Решение № 2563 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 306/2014 г.

Решение № 2563 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 306/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 16256/06.12.2013 г. по адм. дело № 9920/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 227, ал. 1, т. 6, чл. 228, ал. 1, т. 1 и чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че Върховният административен съд неправилно е зачел силата на пресъдено нещо на решение № 288/04.06.2013 г. по адм. дело № 199/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с решение № 15666/27.11.2013 г. по адм. дело № 9714/2013 г. на Върховния административен съд, досежно отменената заповед рег. № Яз-462/08.02.2013 г. на зам.-директор на ОД на МВР - Велико Търново за наложено предходно наказание "порицание" с оглед определянето на наказанието по процесната за настоящото производство заповед № К-5409/20.05.2013 г. Съдът е следвало да съобрази съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаване на акта - чл. 142, ал. 1 АПК, отчитайки обстоятелството, че обжалването на предходната заповед не спира изпълнението. Ответникът по касационната жалба - Милен Ангелов Маринов, от гр. Горна Оряховица счита същата за неоснователна. Развива подробно своите съображения в писмени бележки, споделяйки мотивите на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 16256/06.12.2013 г. по адм. дело № 9920/2013 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на Милен Ангелов Маринов, от гр. Горна Оряховица заповед рег. № К-5409/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на предписаната форма и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че заповедта е издадена за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 09.04.2013 г. Милен Маринов не е упражнил контрол върху дейността на подчинените му служители в съответствие с установения в МВР ред за работа със задържани лица, с което е нарушил разпоредбата на чл. 37 от Инструкция № Iз-1143/04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, в следствие на което е допуснато бягство на задържаното лице К. Мехмедов. Наложеното наказание е съобразено с обстоятелството, че към момента на извършване на деянието служителят се е намирал в срок на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, наложено със заповед рег. № Яз-462/02.08.2013 г. на зам.-директор на ОД на МВР - Велико Търново. Изводите на първостепенния съд, че административнонаказващият огран не е изяснил и изложил в мотивировъчната част към издадения индивидуален административен акт важните и относими обстоятелства, а част от възприетата фактология е погрешна се подкрепят от доказателствата по делото. От приетата по делото административна преписка се установява, че бягството на задържаното лице не е станало на 09.04.2013 г., а на 10.04.2013 г. след 14.00 часа, като е липсвала заповед за извеждането му от РУП - В. Търново. В приложените обяснения са описани действията, мястото, датата и начин на извършване на бягството на задържания, но въз основа на тях дисципланрнонаказващият орган не е формирал своите изводи за конкретните нарушения на подведения под отговорност служител. Не е ясно какво последният не е проконтролирал - извеждането на задържания от РУП без заповед, инструктажа на конвоиращите или съпровождането на лицето, или че не е създадена организация за догонване на избягалото лице. Позоваването на чл. 37 от Инструкция Iз-1143/11 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност в МВР е несъставомерно. Съгласно чл. 30, ал. 1 от същата инструкция, изпълнението на конвойната дейност започва след издаване на заповед от началник РУП или упълномощено от него лице за конвоиране, с провеждане на инструктаж на конвойния наряд, с подпис от старшия на конвойния наряд в книгата за конвойна дейност. Освен липсата на заповед за конвойна дейност, не е отчетено и обстоятелството, че задържаното лице е било непълнолетно и при неговото съпровождане е следвало да бъдат съобразявани приложимите разпоредби на Инструкция Iз-2019/09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР, където липсва императивно изискване за издаване на заповед за конвой, но липсата въобще на заповед прави невъзможно контролирането на задача, която не е била възложена. Изискванията за формата на издадения индивидуален административен акт са детайлно изброени в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В процесната заповед не само, че са допуснати фактически неточности, но и не е конкретизирано мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението от служителя Милен Маринов, в качеството му на началник на сектор "Криминална полиция" към РУП при ОД на МВР, както и доказателствата въз основа на които то е установено. Позоваването на длъжностната му характеристика не санира този пропуск. Бланкетно възприетото основание за нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР не е подкрепено от конкретни факти, още повече, че от приобщените писмени доказателства от административната преписка се установява, че полицейските служители, извършващи оперативните действия, свързани с бягството на задържания Кристиян Мехмедов са направили всичко необходимо за неговото залавяне. Наложеното наказание за неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения, без да са описани конкретните действия и бездействия, обосноваващи фактическите основания за квалифицираното нарушение е незаконосъобразно. Съгласно чл. 228, ал. 1, т. 1 ППЗМВР дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Предходното наказание "порицание" за срок от 6 месеца е наложено на служителя Милен Маринов със заповед рег. № Яз-462/08.02.2013 г. на ВНД заместник-директор на ОД на МВР - Велико Търново, която заповед е отменена с влязло в сила решение № 288/04.06.2013 г. по адм. дело № 199/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 15666/27.11.2013 г. по адм. дело № 9714/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Съществуването на заповед рег. № Яз-462/08.02.2013 г. е част от фактическия състав за издаване на заповед рег. № К-5409/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Новонастъпилите факти в хода на оспорването на последната законосъобразно са ценени от тричленния състав на Върховния административен съд при условията на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав