Решение № 16295 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 110/2012 г.

Решение № 16295 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 110/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мотор Трейд Експорт" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4484/19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 7976/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 2001002270/2.06.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1183/10.08.2010 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват всички кумулативно изискуеми предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури, включително и реалното осъществяване на спорните доставки. Сочи, че счетоводството на дружеството е редовно водено, доставките са отразени в дневника за покупките и справките- декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди, поради което и предвид доказателствата за складова обезпеченост, материалното и кадрово обезпечение на доставчиците и осъществяване на транспорта изводът на съда за неустановеност на реалното осъществяване на доставките е необоснован. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното Решение № 4484/19.10.2011 г., постановено по адм. дело № 7976/2010 г., Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на ревизионен акт /РА/ № 2001002270/...06.2010 г., издаден от Анета Георгиева Чапалова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1183/10.08.2010 г. на директор Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2009 г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 160 858 лева по фактури, издадени от "Булмедикс" ЕООД, "Марилет - 6108" ЕООД и "Континентал Сървис" ЕООД. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Преценявайки неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е осъществил прецизен анализ на приобщените в хода на ревизията доказателства, както и на установената от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което и с оглед на събраните в хода на съдебното производство доказателства, е формирал извод, че доставките, обективирани в процесните фактури, не са реално осъществени. В частност, по издадените от "Булмедикс" ЕООД фактура № 103/27.10.2009 г. с предмет на доставката - дамски блузи, дамски боксерки, дамски гащи и дамски жилетки, фактура № 104/27.10.2009 г. с предмет на доставката - дамски зимни якета, дамско бельо, детски комплект и детски якета, фактура № 105/28.10.2009 г. с предмет - детско бельо, дамски якета, мъжки боксерки и мъжки якета и фактура № 106/28.10.2009 г. съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи, договор за наем на МПС, заверено копие от международна товарителница, заверено копие от СД на доставчика за периода, дневник за продажби на доставчика не установяват реалното извършване на процесните доставки, тъй като не са ангажирани доказателства за транспорта и съхранението на стоките. Издадените от "Булмедикс" ЕООД фактури са с дати 27.10.2009 г. и 28.10.2009 г., като приложената фактура № 50 от 10.11.2009 г. от "Континентал Сървис" ООД е издадена значително по - късно от процесните фактури. Във връзка със сключен договор за наем на складово помещение между "Сиджи Ойл" ЕООД и "Мотор Трейд Експорт" ЕООД съдът е приел, че от извършената в хода на ревизията проверка е установено, че тези дружества не са наематели на складово помещение на територията на търговската база. За доказване на разполагаемостта с процесните стоки от доставчика в хода на ревизията са представени фактури № 3/22.10.2009 г., № 4/23.10.2009 г. и № 5/26.10.2009 г., издадени от "Марилет 6108 ЕООД" на "Булмедикс" ЕООД с предмет на доставката - стоки, но по отношение на същите не са ангажирани доказателства за предаването им на получателя. Съдът е посочил, че липсват и доказателства стоките да са транспортирани в склад на "Булмедикс" ЕООД и то от своя страна да ги е прехвърлило на ревизирания субект. Решаващият състав е съпоставил стоките, описани във фактурите, издадени от "Марилет 6108 ЕООД" с тези по фактурите, издадени от "Булмедикс ЕООД" и е констатирал, че те съвпадат по количество и вид, но е налице значителна разлика в единичните им цени. Посочил е още, че не са ангажирани и доказателства за заприходяване на стоките от страна на "Булмедикс" ЕООД след доставката от "Марилет 6108 ЕООД", като не са проследени стоковите потоци при отделните доставчици, в резултат на което не е установено действителното прехвърляне на собствеността върху процесните стоки от "Марилет 6108 ЕООД" на "Булмедикс" ЕООД и съответно от "Булмедикс" ЕООД на "Мотор Трейд Експорт" ЕООД. Относно издадените от "Марилет 6108" ЕООД фактури № 7/23.11.2009 г. - с предмет на доставката - дамски боти за сняг, фактура № 8/24.11.2009 г. - с предмет на доставката - дамски и мъжки боти, фактура № 9/25.11.2009 г. с предмет на доставката - детски обувки, фактура № 10/26.11.2009 г. с предмет на доставката - детски обувки за сняг и фактура № 11/27.11.2009 г. с предмет на доставката - дамски полуботи, съдът е съобразил обстоятелството, че получените по тях стоки са прехвърлени обратно на доставчика с фактури № 5 от 18.01.2010 г.; № 6/19.01.2010 г. и № 7/20.01.2010 г. Посочил е още, че от събраните по делото доказателства не се установява как е осъществен транспорта на стоките и къде са били съхранявани същите, като представените международни товарителници са преценени като неотносими. Те са с дати от м. 09.2009 г. и м. 10.2009 г., а фактурите, издадени от "Марилет 6108" ЕООД са с дати от края на месец ноември 2009 г. Приел е още, че приложеният договор за наем за складово помещение във Велинград не установява наличието на складово помещение на доставчика, както и, че липсват доказателства за заприходяване на стоките в счетоводството на получателя и проследяване на стоковия поток от прекия доставчик. Досежно издадената от "Континентал Сървис" ООД фактура № 50/10.11.2009 г. с предмет на доставката - транспортна услуга - международен превоз София - Будапеща, решаващият състав е приел за неустановена техническата обезпеченост на доставчика с транспортни средства, като в тази връзка е отчел и липсата на фактури за закупено гориво, товарителници, пътни листа и други документи. Посочил е, че наличието на фактура и фискален бон за плащане на ДО и ДДС не е доказателство за реалното осъществяване на посочената услуга. