на Петков в извършеното престъпление е била налична. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя и на вещите, предмет на престъплението, спрямо Петков е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. В подкрепа на заключението за наличие на данни за участие на жалбоподателя в престъпление е и образуваното против Петков досъдебно производство № 15-5/2011 г. по описа на РУП - Приморско, вх. № 21/2011 г. по описа на Районна прокуратура - Царево и привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. първо, т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, чл. 346, ал. 1 от НК (постановление за задържане на обвиняем от 18.01.2011 г.). Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие със събраните по делото доказателства. Представената докладна записка, независимо че е съставена по-късно, съдържа информация за събраните преди датата на издаване на заповедта оперативни сведения, които дават основание да се направи предположение за възможното участие на жалбоподателя в извършване на престъпление. Тези данни се потвърждават и от постановлението от 18.01.2011 г. за задържане на Петков за 48 часа по образуваното против него досъдебно производство. Изброените доказателства обосновават заключението на първоинстанционния съд, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,