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Правилни са констатациите на съда, че от събраните доказателства не се установява реалното осъществяване на облагаеми доставки с предмета, посочен във фактурите. Тяхното обективно извършване е абсолютно условие за възникване правото на данъчен кредит, поради което същото следва да бъде установено по реда на главното и пълно доказване и то независимо от наличието на останалите материалноправни предпоставки за пораждане на коментираното право. В този контекст, неоснователен е доводът на касатора, че реалното осъществяване на доставките се установява от редовно воденото счетоводство на дружеството, констатирано от заключението на вещото лице по проведената съдебно - счетоводна експертиза. Негов предмет са само документалното оформяне и счетоводното отразяване на стопанските операции за доставките, но не и реалното им извършване, чието доказване е обусловено преди всичко от установяването на прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки чрез отделянето или предаването им. Поради това, изводите на експерта не са определящи за преценката относно визираните правно релевантни факти на извършване на доставките, а наведените оплаквания в тази връзка са неоснователни. Решаващият състав е ценил заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, но го е съпоставил и с всички останали доказателства, и в резултат на съвкупната им преценка е извел следващите се фактически и правни изводи. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства са едностранчиво изследвани от съда и в следствие на това са формирани необосновани и материално незаконосъобразни констатации. По отношение на доставчика "Булмедикс" ЕООД мотивите на решаващия състав не са основани на обстоятелството, че доставчикът не е намерен на данъчния му адрес, а са изведени след подробно обсъждане на представените с възражението писмени доказателства - договор от 1.10.2009 г., договор за наем на МПС, международна товарителница и фактурата за международен превоз и приемо- предавателни протоколи. Последните, в качеството си на части свидетелстващи документи, оспорени от ответника, не се ползват с достоверност на вписаната в тях дата спрямо трети лица, нито с обвързваща материална доказателствена сила относно обективираното в тях изявление за предаване и приемане на стоките. При неустановеност на тези правно релевантни факти, недоказано е и прехвърлянето на собствеността върху стоките, предмет на процесните фактури, което наред с липсата на транспортни документи, установяващи конкретното транспортиране на стоката от складова база на съответния доставчик до получателя, е достатъчно да обоснове извод за липса на реално осъществени доставки. В тази връзка следва да се посочи, че сам по себе си договорът за наем на МПС - товарен бус не доказва обективното извършване на транспорт, нито транспортирането на конкретните стоки. Неоснователни са и доводите на касатора досежно складовата обезпеченост на дружеството и необходимостта именно органите по приходите да докажат кой реално ползва посочените в договора за наем помещения. След като по предвидения в ДОПК процесуален ред е констатирано, че дружеството не е наемател на склад в базата на съответния адрес, то правилно и в съответствие с приложимата разпоредба на чл. 50, ал. 1 от ДОПК съдът е приел за неустановено наличието на складови помещения, в които да се съхраняват съответните стоки. Независимо от това, че предмет на проверка са осъществените доставки от преките доставчици за касатора, решаващият състав е проследил и събраните доказателства за предходните и последващи такива по веригите с цел да установи разполагаемостта с фактурираното количество от съответната стока. Неоснователни в тази връзка са възраженията на касатора за необсъждане на доказателствата относно последващата реализация на стоките чрез ВОД до унгарски търговец, които са ценени от съда и въз основа на тях са изведени правилни фактически и правни изводи. При неустановеност на идентичността на стоките, предмет на процесните фактури и тези, предмет на доставките до Унгария, обосновано решаващият състав е приел, че коментираните ВОД не са дори косвено доказателство за реалността на изследваните доставки. Правилни са и изводите относно фактурираната транспортна услуга, по отношение на която не са ангажирани никакви относими доказателства за реалното й осъществяване. Ето защо, като е приел, че не е установено реалното осъществяване на процесните доставки и данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора, направеното искане и ефективно осъщественото процесуално представителство, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по спора, определено на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлизащо на сумата от 3 667.16 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение